ОБИРАМ1 89 ОБЙРАМ1
назад излезе. Нар. пес., СбАД, 32-33. • Нар.-поет. Обир обирам. Още по поле снег има /и по гората лист нема, /и айдуци са тръгнале. / Дребен ми обир обират: / на моми дребни дарове. Нар. пес., СбВСтТ, 50. Стоян ги вярно попита: /— Ой ми ва вази, дружина, /.. / що сте толкоз обосели, /хич ли обир не обрахте. Нар. пес., СбНУ XXVI, 116.
в. Диал. Събиране, сбор (Н. Геров III).
ОБЙРАМ1, -аш, несв.; обера, -еш, мин. св. обрах, св., прех. 1. Късам наред всички плодове, листа или цветове на растение или на растения и ги прибирам на едно място; бера. — Хората всички се пръснали по къра, по нивите, вадят картофи, обират граха, копаят цвекло. А. Каменова, ХГ, 234. — Една вечер бях позакъснял из къра..,, по това време беше, обирахме царевиците. П. Михайлов, ПЗ, 163. — Там са нацъфтели много цветя. — Сичките ще оберем. Т. Влайков, Пр I, 273. Цъфнало бело кокиче / пред Стоянкини прозорци. / Сутрин го Стоянка полива — / вечер го Иван обира. Нар. пес., СбНУ XLIV, 358. Време е да оберем ябълката. II Късам наред всички плодове, листа или цветове на растенията от някаква площ и ги прибирам на едно място; бера. Той бе наредил за нас и колибата на лозето си, което,.., той не обираше, докато не падне сняг. М. Гръбчева, ВИН, 369.
2. Събирам изцяло много неща, разпръснати някъде, върху някаква площ и ги слагам на едно място. По-смели момчурлаци,.., прехвърлят се през плета в самото градин-че и като обират там падналите ябълки, бързо избягват навън. Т. Влайков, Пр I, 17. Той [въдичарят] обикаля най-първо, намира подходящи вирове, хвърля там някаква примамка и после,.., почва от първия вир, след това към втория и по такъв начин просто обира рибата от вировете. Д. Кал-фов, КР, 11. Гелак мълчаливо обираше картите. Н. Антонов, ВОМ, 63. Опечалените посетители се извръщаха безучастно към старчето и гледаха уморено как след това то обираше догорелите остатъци на свещите и ги бръскаше долу. Г. Караславов, Избр. съч. X, 220. Циганки, циганчета от гроб на гроб ходят да обират угарки от вощеници. Ил. Блъсков, Китка, 1886, кн. 14, 49. // Събирам от някаква повърхност нещо (прах, влага и др.) изцяло, обикн. с бърсане; избърсвам, обърсвам. Жена му обираше бърже сметта и праха по пода. Кр. Велков, СБ, 84. Музикантите, изложени на слънцето, обливат се с пот, обират го по челата си с пръсти и пак продължават да „свирят“. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 4,
47. — Отсега нататък няма да говорим за политика —.. — Няма да говорим — съгласи се бързо старата и започна да обира трохите от масата. Д. Кисьов, Щ, 295. Васил, Димитър, Киро бърникат тук час по час и обират паяжините. Ив. Вазов, Съч.
XXIII, 85. Най-младо турче продума: / — Тодоро, млада робинъо, / защо назаде юста-ваш, / защо ми роса не обираш, / кончето да са не роси?" Нар. пес., СбВСтТ, 768.
3. Вземам последователно нещо на късове, на зърна и го изяждам. Рангел изпрегна кравите, сложи им сенце.. Те, изморени, със запотени гърбове, едва-едва обират сламките. Кр. Григоров, Н, 66. Гълъбиците и гургулиците ходеха и си повиваха снагата по конопищата, да обират незаровеното конопено семе. Ц. Гинчев, ГК, 370. // Събирам, вземам изцяло нещо за ядене, останало обикн. на дъното на съд или намиращо се най-отгоре, на повърхността, и го изяждам. — Пипнах го [фарингитът] по корабите — казваше той, докато обираше с лъжичката останалия по дъното на купичката сладолед. Г. Друмев, УКР, 36. — Едва ли ще ви доставя това удоволствие, вие да ми намерите кандидат; това съвсем не е ваша работа — обади се Бистра, като обираше разсеяно крема от тортата си. М. Грубе-шлиева, ПИУ, 35. Кучетата обрали кокалите. Н. Геров, РБЯI, 297.
4. Прен. В съчет. със същ. като слава, овации, срам, негодувание и под. Получавам, понасям, обект съм на това, което е назовано от съществителното. — Нека отидат! Те са негови момчета. Той ги е събирал, учил.. Нека те обират славата. Д. Габе, МГ, 177. Той обираше поне половината от овациите, които се падаха на свър-зочната дружина. — Да живее малкият герой! — крещяха посрещаните. П. Вежинов, ЗЧР, 248. В стопанството само се сърдеха, все негодуваха,.., той бе обирал незаслужено техните негодувания. Ст. Даскалов, ЕС, 256. Търговията обирала най-голяма файда, когато има размърдване на хора от едно място на друго. Д. Яръмов, БП, 173.
5. Диал. Обхващам изцяло останалата площ при някакво действие (жътва, оран и др.); вземам. Постта я режеше най-малката сестра на Ненка, до нея бяха се наредили младите, а края обираше най-старата — Радка. Ил. Волен, МДС, 45. Бачо постта [на нивата] реже, / буля среда бие, / майка й [на момата] край обира. Нар. пес., СбВСт, 423. Недей гледа, байне, мома на хорото, / .. / Я най гледай, байне, мома на нивата: / дали чакъл кара или край обира. Нар. пес., СбГЯ, 224.
6. Диал. Вземам, купувам всичко, което е останало; изкупувам. (Н. Геров, РБЯ). обирам се, обера се страд. Зелевите шушулки се обират щом узреят, като не се допуска да се разпукат. Бтн V и VI кл (превод), 100. Неговите лозя са са обирале със зурли, с тъпани и с голямо веселие. П. Хитов, МП,
3. Звеноводът следи стегнато ли са свързани сноповете, добри ли са кръстците, обира ли се класът. Ил. Волен, МДС, 238-
239. — Трябва да предприемем нещо — .. Първо — да се търси пробойната.. Второ
