някаква пейка край малкото езерце. П. Ве-жинов, НБК, 251.
2. Преценявам, възприемам реално; разбирам, схващам, съзнавам. Аз избухнах и нарекох Игнатов нахал.. Когато се осъзнах, беше вече късно. П. Незнакомов, БЧ, 73. — Човек се и заблуждава — каза меко Максим и дигна леко дланта на дясната си ръка, — но както се е заблудил, така може и да се осъзнае... Г. Караславов, Избр. съч. VI, 376. — И така, ние прощаваме вашите нарушения, защото се осъзнахме навреме. Д. Въ-лев, 3, 174.
ОСЪЗНАВАНЕ ср. Отгл. същ. от осъзнавам и от осъзнавам се. Със създаването на славянската азбука — глаголицата.. Кирил извършил едно велико дело.. Това велико дело изиграло грамадна историческа роля в осъзнаването на милионите славянски маси. Пр, 1951, кн. 5, 85. При решаването на основния проблем — възпитанието в обучението, огромно значение има ясното осъзнаване на главната цел. Ем. Жечев, Б,
20. Паисий си поставя голямата задача да помогне за националното осъзнаване на съвременниците си, да събуди патриотична-та гордост и да укрепи силите и вярата на народа, като възкреси историческото му минало. Лит. X кл, 1965, 86-8/.
ОСЪЗНАЯ. Вж. осъзнавам.
ОСЪМВАМ, -аш, несв.\ осъмна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. С обсгоят. пояснение за място, време или със сказ. опред. Намирам се някъде на разсъмване, при настъпване на утрото. Ханко запретна ръкави: сутрин осъмваше на нивата, по пладне косеше ливадите, вечер доеше овцете в кошарата. А. Гуляшки, ЗВ, 14. Той отслабна и застаря. В късните летни нощи често осъмваше, терзан от спомена за своето унижение, и живееше като болен. Ем. Станев, ТЦ, 122. Много пъти, увлечен от писане, той осъмваше и затова домашните му правеха упрек, че не си почива. СбЦГМГ, 32. Не са измина половин час и всичката дружина онемя около огъня.. Тук на това място ние осъмнахме на другия ден; сега имахме възможност да разгледаме местността.
3. Стоянов, ЗБВ I, 208. — Дигай се млади овчарко, / сиво ти стадо осъмна, / осъмна неиздоено. / Овчарко заспал дълбоко. Нар. пес., СбВСтТ, 301. — Питала те мама, Петре, / и па ще те пита /.. / Вечер де зам-ръкваш, Петре, / заран де осъмваш? Нар. пес., СбВСтТ, 664.
2. Прен. Със сказ. опред. Променям се неочаквано в някакво отношение. Богатите чужденци раздаваха щедро злато и купуваха всичко: къщи, места, градини, дървета, кучета, котки, покъщнина — така че старите обитатели на градчето осъмваха за една нощ милионери. Св. Минков, Избр. пр, 76. Като че беше станало някакво чудо: хората осъмнаха по-добри, ободрени от чистотата на зимата. Ем. Станев, ЯГ, 48. Селяните били изумени — една зимна утрин подир Васильовден той осъмнал годеник на Йорданка. Д. Вълев, Ж, 28.
О Замръквам и осъмвам някъде. Разг. Непрекъснато стоя някъде, по цял ден се намирам някъде. Маждурина се връща в къщи, пременява се, кара жената и щерката да се гиздят и го удря на гуляи. Замръква и осъмва в кръчмата. Д. Вълев, Ж, 57. Осъмваше и замръкваше в полето. Тръгваше от къшлата в Башкьой, когато изток беше все още тъмен..; връщаше се, когато цялото поле беше покрито с тежкия и непрогледен мрак на добруджанската нощ. П. Константинов, ПИГ, 188. Замръкнал ми е ума. Диал. Полудял съм, обезумял съм. Замръкнал, та не осъмнал. Диал. 1. Умрял. 2. Забягнал.
ОСЪМВАНЕ ср. Отгл. същ. от осъмвам. И основателно се безпокояха другарите след нощешното ни блъскане нагоре-надолу и след зараншното осъмване край село. Чий беше изстрела нощес и не видя ли ни недобро око заранта? П. К. Яворов, ХК,
148. Когато Андрозов оставяше вечерта един свой болен в опасно положение или се съмняваше, макар на косъм, в осъмването му, той се пазеше да не иде сутринта у болния. Ив. Вазов, Съч. IX, 77.
ОСЪМНА. Вж. осъмвам.
ОСЪРБАМ. Вж. осърбвам.
ОСЪРБВАМ, -аш, несв.\ осърбам, -аш, св., прех. Разг. Със сърбане изпивам или изяждам всичко докрай; изсърбвам. осърбвам се, осърбам се страд. Много лакомо се осърба супата.
ОСЪРБВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от осърбвам и от осърбвам се; изсърбване.
ОСЪЩЕСТВИМ, -а, -о, мн. -и, прил. Който може да се осъществи, да стане действителност. Йз пътя Гаврил Хлътев излагаше на другарите си плана на запалването, който изглеждаше по думите му тъй възможен и осъществим! Л. Стоянов, Б, 14. Нужен бе конструктор, за да осъществи идеята, ако тя изобщо бе осъществима. Л. Дилов, МСП, 13. Осъществими ли са меж-дупланетните пътешествия? Този въпрос си е задавал всеки. На него днес вече може да се отговори положително. Р. Радулов, ИГ, 120.
ОСЪЩЕСТВЙМОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от осъществим. Моето съгласие да бъда преместен близо до голям град, за да се ползувам от всичко добро., и да имам повече време за поволна работа? Че това винаги ми е било едно желание, една мечта, осъществимостта на която ми се мяркаше като далечна възможност. П. К. Яворов, Съч. III, 253. От австро-руските реформи за Македония една само точка да
