надолнище започна — увес! Пък колата пълна с какво ли не: грижи, болки, патила.. Затъркаля се надолу — не мога да я удържа. .. И да искаш да я спреш — не можеш, няма къде да я отбиеш! Н. Хайтов, ШГ, 24.
4. Прех. Променям, отклонявам пътя на течаща вода, вада в друга посока. Дървото прегради пътя на водата, отби я встрани и тя потече там, дето тече сега. О. Василев, ДГ, 85. Водавите-ямаци разпределят скъпоценната вода, която отбиват от Марица по каналите. А. Каралийчев, ПД,
45. Искаш ли пъстърва? .. — Когато вие си губехте времето долу с тия тънки пръчки, аз вързах конете на пътя до едно дърво, отбих една вадичка и — под камъните, по баричките — напълних торбата. Д. Кал-фов, КР, 56. Одеве, отче, взех една мотич-ка. .. Рекох си, като я изклепам, ще стане годна да отбивам вадата в градинката. Ц. Лачева, СА, 69-70. Цялото лято през войната отбивахме малката вода в странични вадички, ровени с гола ръка, с надежда, че те ще поведат голямата вода на наводнението. Ив. Хаджийски, БДНН И, 26.
5. Прех. Спирам да давам на бебе да бозае, да суче, (за да започне да яде и друга храна). Но една утрин старата й подаде шише с цицка на шийката, пълно с топло мляко. .. — Бабо, ами че моето мляко му [на детето] стига. .. Трябва да го приучим на изкуствена храна. Пък и ... трябва да го отбиеш. Г. Райчев, ЗК, 190. Пък когато по-навътре, през зимата [Захарина] доби момченце, дои го, какво го дои, па го отбиха. Ил. Волен, ДД, 89. Красин е вече голям, отби го, могат и други да го гледат. В. Андреев, ПР,
60. От 57 овце стопанството получи 69 агнета, които отбихме по на 65 дена, с живо тегло от 23 до 25 кг. едното. ОП, 427.
6. Прех. Разг. С предл. от. Задържам, удържам, не плащам част от цена, заплата, уговорена сума. Тикам парите в ръката й,.. „Откупи се и отбий колкото можеш от дълга, па купи храна за децата.“ Ем. Станев, А, 197-198. „Ти или ще търгуваш по човешки и няма да отбиваш от цената, и ще престанеш да даваш на почек, или ...“ — толкова бил разлютен, че не си довършил приказката. А. Гуляшки, ЗР, 296. Селяните вземаха козите, доеха ги до края на лятото, а в края на лятото ги продаваха отново на Араламби, той бая им отбиваще от цената, защото вече били прегорели. И. Радичков, ББ, 172. Със занаятчиите, повикани за дребни ремонти, дълго се пазареше, а приемаше ли готовата работа, търсеше да открие някакъв малък недостатък, за да отбие нещо от уговорената сума. В. Неш-ков, Н, 273. Калфата може да развали веднага договора: .. 6/ ако господарят не му плаща редовно или отбива от заплатата му. Хр. Даалиев, ТИА, 127-128.
7. Воен. В съчет. с военна служба, повинност и под. Изслужвам. Едно войниче от свързочната дружина, която е евакуирана в селото, навиваше бързо на макара телефонни жици, закачени по дърветата.. Момчето е приказливо, родом от Никопол-ско, отбива редовната си военна служба. К. Константинов, ПНП, 25. Момчетата й бяха далеч от къщи. По-големият отбиваше службата си като военен моряк, малкият следваше в София, но в момента бил на бригада. С. Чернишев, ВМ, 35. Кандидатите трябва да са завършили средно образование. .. Младежите трябва да са отбили и редовната си военна служба. ОФ, 1958, бр. 4215, 2. Невъзможно било също да се заставят селяните да отбиват феодални повинности. Ист. X кл., 44. отбивам се, отбия се. Страд. от отбивам в 4, 5, 6 и 7 знач.
ОТБИВАМ СЕ несв.\ отбия се св., непрех.
1. Променям посоката си на движение, отклонявам се встрани от пътя, по който се движа. — Махай се, папаз! — викнаха му те [турците] отдалеко. Поп Петко и сам се отбиваше от пътя им. Д. Талев, ПК, 523. Яздех си доволен и дори запях.. Наслаждавах се на собствения си глас. Но катърът изведнъж се отби от шосето и сви по един възлизащ нагоре път. Г. Белев, ПЕМ, 76. Дядо Яким се отби от пътечката, по която вървяха досега, и тръгна направо през тревата, порасла до колене. Ст. Загорчи-нов, Избр. пр III, 115. Свилен пропълзя още стотина метра напред, после се отби вляво, към ракитака. П. Вжинов, ЗЧР, 95. Милка приближи дълбокия дол с канарата на билото й се отби навътре в масива. Д. Вълев, Ж, 9. Някой път оставях овцете и козите и тичах подир говедата. Страх ме беше да не се отбият в някоя нива или градина и както са пощръкляли, ще овършеят всичко. Кр. Григоров, Н, 204.
2. За път, река — променям посоката си, отклонявам се встрани. — Мутен Искар между нас се вие. / Въз баиро он че се отбие. / Ако двама, Яно, го помолим, / ако двама от сърце се волим. / Не бих, Вуте, на молба паднала, / по бих лесно вода препливала. Елин Пелин, Съч. V, 121-122.
3. Отклонявам се от пътя си за някъде като влизам някъде, посещавам някого (обикн. за кратко време). — Защо се отделяш — учуди се Севар, — нали живееш в Плиска? — Да, но ще с$ отбия най-напред при роднини в Мадара. И. Вълчев, СКН, 76. Веднъж заваля и ние се отбихме във воденицата да се изсушим и подслоним, докато дъждът премине. Ем. Станев. ЯГ, 40. Където и да отидеше, спреше ли се пред къщата на някой селянин, с когото имаше работа, или се отбиеше на кръчмата, той не слизаше от каруцата. И. Йовков, ЧКГ, 75-76. Той [Любен Расков] ходеше всеки празник в градското читалище и дори наложи да го отварят и всеки ден привечер — да се научат младите там да се отбиват, а не да се скитат по улиците. Д. Талев, И, 50. Като
