ОТАВЯНЕ 887 ОТБЕЛЯЗВАМ
стрън на пожъната нива. Т. Харманджиев, КВ, 400. • Но скоро-скоро дяволските коренчета [на косъмчетата] пускаха издънки и като покосена трева се отавяха още по-гъсти. Ст. Даскалов, ЕС, 324.
ОТАВЯНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от отавям се.
ОТАР м. Диал. Межда, синор.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899. — От унг. hatlar 'граница'.
ОТАРИИ мн., ед. (рядко) отария ж. Зоол. 1. Род перконоги морски бозайници от семейството на ушатите тюлени; морски лъвове. При споменаването на името ота-рии, които се числят към така наречените ушати тюлени, веднага пред нас изпъква наистина майсторско, съвършено творение на природата с идеална хидродинамич-на вретеновидна форма на тялото, с много изискана изящност и елегантност в движенията. Н. Боев, Г, 47-48.
2. Вид перконоги бозайници от рода на морските лъвове, които се срещат в Тихия океан; калифорнийски морски лъвове. Отари-ите или калифорнийските морски лъвове са тромави на сушата, както всички тюлени. ВН, 1959, бр. 2559,4.
— От фр. otarie по гр. cbxapiov 'ушенце'.
ОТБАБУВАМ, -аш, несв. и св., прех. Диал. Извършвам бабуване, акушерство; израждам. Баба Гена Геренева току-що бе от-бабувала отрочето. П. Мирчев, Е, 20.
ОТБАЙВАМ, -аш, несв/, отбйя, -àeui, мин. св. отбйях, св., непрех. Свършвам да бая.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОТБАя. Вж. отбайвам.
ОТБЁГНА. Вж. отбягвам.
ОТБЁЛВАМ, -аш, несв.', отбёля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Обелвам, отбел-вам се, отбеля се страд.
О Зъб не отбелвам. Диал. Зъб не обелвам. Аз чаках да вида, дали не ще ми каже да носа в село някому много здраве. А той и зъб не отбели за такова нящо. Т. Влайков, Съч. Ц, 52.
ОТБЁЛВАМ СЕ несв.; отбёля се св., непрех. Диал. Обелвам се.
ОТБЁЛВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от отбелвам и от отбелвам се; обелване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОТБЕЛЕЖА. Вж. отбележвам и отбелязвам.
ОТБЕЛЕЖВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); отбелёжа, -иш, мин. св. отбелязах и (диал.) отбележих, прич. мин. св. деят. отбелязал и (диал.) отбелёжил, св., прех. Отбелязвам. Като погледнем назад през дългата върволица на изминалите години, отбе-лежваме с благодарна гордост последователните тържества на нашето поколение. Д. Витанов, НС (превод), 10. Ако затрупаме съдът с лед и наченем да отбележваме на книгата, която е залепена към тръба, спа-данието на водата за секи градус на термометъра, то ще намерим, че спаданието й ся продължава до 4°. И. Гюзелев, РФ, 167. отбележвам се, отбележа се страд. Ако лостът [на телеграфа] само ся удари о пе-телка х, на другата станция на книгата ся отбележва точка, нъ ако лостът ся допре до х по-дълго време, то на другата станция ся отбележва чърта. И. Гюзелев, РФ, 402.
ОТБЕЛЕЖВАНЕ ср. Остар. и диал. Отбелязване. Те [някои партийни органи] считат манкиран своя дълг,.., когато при отбележването на един незначителен инцидент,.., не намерят възможност да го превърнат в един инструмент на каузата си и един инструмент срещу това правителство. Бълг., 1902, бр. 519., 1.
ОТБЕЛЯ. Вж. отбелвам.
ОТБЕЛЯЗВАМ, -аш, несв.; отбележа, -иш, мин. св. отбелязах и (диал.) отбележих, прич. мин. св. деят. отбелязал и (диал.) от-бележил, св., прех. 1. Поставям белег, знак върху нещо, някъде, за да се отличава или помни; бележа. При това, неграмотна и неопитна, тя не може да записва или да отбелязва с въглен по стената всичко, ию дава. Т. Влайков, Пр. I, 103. Цветан поокара стадото към кошарата,.. Издои млекото,.., преля ведрата в тенекиите, отбеляза ги на рабош. Ив. Карановски, Разк. I, 36. Чл. 14. Председателят на Окръжния съд, под страх на отчисление, не тегли жребие, преди да отбележи някои знакове върху бюлетините. А. Константинов, Съч. I, 54. Зная добре и синура, само че в онез времена Земята, като че беше по-широка, хората це с$ караха за синури, не ги отбелязваха. И. Йовков, ПК, 169. Той прекъсваше прочита си само за да отбележи с молив някои места в книгата. Ив. Вазов, СбНУ II, 98.
2. За някакъв предмет, природна особеност — служа за означаване къде се намира нещо или къде е станало нещо; указвам, посочвам. Гледаш тази огромна надгробна плоча, отбелязала паметта на далечния владетел чак до наши дни, и се чудиш. С. Северняк, ОНК, 257. Дядо Стоян, каменар от Тулча, дълбае с длето върху един камък кръст. Тоя кръст ще отбележи мястото, където е паднал командирът на Белия ес-кадрон — поручик Гешанов. А. Каралийчев, ПГ, 175-176. Младежът виждаше гроба, в който бе поставен ковчега на Дюпон. Купчина пръст отбелязва мястото. БД, 1909, бр. 3, 4. Долу в дола една гъста върволица от върби отбелязваше как лъкатуши вадата. Й. Йовков, ПГ, 72.
3. Вземам си бележка, като записвам накратко нещо. С трогателна грижливост той [Левски] отбелязва и най-дребните и незначителни разходи, направени за лични
