става дума за влизане в кафене, смятам, че е моментът да добавя и за оня ден, когато посинял от студ, реших че мога най-сетне да се отбия нейде и да похарча своите сто франка. Б. Райнов, ДВ, 143.
О Отбивам / отбия от пътя към нещо. Разг. Попречвам да се постигне, да се осъществи нещо. Отбивам / отбия удара (ударите). Разг. Справям се с някого, като му давам необходимия подходящ отговор или отклонявам някакво неудобно предложение, задача или нападка. Кажи къде се крие Бачо Киро, да го предумаме да изведе скритите въстаници някоя нощ. Ей го къде е Дунава, нека се запилеят из Влашко... —Друг да ги изведе Кътъо. — опита се дядо Дончо да отбие удара. Д. Марчевски, ДВ, 7. Отбивам си / отбия си гайлето. Диал. \ отбивам си / отбия си грижата за някого, за нещо или самост. Разг. Изпълнявам някакво задължение, свършвам някаква работа, която няма повече да ме занимава или тревожи. Сега и моми, и момци се гледат само, страх ги е всички да посегнат да се женят.., дигнала е очи изпод чело към младоженика, може би да се увери още един път, че е намерила вече зет и най-голямата си грижа е отбила. П. Тодоров, И II, 6. Отбивам <си> / отбия <си> номера. Жарг. Извършвам нещо съвсем формално, колкото да се каже, че е направено. Да им вземем един свещник. — Имат си вече седем свещника. — И торта им е много... Не е ли по-добре нашият Мишо да даде на „Ванчо един шоколад и да отбием номера. И. Попов, Ст, 1968, бр.1157, 3.
ОТБИВАНЕ1 мн. -ия, ср. Отгл. същ. от отбивам1 и от отбивам се. Отбиването на врага не означавало, че той ще се откаже от по-нататъшни опити да напада. Сл. Трънски, Н, 422. След отбиването опитите на военните да влязат в града, хората му продължаваха да лежат из трапищата и овощните градини. Ем. Станев, ИК III и IV, 464. Вместо преки масови акции — дълги и мъчителни обходни движения; вместо открита борба — майсторско отбиване на опашати интриги и тънко пускане на нови. Т. Жечев, БВ, 226.
ОТБЙВАНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от отбивам2 и от отбивам се. Следите в снега са като от един човек. Ни едно отклонение, ни едно отбиване вляво или вдясно. Бл. Димитрова, Лав., 57. Когато файтонът извива през Денкоглу“ към улица Гур-ко, Лора наново се обажда на файтонджия-та, измолвайки още едно отбиване: да минат само за две минути край фотографа Грабнер срешу Народното събрание. М. Кремен, РЯ, oll. Ранното отбиване на агнетата пречи за по-бързото създаване на тънкорунни и полутънкорунни овце. Г. Ралчев, ДМЖ, 28. Ако калфата бъде повикан под знамената за отбиване на войнската си повинност, договорът се унищожава сам по себе си и без право на обезщетение. Хр. Даалиев, ТИА, 127.
ОТБИВКА ж. Разг. 1. Място, разширение встрани от път за отбиване, завиване или спиране на коли. Лети колата в свободния съботен ден,.. И човек,.., почва да си мечтае в тракийски вариант: как по вечните закони на природата,.., на една отбивка ще се появи сергия с току-що набрани череши. Отеч., 1977, кн. 10,10.
2. Сума пари, които се удържат за нещо или като неустойка от определено заплащане; удръжка, отбив. Ревизорът е зачел град-ский бирник за неиздължен към градската каса за сумите, които Гагов и аркадашите му бяха задигнали от градската каса с разписка, че щели да се попълнят от отбивните на чиновниците, които всеки чиновник бил длъжен щом бъде назначен на служба да внася в .. „партийния фонд“. Пряп., 1903, бр. 13, 4.
ОТБИР м. Диал. 1. Отбор1 (в 1 и 2 знач). Ега ми найдеш дружина, / .., / със коварклии мустаци, / се да са отбир юнаци. Нар. пес., СбНУ Ш, 111. Индже войвода говори: /—Я слезни, Коле, по доле / да ми събереш дружина / сас тънки пушки бойлийки, /.., / се да са отбир юнаци, / сас ковърклии мустаци! Нар. пес., СбНУ XLIII, 436.
2. Най-зрялото и най-здраво грозде, което се отбира по гроздобер за през зимата.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОТБИРАМ1, -аш, несв.; отбера, -еш, мин. св. отбрах, св. прех. Избирам и отделям настрана най-добрите, най-подходящите от множество хора или най-доброто, най-хубавото, най-подходящото от редица еднородни неща. Пък и самата Мина и сега, като се случи между свои момичета, ще рече: „Ма-рий, момичета, отбирайте си човек по сърце, че сетне връщане няма“. И. Петров, НЛ, 21. След като [търговците на роби] залавяли стотици хора, те на място отбирали най-яките и най-красивите, а останалите, главно старците и децата, безмилостно избивали или също тъй безмилостно оставяли в опожарените селища без храна, на произвола на съдбата. Л. Мелнишки, С, 20-
21. Казах вече: сам сложи условие, че ще ни праща дребни клиенти. Но в това се е криела коварната му сметка. Той отбираше най-бедните, най-окаяните хора. Г. Райчев, Избр. съч. П, 189. И целият [жребец] приличаше на мечка с къси крака и огромни глава,.. Франките отглеждали такива коне. Дядовците ми ги взели от тях и отбирали жребчета и кобили, които да им приличат. А. Дончев, ВР, 33. Написах ги с красиви букви, с мастило и киновар, украсих ги с плетеница, но от стеснение и предпазливост отбрах от стихотворенията тия, в които светското бе най-малко. Ем. Станев, А, 24.
