Носеше се мълва, че който хапне от златните ябълки, ще стане безсмъртен. А. Ка-ралийчев, Тр, 69. Мари я забеляза, отпи от своята чаша и сама поднесе останалото до устните на Дожд. Р, 1927, бр. 244, 1. Той пак напълни луличката си, всмукна от дима и замълча. А. Гуляшки, ЗР, 79. ж) изтупвам, изчиствам, почиствам, очиствам и др. под. Скоро читалищната стая бе почистена, кнгите изтупани от праха, а по масата се замяркаха вестници. Д. Марчевски, ДВ, 64. Морето около тях се бе очистило от фосфоресциращите блясъци. П. Вежинов, ДБ, 227. Изчисти грижливо дрехите си от налепилите се листа и тревички. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 95. Почиствам обувките си от калта, з) завися, произтичам, изхождам и др. под. Не само Кайро, но и животът на целия египетски народ зависи от мътните води на древната река. Ив. Мирски, ПДЗ, 202. Засега той се намираше в Созопол, трябваше да върши всичко, което произтичаше от обстоятелствата. Ем. Манов, БГ, 84. — Аз не мисля, че като се изхожда от фактическото положение., не остава никакво съмнение, че той трябва да бъде снет. Ст. Марков, ДБ, 116.
21. За означаване на обекта на действие при съставно сказуемо със сказуемно определение прил. или мин. страд. прич. като болен, недоволен, доволен, отвратен, смаян и др. под. Когато прочетох, че той е сериозно болен от възпаление на дробовете, аз ужасно се разтревожих. Р, 1926, бр. 221, 2. Колко беше прилежен.. Майстор Димо бе много доволен от него. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 173. —До гуша ми е дошло от твоята отпуснатост, от твоето безредие, от твоя театър!... Не мога да те понасям вече. Д. Димов, ЖМ, 68. Селяните не се учудиха на кражбата., но останаха смаяни от способностите на кучето. Хр. Радевски, Избр. пр III, 198. А какви са последствията, когато осъденият остане недоволен от решението на съда? Т. Икономов, С, 1872, бр. 41, 326.
22. За означаване на причинител, източник на нещо при съществителни като: заплаха, опасност, задоволство, резултат, необходимост, наплив, излишък, изглед и др. Стар пастирски закон е — събирай стадото вкуп! Тъй Ной събра всякаква мисъл и пред заплахата от потопа сам я [мисълта] качи на планината Арарат. Й. Радичков, СР, 35. — Дори опасността от бомбите не я плаши, за да дойде при вуйчо си! — язвително каза той. Вл. Полянов, ПП, 196. Мама трябваше да отиде пак в града: за подписа и за резултата от прегледа. В. Бончева, АП, 22. Трябваше да тичам по назначението си. Голям наплив от кандидати. Ст. Чилингиров, РК, 289. Развитието на феодалния строй в България довело до усилване на стопанския живот..
Болярите разполагали със значителен излишък от селскостопански произведения. Ист. VIII кл, 1965, 18. Съвкупността от всички прави в равнината, които минават през една точка, се нарича сноп прави. Алг. IX кл, 1965, 25. Необходимост от реформи. Изглед от Рилския манастир.
23. Съставен елемент на устойчиви предло-жно-именни съчетания: а) като първи съставен елемент, напр. от гледище на..., от порядъка на..., от името на..., от позицията на... и др. б) като трети сътавен елемент, напр. в зависимост от..., в резултат от..., за разлика от... и ДР-
24. Остар. и диал. Предлог с (със). Дорде си Стоян издума / и са от душа раздели. Нар. пес. СбНУ XXXVII, 106.
25. Остар. Предлог о. Вляга, изляга е градинка, / да си цветето полея, / като си чехли накалям, / от прага да ги остържа. Нар. пес., СбГЯ, 183. Та си фати млад налбан-тин, / удари го от земята, / разкъца го на три парчета. Нар. пес., СбНУ V, 61.
26. Остар. и диал. Освен. Тя няма от мене сина другиго. Н. Геров, РБЯIII, 432.
27. Остар. и диал. За означаване на притежание; на. Дошъл близо до сараите от ламята. Н. Геров, РБЯ III, 432.
28. Остар. Обикн. с прил. благодарен. На. Защо беше изпратен Хаджи Иванчо ефенди да обихожда из България? Мисията му., беше., да сбира подписи, че българите са благодарни от турците. НБ, 1876, бр. 54, 209. Данъкът на земята ся увеличил.. Пита ся сега секи: могат ли австрийските поданици да бъдат благодарни от правителството си? Г. Кръстевич, БКн, 1859, ян.-юни, кн. 2, 192-19. —Яска съм дошъл за хаирлия работа., да ви кажа, че mue [семейството на бъдещия свекър] искат да станете сватовшчина. Tue са много благодарни от вас. СбНУ VII, 52.
О От да сложен съюз. Остар. Да. Болният ни другар Михаил Жеков, който яздеше на кон .. не можеше да се стърпи от да не издава болезнени степания. 3. Стоянов, ЗБВ I, 197. С голяма радост посрещаме внезапното заявление на работниците в Англия., трябва нашето правителство да престане от да подкрепя Турция. НБ, 1876, бр. 50, 197. От под сложен предлог. Остар. и диал. Под. Се вратил терзията и изкопал пари от под прагот. Нар. прик., СбНУ XV, 95. Разсърди се млади Крали Марко, / па си пита коня от под себе: /.. / дал не виде вида дек се скрила? Нар. пес., СбНУ XLIX, 14. От основи (основа). Разг. Изцяло, напълно. Приключението на връх светого Андрея разтърси от основи мирното съществование на Бяла черква. Ив. Вазов, Съч. XXIII,
5. Нанасят ни [гяурите] удари там, където най-малко очакваме, и потъват вдън земя. Империята се друса цяла, от основи. Д. Спространов, С, 105.
