знакомов, СП, 151. Всичко беше от ясно по-ясно. В. Полянов, БВП, 85. • С частицата по, предл. на и повтарящо се нареч. или прил. като същ.: от... по на... Означава по-висока степен на признака, изразен с наречието или прилагателното. — У нас, във Be-дрово, знае ли, всичко върви от добро пд на добро — ние сме първенци в окръга. А. Гу-ляшки, ЗР, 6. След операцията на болния всичко тръгна от лошо пд на лошо.
19. В страдателни конструкции. За означаване на вършителя на действието. Всички документи се оформяха от счетоводителя. Ст. Марков, ДБ, 434. Ходникът на митрополията беше задръстен от люде. Ст. Чилингиров, РК, 285. Не личи да е хапан от гадини. Спи си момчето най-редовно. А. Гу-ляшки, ЗР, 325. Дружеството са управлява от., настоятелство. НБ, 1876, бр. 16, 60.
20. За означаване обекта на действие при глаголи и образувани от тях съществителни, като: а) отделям (се), откъсвам (се), отстранявам (се), отдалечавам (се), отбивам (се), отклонявам (се), изтръгвам (се), измъквам (се) и др. под. Те двамата имаха сега обща тайна. Тая тайна ги свързваше и отделяше от другите. П. Вежинов, ДБ, 232-233. В тая чиста вечер той искаше да се откъсне от света и да се върне години назад, за да разбере сърцето си. К. Пет-канов, В, 13. Дядо Йордан се върна вкъщи с наведена глава. Хората се отстраняваха от пътя му и го гледаха съжалително. Елин Пелин, Съч. III, 62. Станкул се отби от пътеката и направо през новата махала се запъти към стопанския двор. Ст. Марков, ДБ, 66. Дощя ми се и аз да се обадя с радиотелеграма на домашните си в София.. Ала телеграмните такси се оказаха твърде скъпи.. Трябваше за съжаление да се откажа от намерението си. Г. Белев, КВА, 340. Гръцкият клир защищава Цариградската патриаршия, която отодавна вече се е отдалечила от православието. С, 1872, бр. 41, 321. Днес повечето момчета се измъкнаха от час по пеене, слязоха в двора да играят на футбол. В. Бончева, АП, 8о. Агне отдели ли се от стадото, вълците го изядат. Погов. Всяко отделяне от групата е нежелателно, б) тегля, пазя (се), браня (се), вардя (се), предпазвам (се), въздържам (се) и др. под. Подаръците бяха разлчни — според оногова, комуто се подаряват., муска, която пази от болести.
Н. Райнов, КЦ II, 69. Отзарана беше изпратил в града един свой човек., за да му купи някакво лекарство, което имаше чудодейната способност да предпазва от лоши сънища и сърцебиене. Ст. Марков, ДБ, 153. — Нали онзи проклетникът, магера, ми беше набил в главата да се вардя от [кучето] На-йдена, защото можел да се превърне рано или късно пак на вълк. А. Каралийчев, В,
13. И поменах горката си невеста, /що прави с мойте дребни пет деца, / без теб, без мен, без дом, без свое място? / Как тегли от безжалостни сърца! П. Р. Славейков, Ч, 1873, кн. 4, 386. Смит., канеше гостите и кимаше с глава като кон, когато се брани от мухи. М. Марчевски, ОТ I, 218. Въздържане от алкохол. Клуб на пострадалите от войната, в) разбирам, интересувам (се), научавам (се), отучвам (се), ползвам (се), възползвам (се), ръководя (се) и др. под. — Баща ти разбира от техника. Нали думаш, че работел в завод. В. Ченков, СНД, 181. Степан живял у тях един месец и си заминал.. — Ама че човек беше — отплесваше се понякога дядо Тома. — Най напред не му разбирахме дип от езика. Г. Караславов, Избр. съч. V, 152-153. В България кой чете? Кой се интересува от литература, от науки и от изкуства? Р,
1925, бр. 200, 1. Между криминалните затворници върлуваше истински глад. Изключение правеха само няколко спекуланти, които всеки ден получаваха богата трапеза отвън и се ползуваха от благоволението на управата. Ем. Манов, ПЯ, 127. В решителната минута русите се възползували от страха на турците и с посредничеството на Прусия заключиха мир на 14 септември. Г. Бенев, БК (превод), 15. Ръководех се в преценката си от морални съображения. А Детето се отучи от лошия си навик да си гризе ноктите, г) нуждая се, отказвам се, отричам се, лишавам (се) и др; под. В изолираните краища почти всички се нуждаят от просвета. Р,
1926, бр. 203, 1. Ще се лиша от удоволствието да прекарам няколко приятни часове в нашето мило общество. Ив. Вазов, ПЕМ,
21. Нещастните български челяди наши братя, които са лишени днес от пища и покрив.. простират ръце за помощ. НБ, 1876, бр. 17, 66. Каравелов никога не е продавал народа си и никога са не е отказвал от народността си и от името си. С, 1872, бр. 42, 336. И аз имам нужда от малко почивка. Д. Кисьов, Щ, 412. Лишаване от свобода. Отричане от религията, д) освобождавам (се), спасявам (се), избавям (се), отървавам (се) и др. под. Капитулацията на Турция, Австро-Унгария и Германия освободи България от нови по-нататъшни разорения. Н. Сакаров, Борба, 1919-1920, кн. 2, 36. Неизказана е моята радост, като гледам, че южните славяне.. вече ще са избавят от турското варварско иго. НБ, 1877, бр. 75, 290. — Той [Бог] вижда. Ти да не мислиш, че си се отървал от него? Д. Немиров, Д, 94. Помогнете ни да докажем на народа, че само огън и меч, кръв и рево-люця ще го избавят от смърт., пропадане. Хр. Ботев, Съч. 1929, 196. е) вкусвам, хапвам, отхапвам, ям, отпивам, пийвам, и др. под. —Всяко момиче, на което майка му е рано умряла, знае да готви. И все пак този, който вкуси от моето ядене, ще каже дали е хубаво. Д. Кисьов, Щ, 489.
