съдбата си има право да си получи от осъдената страна заплатените даждия за протестите, за тъжбите и за решенията. ДЗОИI (превод), 224.
2. Който е обречен, за когото е отредена неизбежна участ, съдба. Тя [Ирина] бе осъдена душа, изхабено същество от стария свят, който загиваше. Д. Димов, Т, 686. Селото ще бъде потопено в дълбоките залепи води на езерото.. Лек син дим като тамян се носи над осъденото село. 3. Среб-
ов, Избр. разк., 208.
. Като същ. осъден<ият> м., осъдена<та>
ж., мн. осъдени<те>. Обикн. членувано. Осъден човек. Но понякога осъденият не се съпротивляваше и доброволно протягаше ръцете си да бъдат вързани. Д. Димов, Т, 519. Докторите имат своя философия, която ги успокоява. „Ние изцеряваме ония, които са способни да бъдат изцерени: на осъдените душа не можем да дадем.“ Ив. Вазов, Съч. IX, 76. Там [в пещерата], в закрито носило, относяли осъдената на смърт. Н. Михайловски и др., ОИНС (превод), 261. Имената на осъдените са обнародваха също и у в. „Дунав“. Има още мнозина затворници, които не са извадени на съд. НБ, 1872, бр. 13, 52.
— Друга(остар.)форма: осудсн и осуждсн.
ОСЪДЕНИК, мн. -ци, м. Остар. Осъден човек. В единичните килии на затвор-ничеството осъденикът е слушал само сърдитите вълни на Нева. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 111 .И съдът на филистери-те всеки ден го осъжда на смърт. Но има осъденици, които куршум не лови. А когато такъв осъденик прогонят от родния му край, той бива приеман с почести на чужбина. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 198. „Най-после аз реших, самотен и неуязвим притежател на едно безплодно знание, да го занеса в помощ на осъдениците на земята, да разкрия неговите чудеса за тяхната гаснеща надежда“. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 36. Бесилото беше поставено преди малко. А щом осъденикът пристигна, джелатинът тури, точно под примката отдолу, един вид подложка, на която жертвата имаше да ся възстъпи. П. Р. Славейков, ЦПIV (превод), 157.
ОСЪДЕНИЦА ж. Остар. Осъдена жена. Но допростете ми да си остана на мнението и да Ви кажа пак, че преди да Ви я предам като осъденица, да ви я отсъдя като подсъдима. П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 96.
ОСЪДЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от осъден. Сила трябва да вее от тукашните зографи, а не осъденост. Вл. Свинтила, СЗЗ, 561.
ОСЪДИТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който заслужава осъждане, порицание. Всяка кражба е осъдителна; но кражба, която се извършва върху благодетели, е възмутителна! Ив. Вазов, Съч. IX, 197. Аз винаги съм го обичала. Следях го, вървях по стъпките му, правех му сцени, предавах го на властта — но правех това от ревносту. Да, от глупава, осъдителна ревност. И. Йовков, 04, 146. Когато направиш пакост, бързаш да се оправдаеш, защото намираш, че постъпката ти не е много осъдителна. Д. Немиров, КБМ, 79. Ако гърците, живущи в България, продължават да държат подобно осъдително поведение, то да не се сърдят, ако един ден правителството поиска да им покаже, че то знае да уважава себе си и да защищава достолепието на държавата си. С, 1888, бр. 210, 3.
2. Остар. Който е свързан с осъждане, с доказване виновността на подсъдим. Ако компетентният български съд издаде една за-дочна осъдителна присъда, влязла в закон-на сила, може ли българското правителство да поиска предаването на осъдените, за да изтърпят наложеното им наказание? ОФ, 1950, бр. 1750, 2. Представете си за миг грозната картина. Гнус ме е да я възпроизвеждам. Щадя ушите на публиката и вашите, господа съдии. Не трябва повече да говоря. Аз чета в очите ви осъдителна присъда. Г. Стаматов, Разк. II, 133. Сяко осъдително решение, издадено по силата на тези глави [на закона],.., залепя са на стената и са проглашава. ДЗОИ I (превод), 193-194.
ОСЪДИТЕЛНО. нареч. 1. С порицание, с укор. — А пък има хора, които не обичат нито царя, нито България, дядо Божине — продължи Злати Василев, като този път започна да клати осъдително глава. Д. Ангелов, ЖС, 163. Жена му се обърна и осъдително сви вежди и устни, а Емил отначало се изненада, но после само снизходително се усмихна: — Е, татенце, тук не е планински пущинак, аз имам нужда от приятели. X. Русев, ПЗ, 36. Същата вечер Матьо отиде при Сами Меворах и още с влизането си при него се взря в очите му и каза осъдително: — Сами, какво правиш ти? Как ще отидеш утре на работа? Д. Ангелов, ЖС, 111. При печалното осветление, под което ми се представляваше сега деятелността на комитетите, как изглеждаше осъдително всичко, на което бях гледал изпреди като на подвиг. К. Величков, ПССъч. 1,15.
2. Сгл. съм, ставам в 3 л. ед. ч., смята се и под. За означаване, че някаква постъпка, действие заслужава порицание, осъждане, укор. Да обещае някому нещо и да не го изпълни — това значеше да лъже. А колко по-осъдително, по-недопустимо е човек да лъже народа. СбЦГМГ, 143. Родители тръгват да търсят невяста за своя син или жених за дъщеря си. В Индия се смята много осъдително за родителите, ако момичето им остане неомъжено. А. Каменова, И, 55.
