ОСЪДЯ. Вж. осъждам.
ОСЪЖДАМ, -аш, несв.\ осъдя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. За съдебен орган — признавам някого за виновен и му определям наказание. Същата година попада в ръцете на полицията — осъждат го на доживотен затвор. Г. Караславов, ПМ, 100. Вие го осъдихте там за разбойничество и го осъдихте на седем години затвор в окови. Ив. Вазов, Съч. XII, 112. След три месеца съдът осъди Първана да бъде обесен на големия мост за това, че той не щял да са признае. Л. Каравелов, Съч. II, 158. Но тиранът люти да убий духът / една заран Левски осъди на смърт! Ив. Вазов, Съч. I, 173.
2. Давам някого под съд, образувам дело срещу някого. — Има си канален ред в тая държава, има си канална мрежа, дето ще го реши кога и как да те осъдиме, а сега-засега ние като твои комшии само наминаваме да те предупредим. Ал. Томов, П, 52.
3. Изразявам неодобрението, възмущението си от някого, от постъпките, поведението на някого или от нещо; порицавам, заклеймявам, не одобрявам, укорявам. — Понякога ми минава мисъл да напусна Тодора само заради това [бездетството] .. — Брате, ще търпиш, друго не ти остава! Тука ще те осъдя. Не мисли, че Бог наказва само жената. К. Петканов, БД, 159. — Аз ви не осъждам, и никой умен човек: любовта е дар божий, без любов не се живее. Ив. Вазов, Съч. ЮСУ, 132. Ала никой не може да ми затво-
и устата да не казвам онова, което виж-
ам, да не осъждам лошото. Т. Влайков, Съч. III, 87. То [християнството] допадало на народните маси, защото християнските проповедници осъждали богатството и потисничеството. А. Данов и др., ИСС, 245. Но хората не прощават... А защо? Аз живея не за хората, а за себе си. Но тие осъждат оние, които са не покоряват на обществените приличия и осмиват, аз са не боя от никого и няма за какво да са срамувам. Л. Каравелов, Съч. VIII, 90.
3. Отреждам някому нещо като неизбежна участ, наказание; обричам. Нова легия без истинско покровителство на румънското правителство! Защо? Само за да бъдем независими в действията си? Не, секретарят не можеше да одобри такова едно решение, което рискуваше да осъди съществуването му на нови дълги дни нищета. Ст. Дичев, ЗС, 406. Тя е добра, умна, хубава и работна. Нима Господ и нея ще осъди да влачи черен живот и да не знае що е радост? Елин Пелин, Съч. III, 118. За да заслужи смирение, би осъдила на нови мъки своята собствена душа. Ст. Загорчинов, ЛСС, 64. осъждам се, осъдя се страд. Като бръкна [войводата] в кожената си чанта, той извади една хартия, разгъна я и прочете извадка от протокола на революционния комитет, с който се осъждаше на смърт. Д. Фучеджиев, Р, 186.
ОСЪЖДАМ СЕ несв. \ осъдя се св., непрех. Укорявам се, обвинявам се за постъпките, поведението си. — Славка не плачи! Огорчих ли те с моята любов?.. Като жалък роб се унижавах, кълнях себе си, осъждах се и жалко се разкайвах. Елин Пелин, Съч. I, 140. И вниманието й неволно се съсредоточи върху Бръмбазъкова. В негово лице тя неволно съзря спасителя на тяхното семейство и се осъди за държанието си към него. Ст. Чилингиров, ПЖ, 98.
ОСЪЖДАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от осъждам и от осъждам се. Илка с рядка твърдост понася осъждането и затварянето на мъжа си. С, 1951, кн. 2, 174. Не едно, не две имена можаха да се изредят на хората из рода на дядо Слави, Рачо Самсара и Кръстан касапина, но докато и те и подобните им., будеха съжаление, осъждане или неодобрение, имаше един човек между тях, едничкото име на когото можеше да докара усмивка и на най-начумереното лице. И. Йовков, ПК, 35. Ако твоя милост има свой собствени мозък и свои убеждения, то всичкото чорбаджийско блато ще да повдигне против тебе кръстов поход. Ни едно твое мнение.., ни една твоя крачка няма да преминат без псувни, без обвинения, без осъждания. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК,
209.
ОСЪЗНАВАМ, -аш, несв.; осъзная, -аеш, мин. св. осъзнах, прич. мин. страд. осъзнат, св., прех. Напълно съзнавам, разбирам нещо. Мама не дойде веднага при мене. Остана оттатък — навярно чакаше да се поуспокоя и сам да осъзная колко е лоша постъпката ми. П. Славейков, МСК, 12. — Горко ви, люде, събрани от една трапеза, но разделени от щение за пари, власт, жени и слава!.. — Нещастни сте, че звънът на монетите ви допада повече от птичия хор, дважди no-нещастни, че цъфналият нар не радва окото euju трижди нещастни, че не го осъзнавате. Й. Попов, БНО, 34. Като се обърна към другия ъгъл, където Елена бе коленичила и превързваше един болен, Найден изведнъж осъзна, че бе дошъл тук не за брата си, а за да срещне нея. В. Геновска, СГ, 385. Волята предполага човек да осъзнава своите чувства, да ги преценява и да ги владее. Псих. X кл, 1951, 147. осъзнавам се, осъзная се страд. Тези неща не се разказват. Те трябва да се осъзнаят, да се доловят, да се почувствуват. В. Райков, ПВ,
27.
ОСЪЗНАВАМ СЕ несв.\ осъзная се св., непрех. 1. Идвам на себе си, свестявам се. Тя тръгна към университета, но скоро разбра, че няма никакви сили да слуша лекции.. Продължи бавно нататък, не усети как е стигнала в парка. Най-сетне се осъзна на
