ваше изглед на осъществимост при турска администрация. Пряп., 1903, бр. 85, 1.
ОСЪЩЕСТВЙТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Рядко. Мъж, който осъществява, реализира нещо. Режисъорският план е дело на гл. режисьор Б. Дановски, който е и негов осъ-ществител. ОФ, 1950, бр. 1926, 4. В добре подбраните артисти.. той е намерил вдъхновени осъществители на безсмъртните Гъотеви образи. ЛФ, 1957, бр. 40, 4.
ОСЪЩЕСТВЛЕНИЕ, мн. няма, ср. Ос-тар. Осъществяване. За нас не остава нищо.., освен да въстанем с оръжие в ръка. За по-добро осъществление на нашата свята цел ние трябва да подадем ръка на всичките поробени народи на Балканския полуостров. 3. Стоянов, ЗБВ I, 110. Изпращаме ние и тая година с жалост и скръб, защото не можем да видиме в нея изпълнението на нашите надежди, осъществлението на нашите заветни мечти. НБ, 1876, бр. 57, 221. Нашият народ, казваше той, има умни селяни, има здраво селско население. Там, посред това селско население, той търсеше опора за осъществлението на своите държавнически идеи. Пряп., 1903, бр. 76, 1.
ОСЪЩЕСТВЯ. Вж. осъществявам.
ОСЪЩЕСТВЯВАМ, -аш, несв.; осъществя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Правя нещо (обикн. желано, искано) да стане действителност. — А кажи ми ти мене защо можем вече да правим чудесни клубове, язовири, заводи, градини, можем да осъществяваме най-грандиозни планове, а още не можем да създадем добри, радостни, щастливи семейства? О. Василев, Л, 65. А в това същото време той мълчаливо обмисля своите кроежи и с нетърпение чака времето, когато ще може да ги осъществи. Т. Влай-ков, Съч. III, 300. Мечтаех да отида на истински лов и дирех начин да осъществя тая мечта. Ем. Станев, ЯГ, 5. Българската простота в нравствено отношение е много по-ценна от оная ученост, чрез която гърците се стремят да осъществят своите коварни замисли. Б. Пенев, НБВ, 53. осъществявам се, осъществя се страд.
ОСЪЩЕСТВЯВАМ СЕ несв.; осъществя се св., непрех. 1. Ставам действителност, реалност. Не знам дали сте забелязали, че забележителните идеи се осъществяват много трудно. И. Петров, ПР, 85. Бе разчитал само на себе си, на бъдещото семейство, на чифлика, а това съвсем не се осъществяваше, както желаеше, и може би никога нямаше да се осъществи. Ем. Станев, ИК II, 251-252. Не щат ли и тия нови блянове, ако един ден се осъществят, да се превърнат в също такава груба и сурова действителност? Т. Влайков, Съч. Ш, 51.
2. Изявявам се напълно, показвам, разкривам същността си, възможностите си изцяло. Поетът не съумява да преодолее раздвоението. В този смисъл той може би не успява да се осъществи пълно и цялостно в поетическото си творчество. Е. Каранфи-лов, Б III, 145. Тия тихи, спотаени разговори, когато хората се разкриваха в истинската си същност!.. В такива разговори човек се осъществяваше повече, отколкото животът му позволяваше. Бл. Димитрова, ПКС, 114.
— Друга (остар.) форма: осущсствявам и осъ-щсств лйвам.
ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от осъществявам и от осъществявам се. Вие имате идеал, но нямате идеи за неговото осъществяване. Стефан мълчеше. Не бе схванал добре мисълта на брата си.
— Знаете какво искате — поясни докторът, — но пътя не знаете. В. Геновска, СГ, 211. И днес., е сложено началото на много инициативи от културно и просветно значение, които очакват своето осъществяване. Елин Пелин, Съч. IV, 140. — Да сглобяваш еднотипни бараки, да наливаш бетонни корени., не вярвам това да е пълно осъществяване на един архитект. Бл. Димитрова, ПКС, 192. В края на улицата е Александрийският театър — едно от най-хубавите по декоративна замисъл архитектурни осъществявания не само за Русия, а и за цяла Европа. Ас. Златаров, Избр. съч. П, 21.
ОСЯВАМ, -аш, несв.; осея, -ееш, мин. св. осях и осеях, прич. мин. св. деят. осял, -а, -о, мн. осели и осеял, -а, -о, мн. -и, прич. мин. страд. осят, -а, -о, мн. осети и осеян, -а, -о, мн. -и, св., прех. С предл. с. Покривам, посипвам някаква повърхност с множество (обикн. дребни) неща; осейвам. Костадин погледна в краката си измачканата трева, осята с листа от зарзалата. Ем. Станев, ИК I и II, 169. И ето ги полк подир полк от девета / дивизия турска на бяг се предават, / осяват полето с ранени, захвърлят / топове и пушки и раници тежки. Ем. Поп-димитров, Събр. съч. V, 102. Не, приятелю! Няма в града философ! / Няма тук знаменитост такава! / Няма тук звезди освен тия, / дето нощем небето осяват. Ив. Радоев, Худ. С I, 320. Те носят се възбог, / след тях деца се тирят по полето, / осяно със синчец. К. Кристов, ЧБ, 47. осявам се, осея се страд.
ОСЯВАМ СЕ несв.; осея се св., непрех. Покривам се с множество (обикн. дребни) неща; осейвам се. Друга каменна вълна е Хълмът на перуниките. Наричат го тъй, защото напролет се осява с жълти, лилави и сини перуники. П. Славински, МСК, 87.
ОСЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от осявам и от осявам се; осейване.
ОТ предл. 1. За означаване на място като изходна точка на някакво действие или движение в определена посока. От кулата излезе конник и препусна бързо по кривули-
