на, откакто съществува светът. Тома трябваше да помни три неща.. Каквото купува — да го купува в трудни за сиромасите времена. Такъв бил златният закон в търговията от памтивека, че и до днес. А. Гу-ляшки, ЗР, 23. От памтивека Италия е била най-добрата школа за всички видни певци и певици в Европа. Р, 1925, бр. 197, 2. От само себе си. 1. Без външна намеса, въздействие, влияние. — Две години вече очите постоянно ме болят. Ходих на преглед в болничната каса. Нищо, казаха, слабо възпаление, което скоро щяло да мине от само себе си. Г. Караславов, Избр. съч. VII, 132. 2. Обикн. в съчет. с разбирам се в 3 л. Без да се разяснява, доказва. Погледна ме с големите си умни очи със сянка на превъзходство, че я питам за прости неща, които се разбират от само себе си. 3. Среб-ров, Избр. разк., 221. От сърце; от душа. Разг. Наи-искрено, сърдечно. „Боже, колко съм грешен, прости ми!“ — молеше се мълком, но от сърце Янаки под сводовете на многовековния Иерусалимски храм. А. Гу-ляшки, ЗР, 22. Дор на небо ясно слънце, / дор на очи свят, живот, / ще обичам аз от сърце / таз земя и тоз народ. П. Р.Славей-ков, ЧВО, 45. Докато траеше обядът, Ибо надуваше кларнета и от душа свиреше мелодии за „на трапезата“. Г. Белев, ПЕМ,
44. От сърце (сърце), рожба, дете. Нар.-поет. Своя, собствена, обична (рожба, дете). Тодор Тодорки думаше: /.. / „Един си кусур имаме — / от сърце рожба нямаме, / не момче, нето момиче.“ Нар. пес., СбГЯ, 101. Нито съм гладна, мари Петко лъо, /.. / нито съм гола, / гола и боса, / ами си плача, / че си нямаме, / от сърце дете. Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 217. От тоя род. Обикн. в съчет. с нещо. Подобно. Понякога си мислех, че ако бях срещнал Дани една година по-рано, може би щях да приема нейните опити и да тичам из разни цветарски магазини или да стана огняр или нещо от тоя род. Б. Райнов, ДВ, 176. Що от що. Диал. Обикн. за имот, вещи, храна — все пак нещо, макар и неголямо по количество, стойност. — И кротък е, прибран е [момъкът]. И вуйчо им ще им остави що от що. П. Тодоров, Събр. пр. II, 263. — Ще изпроводим жените в Балкана, ний ще сберем що от що, по някое агне ще завъртим на шиш, ще ги посрещнем и ще им паднем на молба. П. Тодоров, Събр. пр II, 50.
ОТ-. I. Глаголна представка, с която се образуват глаголи със значение: 1. Отдалечаване или отклоняване на субекта или обекта на действието от изходната му точка, напр.: отпътувам, отплавам, отлитам, откарвам, оттласквам, отмествам (се) и др.
2. Отделяне на нещо, което е част от някакъв предмет или е прикрепено към предмет, напр.: отчупвам, отдирам, отдялвам, откъсвам, откъртвам, отрязвам, отлепвам, отшивам и др.
3. Разкриване, разтваряне, отваряне на нещо, обикн. завито, увито, затворено, запушено, завързано, напр.: отвивам, отгръщам, отмятам, отбулвам, отварям, отпушвам, отвързвам и др.
4. Изчерпване, отделяне, отстраняване на нещо, което се съдържа, намира в друго, напр.: отводнявам, оттичам, отцеж-дамидр.
5. Прекратяване на действие или състояние, напр.: отболявам, отзвучавам, отшу-мявам, отмирам, отмилявам, отвиквам и др.
6. Частично извършване на действие, напр.: отпивам, отгризвам, отхапвамидр.
7. Извършване на действие, което е предизвикано или мотивирано от друго действие, обикн. противоположно, напр.: отвинт-вам, отвъртявам, отмотавам, отмра-зявами др.
8. Извършване на действие (при глаголи с частицата си) колкото е необходимо или до насита, напр.: отспивам си, отигравам си, отяждамсиидр.
П. Именна представка, с която се образуват прилагателни със значение, посочващо начина им на образуване от други думи, напр.: отименен, отглаголен.
ОТ. Диал. 1. Въпр. нареч. Оти.
2. Нареч.-съюз. Оти. Богдан си е тежко заспал, / от си е млого уморен. Нар. пес., СбНУ VI, 63.
ОТАВА, мн. няма, ж. 1. Трева, която е пораснала отново след косене през същото лято. Стопаните окосиха [сеното], накла-доха купите и след това гъста и яркозеле-на отава покри ливадите. Н. Тихолов, ДКД, 76. Десет коли сено вадеше от нея [ливадата] и отавата отделно. Г. Караславов, С, 131. Добра суровина за силажиране заедно с фуражната царевица втора култура представляват и отавата от естествените ливади, питите от слънчогледа. ВН, 1959., бр. 2509, 2.
2. Диал. Варена с пепел вода за пране и миене; луга.
3. Диал. Вода от първото пране на вълна.
— От тур. (Л 'трева'.
ОТАВИЦА ж. Умал. от отава.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОТАВЯ СЕ. Вж. отавям се.
ОТАВЯМ СЕ, -яш се, несв.\ отавя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Диал. За трева — пониквам отново след косене през същото лято. А сутрин по роса,.., от гората излизат зайци и се прескачат в ливадата из тревата, вече отавила се след сенокоса. Т. Аарманджиев, КЕД, 216. Макар че след сенокоса тревата отдавна бе се отавила, прерязаните стъбълца на оландрата тук-там между садината бодяха като
