ОБИРАМ1 90 ОБИРАМ2
— да се обира водата. Н. Антонов, ВОМ, 67.
ОБЙРАМ СЕ несв.\ обера се се., непрех.
1. Разг. Оставам без пари, изхарчвам всичко, което имам. Едвам да събере няколко гроша, за да си накупи каквато стока му трябва за в дюгеня, ето ти, не му се изп-речва някой личен търговец, комуто, за да се покаже добър платец,.., земаше, та са обираше до парица и са отплащаше. Ил. Блъсков, ПБ II, 77. Обрах се до стотинка.
2. Обикн. несв., пое. Разг. Махам се отнякъде. — Да се обираш! Ще ргии дам едни братушки, като дода там! И. Йовков, Разк. I, 167. Момче на неговия ръст да му се опъне, това той не допускаше. — Я се обирай от-тука, плюнко! — изстъпи се, готов на всичко. Б. Болгар, Б, 233. — Вън, шарлатанино,.. Обирай се оттук! ВП, 1888, кн. 20, 36.
3. Остар. и диал. Събирам се. Асфалтад-жиите се оправдаваха с лошото време и се обираха в стаичката си на покер и само комай телефоните в кабинета на Папазов работеха като света. Ал. Томов, П, 8. „По слухове, и на Рейн се обирали хиляди миряни, за да накарат града Вормес да предаде духовенството и евреите“. Д. Писарев, ПУЖ (превод), 59.
О Един бие тъпана, друг обира парсата.
Разг. Употребява се, когато някой, без да се е трудил, получи нещо, ползва се от някаква облага, придобита с труд от другиго. — Не знам... немци ли бяха, шваби ли бяха тия приятели, ама добре разполагаха. Сиромаси руси биха тъпана, ама тия обират парсата. По-хитри са синковците. Н. Попфили-пов, PЛ, 37. — Ти, наместо да вардиш нас, земеделците, плачеш повече за комунистите.. Ние бием тъпана, други обират парсата. В. Нешков, Н, 32. Обирам / обера каймана от (на) нещо. Разг. Вземам най-хубавата част от нещо, печалбите от нещо. — Добрин ще остане тоя път на заден план, стига е обирал все той каймака! Нека веднъж и аз без него да кусна от хубавото! Ст. Даскалов, ЕС, 253. Изкара [Кривицата] записа, осъди ме и лапна имотеца ми и надеждата ми. Започна той да обира каймака от моторната мелница и да трупа имот. А. Каралийчев, НЗ, 57-58. Обирам / обера калая. Разг. Бивам смъмрен строго, скарват ми се, обикн. неоснователно и за чужда вина, простъпка. — Ротният командир не е доволен от вас .. И все аз обирам калая. Л. Стоянов, X, 19. На съвещанието все пак трябва да отида.., шефът с нищо не е заслужил да обира калая сам. К. Грозев, СбХС, 210-211. Обирам / обера лаврите. Книж. Постигам най-голям успех, спечелвам най-голяма слава (обикн. при някакво състезание, съревнование). Стиховете бяха изпратени с ръкопляскания.. — Ето, че и вие, ге-нерале, обирате лаврите на втория вид слава — ухили се Манаки. Ст. Дичев, ЗС I, 298. Обирам / обера парсата. Разг. 1. Възползувам се от облагите на някаква работа, за която не съм се трудил или не съм дал нищо. — Е, яд те е и тебе, ама ще ти мине! Да не си се писал бюрокрация. Сега друг ще обере парсата! .. А бе, та нямаше ли други да изпишат във вестника,..., ами Гана! Ст. Даскалов, СЛ, 326. Обаче и без това хитрият кръчмар се досетил каква е работата, та сам бързаше да изпревари и обере парсата. РН, 1910, кн. 8-9, 217. 2. Понасям някаква неприятност, изпащам си заради някой друг. Обирам / обера пешкира. Разг. Изтърпявам, понасям лошите последствия от нещо, извършено от другиго; бивам смъмрен, нахокан строго за чужда вина, простъпка. — Отговорници много, а комбайна строшен, накрая пак аз ще обирам пешкира, щото спите. П. Ангелов, Ж, 87. Обирам / обера точките; обирам / обера всички точки. Жарг. Получавам признание, постигам успех. — Ще ви спомена само една част от спортните дисциплини, в които членове от нашата фамилия са безспорни шампиони и обират всичките точки. Тонич, КСШ, 18. Обирам си / обера си парцалите (дрипите, крушите, дърмите, партакешите, парта-кеша, партушините, партушинките, такъ-мите, чуковете, чукалата). Обикн. пое. Разг. Пренебр. Махам се отнякъде, напускам някое място; отивам си. Оня чифликчия [Гълъба], като ме видя, побесня: — Обирай си парцалите! Не искам да се мяркаш пред очите ми. А. Каралийчев, НЗ, 26. Обирам си / обера си крушите. Обикн. пое. Разг. Пренебр. Махам се отнякъде, напускам някое място; отивам си. — Слушайте... Ако ще орете — карайте, ако не — обирайте си крушите, пък аз ще остана сам да изора. Н. Хайтов, С, 75. — Ти, бай Тошо, добре ще направиш да си обираш крушите оттука. И плуговете^ сии дигай. Нивата е наша и ний ще орем. Й. Йовков, ЧКГ, 127. — Я махвай се оттук, безобразнико недни,.., обирай си крушите оттук, додето не е поиграл дървен господ. ВП, 1888, кн. 20, 36. — Как с насилие бе, момче?! Внимавай какво хорту-ваш!.. Ама че работа, а-а! Я си обирай пар-такеша оттук! Хр. Радевски, Избр. пр III, 60. Неканен гост — готово магаре. Да си обирам партушинките докле е време, че лошото Господ не търпи. Д. Рачев, СС, 68. — Стига, Станкуле! Стига си се мъчил да заблуждаваш народа с разни лъжи, ами си обирай дърмите! Ст. Марков, ДБ, 292.
ОБИРАМ2, -аш, несв.\ обера, -еш, мин. св. обрах, св., прех. 1. Извършвам кражба, обир на някого или на нещо, ограбвам някого или нещо; окрадвам. — Ти къде се намираш бре, а, къде? Турил ли си нещо в тоз двор, че сега си дошъл да го обираш, разбойнико, хайдутино, мискинино! Ст. Марков, ДБ, 385. Те в същото време обираха кабинета на Ладжовича, като го бяха заключили предпазливо в спалнята му. Ив. В а-
