ОТБЛЙЗКО парен. Отблизо. Приблизително такова чувство изпитва всеки ерге-нин, когато по-отблизко и по-насамо се срещне и сприкаже с някоя мома. Т. Влай-ков, Мис., 1896, кн 3-4,237-238.
ОТБЛЪСВАМ, -ащ, несв.; отблъсна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. отблъснат, се., прех. Разг. Отблъсквам веднъж или няколко пъти. Анзор снема меча си; Мери-дор е пред него и посяга да вземе меча, но Анзор го отблъсва гордо. Г. Райчев, ЕЦ,
63. Застоял облак от тежка миризма задушава и отблъсва, както въздухът в гробница. М. Кремен, Б, 135. Всички се пазеха от него и не съвсем любезно отблъсваха милувките му. И. Иовкков, Ж 1945, 9. Сред редовете на бранници прашни / хиляди мечове хванах в ръце, / но несломимото нейно сърце / твърдо отблъсваше удари страшни. Хр. Смирненски, Съч. П, 71. отблъсвам се, отблъсна се страд.
ОТБЛЪСВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от отблъсвам и от отблъсвам се; отблъскване. — Сигналист! Флагове за отблъсване и поздрав на господина адмирала. Д. Доб-ревски, БКН, 26.
ОТБЛЪСКАМ Вж. отблъсквам.
ОТБЛЪСКВАМ, -аш, несв.; (рядко) отблъскам, -аш, се., прех. 1. Като бутам, тикам, блъскам някого, нещо, го отстранявам, отдалечавам; оттласквам. И Ганчо нема сили да гледа мъките му [на непознатия] .. и се спусна връз чорбаджията си, за да го отмести и развърже непознатия. Чорбаджията псуваше и отблъскваше с ръце и крака Ганчо. К. Георгиев, ВБ, 88. Сграбчва я, иска да я притисне до себе си така, както в първия ден на любовта им. Но прегръдката му е прекършена. Жена му го отблъсква от себе си, сякаш е чужд. Бл. Димитрова, Лав., 199-200. Отблъсквам лодката от брега и тя безшумно се плъзга по тъмната вода на реката. П. Незнакомов, МА, 61-62. Замаяни, оглушени и ослепени, норманите се събираха в тесни купчинки и враждебно отблъскваха лактите, коленете и плещите, които ги притискаха. А. Дончев, СВС, 15. В същия салон беше и пинг-понгът. Томас Бриин със своята приятелка Кити Доусон бяха обхванати изцяло от играта и съсредоточено отблъскваха с дъсчиците целу-лоидната топчица. Г. Белев, КВА, 329. • Обр. Навред се чуе плач прегракнал, / въздишки и псувни. /.. / Ръка незнайна нас отблъсква / от светата борба. /.. / О, как да омилостивиме / жестоката съдба? К. Христов, ПХ (превод), 75-77.
2. Отбивам вражеско нападение, като оттласквам противника на предишни позиции или в собствената му територия. Но ние, комунарите, като истински синове на Париж, отблъсквахме пристъпите на врага. Д. Спространов, С, 170. Три деня младите дружини/как прохода бранят. / .. /Дружините наши, оплискани с кърви, / пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред. Ив. Вазов, Съч. I, 203. // Отговарям на ударите на противника, като го оттласвам от себе си. Той научи Бенко как да диша правилно и дълбоко, как да кали мускулите си, как да се отбранява и да отблъсква ударите, ако бъде нападнат от някой школуван боксьор. Ал. Бабек, МЕ, 22.
3. Прен. Не възприемам някого или не споделям чувствата, които той изпитва към мен, пренебрегвам, отхвърлям някого, нещо; оттласквам. — Ела някоя вечер... — настоя отново Ани.. „Колко съм глупава! — укори се веднага Ани,.. — Защо трябваше да го отблъсквам? Моусе би любовта понякога започва така?“ И. Стоянов, ПД,
90. Свикнал да има леки успехи с жените, той се дразнеше от упоритостта, с която тя отблъскваше чувствата му. А. Гуляш-ки, Л, 466.
4. Прен. С поведението, с качествата си или с вида си будя неприятно чувство, отвращение; оттласквам. Какво ме въоръжава против това лице и какво ми вдъхва това недоверие към него! Има фигури хубави, а надарени с тоя печален дар да отблъскват. Ив. Вазов, Съч. XXI, 117-118. — Съдържателят Пешо Минков почна да се навърта около мен, да ме задиря.. Всичко това страшно ме отблъскваше. Д. Спространов, С, 153. С вуйчо си той не можеше да общува. Последният го отблъскваше с миналото и настоящето си, отблъскваше го с тъмната си душа, с наглата си усмивка. Кр. Велков, СБ, 47. Скромното й [на девойката] облекло издаваше, че тя не спада към кръга на богаташките дъщери, които открай време го отблъскваха със своята разг-лезеност и превзетост. Д. Ангелов, ЖС, 19 .А ония бедни, работещи арабкини, които рядко ще срещнете из улиците, почти отблъскват със своята мръсотия и грозота. Стр. Кринчев, СбЗР, 374. отблъсквам се, отблъскам се страд.
ОТБЛЪСКВАМ СЕ несв.; (рядко) отблъскам се св., непрех. С тласък, тласкане се отдалечавам, отстранявам от нещо, от някъде; оттласквам се. Представете си невъзможното: земното притегляне е изчезнало,.. Искате да се поразходите из стаята и, за да прекрачите с обичайната сила, вие се отблъсквате с крака от пода. К, 1963, кн. 2,11.
ОТБЛЪСКВАНЕ ср. Отгл. същ. от отблъсквам и от отблъсквам се. Приготовленията по отблъскването бяха завършени и моряците нетърпеливо се трупаха по палубата. Д. Добревски, БКН, 24. Бяха пристигнали вече известията за отблъскването неприятеля при Сливница. Ив. Вазов, Съч. ХШ, 12. След отблъскването на Рашка, при Стояна се озова Кънчо, Рашковия другар. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 25. И макар пясъкът на пода да беше изгладен .., макар
