13. За означаване на извършителя, автора, твореца на нещо. Нежната и чувствителна госпожа Милица Арсениева допиташе най-занимателната и сърцепленяваща глава на стария френски роман., от Дюма. Ив. Вазов, Съч. IX, 131. Старостта на Александрия може да се измери с колоната на Пом-пей.. или с неописуемата красота на малките изящни статуетки от древните майстори на елинския град Танагра. С. Север-няк, ОНК, 238-239. Събрани съчинения от Ив. Вазов. Стихове от Д. Дебелянов. Симфония от Бетовен. Концерт от Чайков-ски. Скулптура от Ив. Фунев. Картини от Вл. Димитров-Майстора. Писма от майка ми. Донос от колега.
14. С числ. За означаване на количеството, броя, стойността на нещо. Върна се в министерството си и написа дълбокомъдър доклад от четирийсет листа. Ив. Вазов, Съч. IX, 191. Задължението от два милиарда и четвърт франка злато., по днешния курс на българския лев означава 10 милиарда лева. Н. Сакаров, Б, 1920, кн. 2, 34. Изведнъж на превала под нас — американска част от около 200 души. Т. Генов, Избр. пр, 308. Банкнота от 100 лева. Закъснение от пет минути. Семейството ми се състои от 5 члена. • <Не> повече от. В голямата унивеситетска аудитория № 10 се събраха не повече от петдесет души. Ив.Карановс-ки, БР, 1931, кн. 4-5, 168. Наместиха се върху една обърната лодка., и втренчиха очи към разлюления мост, който беше дълъг повече от километър. А. Каралийчев, ТР, 181. В третята битка., бунтовниците изгубиха повече от хилядо души. Дун., 1876, бр. 1065, 1. На митинга имаше по-малко от триста души. • С предл. до: от... до. За означаване на гоаниците, в които се движи количеството, броят на нещо. Хубав турски кон струва от осемдесет до сто и двадесет дуката. А. Дончев, ВР, 37. Числата от едно до девет казват се прости единици. Кр. Кърджиев, А, 5. Опитно е установено, че при повишаване на температурата с 10°, скоростта на реакцията се увеличава от два до четири пъти. Хим. XI кл, 1965, 34. Лазар не печелеше повече от четиридесет до петдесет лири годишно. Д. Талев, ПК, 840.
15. За означаване на начин на действие. Три ли, четири дни по-късно край село Осеново беше стреляно от засада срещу милиционера Петър. Ем. Манов, ДСР, 295. Скрити като къртици в къщите, из подземията в развалините, те чакаха пехотата на близки разстояния и стреляха просто от упор. ВН, 1960, бр. 2665. От изневиделица се появи полицай на мястото на произшествието. • Между две еднакви съществителни — за означаване на непрекъснатост на действието, означено от предходния глагол. Беше красив младеж с много елегантна униформа, пушеше цигара от цигара. П. Вежинов, ДБ, 185.
16. С прил. За означаване на степен, равнище, характер или значение на нещо или някого, което се определя от следващото прилагателно и съществително. След Освобождението София става столица на България.. Издигат се постройки от европейски тип — банки, учреждения, магазини, хотели. Л. Мелнишки, ПОС, 9. Осъмнахме в Ка-лач. Само за две години вехтият степен градец се е превърнал на морско пристанище от висок ранг. А. Каралийчев, ПД, 207. В задния двор на Египетския музей са били открити 14 големи сандъка с предмети от значителна археологическа стойност. ВН, 1960, бр. 2642, 4. А Имам неприятности от личен характер. Учен от световна величина. Събитие от историческа важност.
17. С нареч. далеч, далече. За означаване, че някой съвсем не споделя, не приема някакво становище, идея, чувство или че нещо се различава, отличава твърде много от друго. П. Хитов си остава и сега., далеч от идеята на Апостола за национална революция. Ив. Унджиев, ВЛ, 211. Всичко по старому си живее., и се радва с благодарност на хубавия божи свят.. Само отец Пиомий е далеч от тая радост. Елин Пелин, Съч. I, 189-190. — Току-що Ви избрахме за почетен председател на музикалното дружество „Кавал“..и—Това е тъй далеч от моята професия. И. Йовков, М, 27. Той живееше спокойно, далеч от съмнението за изневяра на жена си.
18. При сравн. и превъз. степен на прилагателни и наречия. За означаване с кого или с какво се сравнява някой или нещо. Нанъо беше по-възрастен от Илия, но по-младо-лик и по-запазен от него. Г. Караславов, Избр. съч. I, 319. — Здравата ме поступа-ха, ама нали са казали: човекът е по-слаб от яйце и по-як от желязо. Г. Караславов, Избр. съч. I, 182. Като се върнал уморен., седнал да яде копривена чорбица и му се видяла по-сладка от всичките богати яденета. А. Каралийчев, ТР, 132. Живота ще дойде по-хубав от песен, / по-хубав от пролетен ден. Н. Вапцаров, Ст 1959, 39. Пофа-ли се Милкина майкя / снощи вечер на кладенци, /../ че си има тенка Милка, / най-хубава, най-гиздава / от си моми и невести. Нар. пес., СбВСтТ, 16. Провикна се бял трендафил / в градина, в градина: / няма цвете по-хубаво / от мене, от мене, / че не могат млади булки / без мене, без мене. Нар. пес., Христом. ВВ П, 246. От сън по-сладко няма. Погов. П. Р. Славейков, БП П,
33. По-тих от кукувица. Погов. П. Р. Славейков, БП П, 71. • С щрил. или нареч., повторени в сравн. степен. За означаване на висока степен в проявата на някакъв признак. Председателят., се ръкува сърдечно със срещнатите матроси.. Всички са добре, всички са от доволни по-доволни. П. Не-
