нещия път. Ст. Загорчинов, ДП, 297. Дядо Костадин изнесе от хамбара няколко кри-ни пшеница. К. Петканов, СВ, 206. От близкото село се носеше набожен ек на камбана. Елин Пелин, Съч. II, 82. Като се дръпна от прозореца, Младен пак запя. Д. Немиров, Д, 145. Две светли сълзи се отрониха от очите й. П. Льочев, ПБП, 72. — Връщах се вчера с трамвая от Княжево. Ив. Вазов, Съч. IX, 16. Изфръкнале два сиви галъбе, / из-фръкнале от Будина града, / та паднале в бошняшка земя. Нар. пес., СбВСтТ, 251. //За означаване на място като начална точка, спрямо която се измерва, определя някакво разстояние. Полицейският участък беше на петдесетина разкрача от Димовия дом. Ив. Вазов, Съч. XII, 124. Като измина няколко километра от града, Еньо видя насреща си по безлюдния път бавно да върви волска кола. Елин Пелин, Съч. III, 164. Немските коли бяха вече на петстотин метра от могилата. Д. Димов, Т, 613. Село Литаково се намира на двучасово разстояние от Орханието. С, 1872, бр. 40, 317. • С нареч. далеч, далече, далеко, недалеч, недалече, недалеко. Филип си намери място далеч от оркестъра. Ем. Манов, БГ,
89. Старата спиртна фабрика., стърчеше самотно недалеч от града. П. Здравков, НД, 6. • С предл. до: от... до.. . За означаване на началото и края на някакво разстояние в пространството. Заблуденото куче непрекъснато сновеше от гаража до дворна-та врата. Д. Кисьов, Щ, 288. Във времето на руския княз Рюрика България е съществувала вече в пълното свое величие и слава от пределите на Моравия до Черно море. НБ, 1876, бр. 12, 46. Я дай, Божне ле, темна мъгла / от небето до земята. Нар. пес., СбГЯ, 158. • С две еднакви съществителни, свързани с предлога до от... до.. . За означаване пределите на пространство, в което се намира нещо или се извършва някакво действие. — Две хиляди декара гора имам, и каква гора — от край до край дъб! Г. Кара-славов, Йзбр. съч. II, 153. Вардар е дотекал. / От брег до брег бие. Нар. пес., СбНУ VII,
32. • Разг. С предл. сред. Куриерските групи., се завърнаха от сред път, донасяйки, че всички пътища и пътеки са блокирани. К. Ламбрев, СП, 209. • Остар. и диал. С предл. при. — Защо плачеш, бре? — извика от при моста голямото момче. Т. Влайков, Пр I, 54. От при тенджерата хекимбашия-та докопвал бастона и право при болника. С. Бобчев, Ч, 1874, бр. 3, 70. • С две еднакви съществителни, назоваващи място, свързани с предл. на или в: от... на...; от... в...: За означаване, че действието последователно преминава от едно място на друго или от един предмет на друг от един и същ вид. Зяпам наляво-надясно и от улица на улица излязох на площада. Ал. Константинов, БГ, 69. Птиците запрелитаха от дърво на дърво — да търсят удобни клонки за нощен приют. X. Русев, ПС, 158. Станко нетърпеливо чакаше отговора на Павел и пристъпваше от крак на крак. П. Льочев, ПБП, 45. Песента беше проста.., но като новост тя се преписваше и ходеше от ръка на ръка между поборниците на българщината. П. Р. Славейков, БП I, III. И той го помъкна от стая в стая. Цялата редакция видимо знаеше вече за неговото пристигане. Л. Дилов, ПБД, 97. Търговецът обикаляше от село на село. А Пеперудата каца от цвят на цвят. А Тръгне ли да пазарува, обикаля цялата чаршия — от магазин в магазин.
2. За означаване на място, където някой е роден, живее, пребивава, работи или където се намира нещо. Два месеца не беше валяло дъжд и селяните от Подгоре излизаха да правят молебен на полето. Елин Пелин, Съч. III, 89. — От кое си село? — обърна се той към дядо Матейко и взе да рови тефтера. Елин Пелин, Съч. I, 32. И незнайно защо го хваща внезапно тъга за родния край. За белите чисти ризи на девиците от село, за свежия мирис на пролетната трева в техния двор. 3. Сребров, Избр. разк., 149. Братята се сговориха да яхнат най-добрите коне от бащиния си яхър. А. Каралийчев, ТР, 69-71. Родом съм от Барна. А Гарнизонът от Пловдив провеждаше бойно учение. • С предл. сред. Вътре в дома си тя нямаше чешма. Ходеше да носи с кобилицата чак от сред село. Ст. Даскалов, СЛ, 118-119. // За означаване на място, където обичайно се поставя, намира, стои нещо. Годеж е направил и нишан менува — / мома дава гердан от гърлото / и си сваля гривни от рукете. Нар. пес., СбНУ XLIV,
23. Дадох си и ризата от гърба. П. Р. Славейков, БП I, 114.
3. С предл. на и същ., означаващо посока или нареч. за посока. За означаване на посока или разположение на някого или нещо, обикн. спрямо друг обект или лице. Когато.. се изкачихме на един рът при село Кра-лец, пет часа нещо на юг от София, в хоризонта се изпречи една величествена планина. Ив. Вазов, Съч. XV, 3. Подирих далечните непознати Кокосови острови.. На една по-подробна карта те лесно могат да се намерят в Индийския океан, югозападно от остров Ява. М. Марчевски, ОТ, 22. — Газй! — още по-високо и рязко повторих командата. — Господин поручик, ще се издавим! — обади се някой жално вляво от мен. П. Вежинов, НС, 50. • Със същ. за посока и предл. на: от... на. За означаване на посоката, в която се извършва някакво действие. Небето над него беше чисто, много звезда пъплеше — неизбродимои стадо пъплеше все от изток на запад. И. Радичков, СР, 38. Кометите са другояче планети.. Пътят и движението им много е неправилно; тия ся въртят навсякъде:., от север на
