ОБИКОЛЯВАНЕ 87 ОБЙЛНО
ОБИКОЛЯВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от обиколявам и от обиколя-вам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОБИКРАЧА. Вж. обикрачвам и оби-крачам.
ОБИКРАЧАМ, -аш, несв.\ обикрача, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Обикрачвам. Смутил се овнъо, кривнал настрани, / ала вълкът го хитро обикрача: / „Недей да бягаш, братко, остани; / аз има много да ти се оплача.“ Хр. Радевски, Б, 13. обикра-чам се, обикрача се страд.
ОБИКРАЧВАМ, -аш, несв.\ обикрача, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Обкрачвам. Майстор Драган бе обикрачил напречната греда и току-що размяташе ризи и пешкири — дар от михалчени. Д. Марчевски, ДВ, 14. Сложихме тенекията до казаните,.. Обикрачихме я с фелдшера, взехме по едно канче и почнахме. Т. Харманджиев, КВ, 587-588. С голям зор накараха попа да обикрачи едно завързано по средата дърво и го спуснаха. К. Видински, НСП, 9. • Обр. Колкото по-силно трещели [гръмотевиците] и повече беснеела бурята, дървото по-отчаяно се втривало в камъка,., корените набъбвали,., обикрачили камъка, влепили се в него, впили се. Н. Хайтов, ШГ, 181. обикрачвам се, обикрача се страд.
ОБИКРАЧВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от обикрачвам и от обикрачвам се;обкрачване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОБЙЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил.
1. Който е в голямо количество, много повече от нормалното, обикновеното, който е в изобилие; изобилен. Плодородието и таз година щеше да бъде голямо, но радостта на селяните се губеше в грижите им около прибирането на тоя обилен плод. И. Йовков, Ж 1945, 121. Държахме удобен апартамент, имахме обилна храна, облекло. Г. Ра-йчев, Избр. съч. II, 177. Настъпи люта зима с обилни снеговалежи и обсадата на Одрин продължи до средата на март. Ем. Станев, ТЦ, 131. Ръбите се мият внимателно и бързо в обилно количество вода, докато се отстранят напълно пясъкът и калта. М. Гаврилова и др., ТПХ I и II, 61. Обилен исторический материал за Египет представят йероглифическите надписи на неговите паметници. Н. Михайловски, РВИ (превод), 34.
2. За който е присъщо голямо изобилие, богатство на нещо; изобилен, богат. След обилната закуска, която продължи дори до обяд., двамата с Дубровски излязоха в голямата сенчеста градина. Д. Рачев, СС, 141. Изгорелите от слънцето лица на работниците бяха доволни в умората си — годината беше добра, обилна. Д. Талев, ЖС, 275. Сега християнството окончателно са утвърдило в България, народът тичал до кръщението, не достигало работници за обилната жътва. Т. Шишков, ИБН,
146. Остготите, като не намираха вече изобилна плячка в тези разорени страни, поискаха от Теодориха да ги води в друга, по-обилна страна. М. Дринов, ППБН, 13.
3. За растителност, коса и под. — който е израсъл нависоко, много и нагъсто; буен, гъст, богат. Онова, което изведнъж привличаше внимание, бяха русите й, необикновено дълги и обилни коси, прибрани в силно стегната плитка на тила. Г. Райчев, Избр. съч. II, 153. Близо до вратата беше приклекнал един едър като жената мъж, с такива гъсти и обилни косми по лицето, че носът, устата и очите му изглеждаха като малки рудинки сред гъст дъбак. Ст. Загорчинов, ДП, 112.// За човешко тяло или части от тялото — който е наедрял. — Ще обижда тая! — пъхтеше Пецо, но се спря пред обилната плът на Ванчето. В. Пламенов, ПА, 17.
4. Който се проявява с голяма сила; силен. Няколко секунди по-късно на покрива лум-ва обилен огън, чиито пламъци тревожно се вият в мрака на нощта. Б. Райнов, ГН,
196. От двора и пристройките не се виждаше нищо,., и само по обилната миризма на конски тор Евгени разбра, че бяха влезли в някакъв селски хан. Д. Ангелов, ЖС, 178. • Обр. Любовта бликна из сърцето ми обилна и чиста — както бистрите извори измежду канарите покрай реката ни. Ил. Волен, МДС, 16.
ОБИЛИЕ, мн. няма, ср. Книж. Изобилие. Липсата на самостоятелна и жива мисъл обикновено се прикриваше от обилие на научни термини. В. Йосифов, Избр. тв I, 176. Ние приемаме обилието от факти в неговото изложение, точността и вероятността на разказаното, зад което си пробива път истината за една обществено-икономическа реалност. С. Радев, ССБ I,
14. По същия начин всички закусиха — отново на маса, с прибори и готвени храни, с обилие от зелено. Д. Йончев, П, 65-66. Обилието на желязната руда в Лаконските гори представлявало драгоценен материал за войнствено население. Н. Михайловски, РВИ (превод), 75.
ОБИЛНО нареч. 1. В много голямо количество, повече от нормалното, обикновеното; изобилно, в изобилие. Из угасналите му очи, като от два тъмни кладенци, бликнаха сълзи и обилно обляха сухото му лице. Елин Пелин, Съч. I, 159. Вали тихо и бавно, но гъсто и обилно, щтои че се готви да затрупа цялата земя. Й. Йовков, Разк. I, 14. Виното се разливаше обилно и лицата ставаха пияни. Ив. Вазов, Съч. XIV, 184. Той ездяше великолепен арабский кон, от който обилно течеше пот. Н. Михайловски, ПА (превод), 84. Обилно кръвта се из раните лее, / крака подкосяват се веч. К. Христов, ВС, 18. // С наличие на много голямо
