ОБЙЛНОСТ 88 ОБИР
количество от нещо; богато. Вардарски дълго се ми на бунара в двора, плискаше се обилно със студената кладенчова вода и се прибра в стаята си освежен, с весело сърце. Д. Талев, ПК, 78. Гласейки вратника, обилно се потял и жената си рекла, че поти ли се един мъж, той е здрав като бик и го взела за мъж. Д. Вълев, Ж, 138. Ослепените от слънце деца продължават да ме гледат. £лънцето ги е заляло обилно със светлина. И. Радичков, НД, 191. След като се посадят, дръвчетата обилно се поливат и пръстта около тях се притъпква с тор или торф. Бнт V и VI кл, 112.
2. Прен. Във висока степен; изобилно, богато. По-голямата част от пиесите на редица автори като Островски, Горки, Ибсен не изисква музикално оформяване. И ако все пак се срещат на практика представления на пиеси на тия автори, обилно наситени с музика, това се обяснява с личния вкус на режисьора-постановчик. Т, 1954, кн. 1, 51. Аз не вярвам, че един човек с що-годе развит книжовен вкус, би могъл да чуе ораторите, чието красноречие се лее обилно по нашите площади, без да почувствува в началото едно неловко чувство на стеснение. С. Радев, X, 1909, бр. 1, 15.
ОБЙЛНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Рядко. 1. Отвл. същ. от обилен; обилие, изобилие, изобилност, изобилство. — Сол-дати! .. Сега победата се държи от вас,.., тя ще ни даде обилност за всяко, топли зимни обиталища и славно завръщане в отечеството ни. Хр. Драганович, НБ (превод), 73. Той [един народ] може да има сич-кото туй в обилност, а сам да не е нито отвътре богат, нито отвън силен, ако е лишен от хора. Ч, 1871, бр. 10, 290.
2. Дебит. От топлите извори повечето имат средна обилност — между 100 и 500 л/м. П. Делирадев, БГХ, 28.
ОБИНТОВАМ, -аш, несв. и св., прех. Обвивам с бинт; превръзвам, бинтовам. Васил Попов беше смазал пръстите на лявата си ръка с гаечния ключ, Щеръо я беше обинтовал. Д. Добревски, БКН, 175. обин-товам се страд. и възвр.
ОБИОРА. Вж. обиоравам.
ОБИОРАВАМ, -аш, несв. ; обиора, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Диал. Изоравам около, покрай нещо. Кога изорах за пръв път нивата, обиорах тръна. Нали е мой, така ми каза по-раншният стопанин. П. Велков, СДН, 345. обиоравам се, обиора се страд.
ОБИР м. 1. Кражба, при която се ограбват, задигат повече неща, обикн. от помещение, сграда (на учреждение, банка, магазин и под.). Кънъо се вслуша в разговора и разбра, че скоро в града е имало обир на някакъв магазин за платове. Кл. Цачев, ГЗ, 135. Беше понеделник, а на бюрото му лежаха сводките за извършените престъпления през двата почивни дни. Както и очакваше, те не се различаваха особено от сводките през изтеклия месец — обири, обири, обири. С. Трайков, М, 40. Крадци влезли за обир в една къща. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 29. В гара Саранбей постоянно се извършвали кражби. В разстояние на няколко дни са извършени 7 обири. БД, 1909, бр. 31,3.
2. Отнемане нещо (пари, скъпоценности и под.) от някого насила или със заплаха; грабеж, грабене. Отдавна беше познат на гяурите тоя удобен начин на обир: агата просва кърпата си, а презреният гяурин изсипва в нея каквото има в кесията си. Д. Талев, ПК, 133. Цял час продължи обирът. Месалът се препълни със скъпи гердани, нанизи, пръстени, жълтици и бешлици. К. Петканов, X, 141. Ха в тази къща пропищели жени, ха в онзи двор припукал пищов —.. Започнало такова, дето се вика пладнешки обир: помаците извличали не само зърно, ами и черги,.., бакър. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 425. Можах да ви дам едно дълго описание за обирите, които са станале. По тая причина мнозина не смеят да пътуват занякъ-де, от страх да не бъдат убити или обрани. НБ, 1877, бр. 67, 262.
3. Присвояване на чужди пари или имот, неправомерно събиране на суми, обикн. като се злоупотребява с власт, обществено положение и под.; грабеж, ограбване. — Не е право, бег ефенди. Нищо не ти дължим — земята е на селото. Това е пладнешки обир. Д. Спространов, ОП, 21. И явните обири на владиката, под вид на всякакви измислени духовни даждия от християните, събирани от пашови заптиета, и неговите злодеяния, и те не са за изказване. Р. Блъсков, СбНУ XVIII, 583. В нашия град имаме няколко чорбаджие, които оголиха сичката кааза със своите грабежи и обири. С, 1872, бр. 31, 245. // Разг. Неоснователно вземане на много по-голяма сума при заплащане стойностите на нещо. В ресторанта беше жив обир. Надписали ни сметката, колкото могли.
4. Само ед. Рядко. Грабителство, обирни-чество, обирджийство. Сеч и обир се почнали по всичките линии на града, страх, трепет и второ пришествие настанало за българското население. 3. Стоянов, ХБ, 371.
5. Остар. и диал. Плячка; грабеж. Условията на тоя сговор били тия: българете да ударят на Цариград по сухо, а сарацините да го заобиколят по море; като земат Цариград, двата народа да си разделят обира. Др. Цанков, КБИ, 51. От тоя град той изведе много роби и извлече много обир. Д. Войников, КБИ, 118. Подир малко отива против Владислава, разбива му войската и се връща на Цариград с голям обир, за да презимува (1017). М 1857, 106. Той [Димитър] й главата отреза / и скъса гердан ал-тънен, / задигна скъпи премени, / със обир
