чава така наречената двуфазна крива. Г. Дечев, Б, 22.
— От нсм. Oszillograph.
ОСЦИЛОГРАФЕН, -фна, -фно, мн. -фни, прил. Електр. Който се отнася до осцилограф. Върху осцилографния екран се получават краткотрайни светвания, чието местоположение отговаря на местата в които гама-квантите изпитват фотое-лектрично поглъщане в кристала. Вселена 69, 186.
ОСЦИЛОГРАФИЯ ж. Спец. В биологията и медицината — регистриране на електрическите колебания на живата тъкан с помощта на осцилограф.
— От лат. oscillum 'трептене' + -графия.
ОСЦИЛОМЕТЪР, мн. -три, след числ. -търа, м. Мед. Уред за измерване на артериалното кръвно налягане. През различни интервали се долавят много по-силни тонове на брахиалната артерия в сравнение с останалите, като същевременно на лъчевата артерия се опипват по-големи пулсови вълни.. Същите разлики могат да се доловят и при измерване на артериалното налягане с осцилометър. Л. Томов и др., СВВМ, 25.
— От лат. oscillum 'трептене' + -метър.
ОСЦИЛОСКОП м. Физ. Уред за наблюдаване на електрическите колебания. По екрана на осцилоскопа пробягват поредица от постоянни токови импулси. Ц. Цанев и др., ЧПС, 36.
— От лат. oscillum 'трептене' + -скоп.
ОСЧЕТОВОДЯ. Вж. осчетоводявам.
ОСЧЕТОВОДЯВАМ, -аш, несв.\ осчетоводя, -йш, мин. св. -йх, се., прех. Иконом. Вписвам в счетоводна книга разходи, средства и др., за да ги документирам, оправдая.
— Как така ще допуснем да съставят акт на Петко! .. Трябва да го оправдаем, човека! Нали загубите стопанството ги осчетоводи вече, никой за нищо не може да ни дири! Ст. Даскалов, СЛ, 448. Деловодителят (подава му нова бележка). Пет и двеста [за] овес — семена за... Власи (поема бележката крайно зачуден). Не ги ли осчетоводихте тези семена? Н. Хайтов, Т, 1962, кн. 1, 65. осчетоводявам се, осчетоводя се страд. У тях крадените държавни средства не се смятат. Те влизали в параграф „стихийни бедствия“, докато внасяните десет процента се осчетоводявали в актива на касовите книги. Ем. Манов, ПУ,
82. "За мен ли е да се занимавам с финансови отчети и доставки! " — негодуваше той всеки път, когато трябваше да проверява дали всичко се осчетоводява и да подписва километрични таблици и формуляри. Д. Ангелов, ЖС, 458.
ОСЧЕТОВОДЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Иконом. Отгл. същ. от осчетоводявам и от осчетоводявам се. — Вие трябва да ми благодарите, че съм намерил формален път за осчетоводяване на тия загуби, а не да ме кастрите. Н. Хайтов, Т, 1962, кн. 1,
77. Когато предаде книжата за осчетоводяване, прегъвките им са изтрити заедно с някои цифри и букви, та в сметките все се явява неравенство. Г. Краев, БВ, 89.
ОСЪВРЕМЕНЯ. Вж. осъвременявам.
ОСЪВРЕМЕНЯВАМ, -аш, несв.; осъвременя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Правя нещо да стане съвременно, модерно. Времето безпощадно променя всичко, променя и традициите, колкото и да се стараем да ги съхраним или най-малкото ги осъвременява. И. Петров, ПР, 35. Тъкмо си мислех, че традициите вече са свършили и две весели шаферки съобщиха, че ще въведат нов об-ряд, който напълно осъвременявал старите традиции. Ив. Остриков, СБ, 20. осъвременявам се, осъвременя се страд. Желателно е да бъде отделено по-широко място за сценично представяне на народни обичаи, свързани с трудови празници и седейки.. Така седянката ще се оживи и осъвремени. ОФ, 1950, бр. 1740,4.
ОСЪВРЕМЕНЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от осъвременявам и от осъвременявам се. Новата епоха изискаше осъвременяване, защо да не напише една книга, в която да изложи най-прегледно и по съвременен начин и в стила на новата епоха всичките етикети, церемонии и протоколи на дворцовия живот? А. Гуляшки, ЗВ, 142. Преди сто години.. София била западнал град с едва осемнадесет хиляди жители, застроен с малки едноетажни сгради.. Истинското осъвременяване на центъра датира едва от петдесетте години. Отеч., 1973, кн. 2, 10.
ОСЪДА ж. Остар. Присъда. По-малко познато е обаче, че едновременно с Априло-ва, Петър Сапунов и Селимински се явяват защитници на други две мнения, които в „Денница“ се подлагат на строга и справедлива осъда. Ив. Шишманов, Издбр. съч. I, 382. Не е живот осъдата на казан, — / да работим за своето нещастье. П. Р. Славейков, С, 5. Аз не исках тука ни един весел час, а тамо бях готов на вечна осъда, ако бях престъпил заклетвата си. Ч, 1871, бр. 23,724.
ОСЪДЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от осъдя като прил. 1. Който е получил присъда, съдебно наказание, като провинен. Набраната мъка сякаш й отвърза и сърцето и язика. А като че ли проговори в душата й и доловено горчило в дома на осъдения кмет, у когото живееше. А. Стра-шимиров, К, 17. Най-повече в неделен ден той ся грижяше за осъдени престъпници. Й. Груев, ССП (превод), 225. До тоя час., още не е потвърдена новината как са е случило с осъдения на смърт султан. НБ, 1876, бр. 2, 6. // Който е свързан с получаването на присъда, на съдебно наказание. Противната страна, която е спечелила
