Page:RBE Tom11.djvu/885

> Един от друг. Разг. Със следващо прил. в сравн. степен. За подчертаване на по-високата степен на качествата на всеки следващ обект, предмет в сравнение с предходния. Близо до колята вървяха жените им [на татарите], наметнати с дрипави черни облекла, едни от други по-грозни и по-отврати-телни. Ил. Блъсков, ИС, 33. Какво от туй (това). За изтъкване, че някакъв факт не е от значение за нещо, не е нужно да се има предвид. Какво от туй, че сняг белее / по планините във нощта! / Да вдигнем чашите за нея —/за пролетта и радостта! Мл. Исаев, ЯД, 45. Кой от кой. Разг. Със следващо прил. в сравн. степен. За подчертаване на по-високата степен на качествата на всеки следващ обект, предмет в сравнение с предходния. Офицерите се шегуваха, закачките летяха една след друга, коя от коя no-двусмислени и no-зъбати. Кр. Кръстев, К, 257. В настъпващия от изток здрач светнаха звездите — коя от коя по-ярки и по-блестящи. П. Бобев, ГЕ, 111. Не съм от тях. Разг. Не принадлежа към някаква категория хора, не притежавам качества, присъщи за тях. — Сега, бай Щеръо, условието: или той, или аз.. Бай Щеръо погледна несигурно Пешо, но каза: — Думата — дума! Не съм от тях! Двама тук не можете се побра. М. Грубешлиева, ПИУ, 91. От века. Ос-тар. и диал. От много отдавна. Българите населяват онези места от века (изконни). Ал. Дювернуа, СБЯ, 1885-1889, 1565.От во-ле. Разг. Бързо, с лекота. Само един от матадорите си свърши работата „от воле“. След като разигра бика., заби шпагата между плешките му. И. Петров, ЛФ, 1974, бр. 50, 5. От време. Остар. Отдавна. Днес гсподин Стоянчо Груевич мя нареди., да Ви смисля да ся постараете да изпроводите по-скоричко сръбските вестници, защото от време не сме ги приели. АНГ I, 75. От време на време. Разг. През някакви промеждутъци; понякога, сегиз-тогиз. Най-от-заде върви козарят, плете кошница .. и от време на време каиши. И. Радичков, СР, 7. От време оно. Остар. Книж. Откакто се знае и помни, от много отдавна. С тия дове-яни жени си бъбреше, с тях се почерняше. Като го видиш [Златния] с такава жена, ще речеш, че те отнапред си знаят всичко един за друг, отдавна, от време оно. Г. Стоев, КЛ, 32. От главата си. Разг. По собствена вина. — Стават такива работи! — казваха си всички. — Щом шишето му е било в джоба, така е, загинал е от главата си! Ст. Даскалов, СЛ, 494. От години. Разг. От много отдавна. Станка ги почерпи още по чашка ракия.. Отдавна, от години, Пинтата не беше си сръбвал така спокойно, безгрижно. Г. Караславов, ОХ И, 103. Учителят скочи на крака. Едва що се не разцелуваха с Петка. Като че не бяха се виждали от години. Н. Попфилипов, БД, 105. От джоба си. Разг. Със свои средства, пари. — Съблякохте света, дигнахте четири стени като Маркови кули да стърчат. Ний сега от джоба си ли да плащаме? П. Тодоров, Събр. пр II, 422. От изкони. Остар. Книж. От самото начало. Всеобщо е въззрението, че гръцкото духовенство от изкони и систематически е преследвало българската книжнина. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 652. От класа. Разг. В съчет. с предходно същ. Който е с големи, изключителни прояви в своята дейност. Да се убеди и Боян Пенев, че Яворов е драмописец — и то от класа! М. Кремен, РЯ, 594. Тоя млад човек [граф Игнатиев] е политик от класа. Ст. Дичев, ЗС II, 319. От корен<-а>. Разг. Напълно, изцяло, съвсем. „Мюсюлманският фанатизъм явно проповядва изтребителна война срещу християнството — трябва да престанат сичките егоистически намерения и злото да се изкърти от корена.“ НБ, 1876, бр. 17, 67. От край. Остар. Отначало. Но да захванеме от край. В България, както и по сичкия свят, хората са се убедили, че без образование .. не може. С, 1872, бр. 42, 335. От крак. Разг. Прав, без да сядам; на крак. — Я дай нещо да пийнем от крак по чаша. Кр. Кръстев, К, 166. — Я приседни, приседни. То така от крак не се посрещат гости. Кр. Григоров, ТГ, 127. От лукаваго. Книж. Без значение, излишно, ненужно (от евангелското предание за Исус, който, като забранил на хората да се кълнат в небето, земята и в собственото си име, казал: „Нека вашето «да» да бъде «да», вашето «не» да бъде «не», останалото е от лукаваго“, т.е. от дявола). — Ако., се кланям на царя и се препоръчвам за приятел на народа — това ще бъде от лукаваго. В. Геновска, СГ, 174. — В любовта има само една истина — женитбата. Всичко друго е от лукаваго. Ст. Чи-лингиров, РК, 193. От люлката. От най-ран-на възраст. — Бива ли тъй бе, бай Тодо-ре?.. Десетгодишно момиче, да го поиш с вино., да го алкохолизираш още от люлката, дето се вика! Г. Караславов, Избр. съч. II, 126. У нас още от люлката си всеки знае кой ни е освободил от вековното отоманско иго и всеки свето тачи паметта на падналите руски богатири. ВН, 1961, бр. 2973, 1. Малко-<от> малко; от малко малко. Разг. ', Малце от малце. Диал. Поне малко. Ама как се не случи един поне, който да е ловец от малко-малко. Н. Хайтов, ДР, 201. Му се молев [на свети Никола] много, за да ме обогати малце от малце. Нар. прик., СбНУ XIV, 112. От немай-къде. Разг. По необходимост, по принуда, поради невъзможност да се постъпи по друг начин. Ми-но мълчеше, слушаше го от немай-къде и незабелязано пристъпваше към вратата. Ст. Марков, ДБ, 74. — Пък и правото не успях да завърша и кой знае дали ще го завърша някога.. Не ме влече. Записах го навремето от немай-къде. Ем. Манов, ДСР, 34. От памтивека. Разг. От незапомнени време