юг, от изток на запад и прочие. Ив. Бого-ров, ВГД (превод), 403-404.
4. За означаване на причината на някакво действие, състояние или признак. Детето съвсем премаля от плач. Д. Талев, С II, 85. Зрителите примираха от смях. А. Кара-лийчев, В, 9о. Дядо Никола плачеше от щастие. Елин Пелин, Съч. II, 160. Катя постоянно се смущаваше от погледите и от прекалената услужливост на Смрикаро-ва. Ст. Чилингиров, РК, 38. Лицето на Славейко беше посиняло от гняв. П. Льочев, ПБП, 7. Обед е., трябва да се яде. Имаме., коприва с ориз. Дали не е вкиснала от жегата?. В. Бончева, АП, 21. Месец, месец, ясен месец,/що са, месец, често мениш?/А я една побелявам, / побелявам, йосторявам / от ядове свекървини. Нар. пес., СбВСтТ, 417. Прибра се вкъщи с мокра от дъжда коса. А Задъхвам се от умора. А Изтръпвам от ужас. А Майка й бе грохнала от старост. А Опиянение от щастие. II Поради. Тя., готвеше само по едно ядене и го слагаше на трапезата вечер.. То не беше от немотия, но Султана дълго бе живяла сиромашки живот.., но и сега., не можеше да се поотпусне. Д. Талев, ПК, 15. Разишли ся от несог-ласие помежду си. Г. Кръстевич, БКн, 1859, ян.-юни, кн. 2, 184. Не забележаваме тия мгновения.., зачтото тия рт бръзината си сливат ся в една точка. И. Груев, Л (превод) 5.
5. За означаване на част от нещо или от някаква група, общност. Вдйцрците даваха на кучетата от хляба си. И. Йовков, ЧКГ, 27. — Дай и от виното, и от пържолите — за-махна с ръка Димо. Д. Спространов, С, 143. Всеки от защитниците се биеше пред себе си. За него сражението се водеше само на малък отсек от стената, широк няколко крачки. А. Дончев, СВС, 646. В туй малко създание [мравката].. Бог е вложил една частица от вечността. А. Каралийчев, В,
125. Някой от войнрццте се засмя, опита се да се пошегува. Й. Йовков, Разк. П, 67. Загубих си копчето от сакото. • В съчет. един от. Пристигнах в [бункера] „Зъбче-то“ един от първите. П. Вежинов, НС, 72. Книжнината съставяше един от главните му интереси. К. Величков, ПССъч. I, VII. Едно от основните задължения на нашето днешно литературно наследство е да се изработи правилно отношение към литературното наследство. Г. Цанев, СИБЛ, 5. // За означаване, че някой принадлежи към определено съсловие, институция, служба и под. Едновременно с Лазара бе избран за об-щинар и Таки Брашнаров, който също бе млад човек, но от чорбаджиите. Д. Талев, ПК, 25. Мющериите му бяха повечето хора от народа. Д. Спространов, С, 158. — Аз съм запасен генерал, пък и господин Потай-ников е също полковник от запаса! Св. Минков, РТК, 157. Към изхода на пристанището в сянката на големите тополи часовите от охраната пушеха и оживено коментираха нещо. Д. Добревски, БКН, 6. Дама от висшето общество. Депутат от Великото народно събрание. Политик от БЗНС.
6. За означаване на предмет, източник, от който се взема, отделя или произлиза нещо. Ако някой колибар слезе да поиска светена вода за един болен човек, ние измиваме две-три ребра от костите на апостолите и му наливаме вода в една чашка. А. Каралийчев, В, 6. Гной от рана в огън не се фърля, защото се силела раната. СбНУКШ ч. 1П, 199. Тиха песен или звук от пиано са достатъчни, за да смутят спокойствието на цял квартал. Ив. Мирски, ПДЗ, 126. Ако искаш да не ти урочасва детето, вържи му на капчето [шапчицата] краче от кърт, нокът от сърна, или пък някоя пара златна. СбНУ XV, 62. Мойто либе болно лежи, / .. / Па поиска панудица, / панудица, що га нема: /посред лето от лед вода. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 133. Вино от лоза, мляко от коза. П. Р. Славейков, БП I, 71. Не слизай, Русо,.. /.. / дорде ти царя не даде / от тевницана ключове. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 74. Костилки от череши. Семки от тиква. Ядки от орехи. Листа от дюля. Звън от камбана. Удари от барабан. // Обикн. с числ. За означаване на отделен брой, екземпляр от някакво издание, поредица. — Като си отидете в България — замолихме ние, — бихте ли ни пратили по един екземпляр от вашата книга? Хр. Радевски, Избр. пр. III, 205. Изпращам ви последната книжка от Духо-вна пробуда". Ив. Вазов, ПЕМ, 16. Дружеството.. печата петата и шестата книжка от „Периодическо списание“ заедно, т.е. в една книга. С, 1872, 319.
7. За означаване на състав или съдържание на нещо. Всяка вечер [момичето] ме причакваше пред оградата на университета с бу-кетче от карамфили. Р, 1926, бр. 211, 1. На работната маса на господин министъра стои едно снопче от пръчки с брадвичка в средата. — Страшно обичам тоя символ — каза господин министърът. Хр. Радевски, Избр. пр III, 159-160. Страхотна канонада разтърсва хълмовете, долината изригва облаци от бял прах. 3. Сребров, Избр. разк., 187. Той живееше в едно затънтено планинско от няколко кошари селце. Ив. Вазов, Съч. X, 95. Княжествената стража, която ся составлява от 25 000 пушки и топове, положила ся е в действена служба. Г. Кръстевич, БК, 1859, ян.-юни, кн. 11,201. Нито мома пее, мамо, / нито ягне блее. / Най се ситно хоро друса, / хоро от вси моми. Нар. пес., СбВСтТ, 488. Комисия от експерти. Банда от терористи. Оркестър от самодейци. Цикъл от лекции. Запаси от руди. Колекция от марки. Резерв от храни. Система от знаци. • Обр. Дъжд от куршуми. Градушка от камъни. Море от хора. Гора от знамена. Поток от коли. Порой
