Като ocyuiu блатото и като пресече и разчисти горите, земледелецът не може да каже, че е свършил вече своите роботи. Знан., 1875, бр. 16, 249. За да осуши ниските места в града, той прокарал широк подземен канал. Н. Михайловско, РВИ (превод), 197. — „Нани ми, нани, мужко детенце .. Дъжд ще удари, окъпе ще те, / слънце ще грейне, осуши ще те, / до ще кошута, подои ще те.“ Нар. пес., СбВСт, 771. осушавам се, осуша се страд. Конопът и ленът ся изваждат из водата, осушават ся, дръстят ся. Ив. Богоров, ВУБЕ, 4.
ОСУШАВАМ СЕ несв.\ осуша се св., непрех. Остар. и диал. Изсъхвам, изсушавам се. А когато ся събрала всичката вода в определените ниски места, землята ся осушила, а человеците и животните излез-нали из ковчега. Г. Иошев, КВИ, 7. Семято, что е паднало на дъното, изцеди ся през кърпа, па у хладна стая ся разпростре, за да ся осуши и през пят деня все ся бърка. КН 6, 22. През септемврий, на хубаво время е: кога в начало от тоя месяц ся видят много летящи звезди, ако не пада роса или ако веднага ся осушава. Лет., 1871, 11.
ОСУШАВАНЕ ср. 1. Остар. и диал. Отгл. същ. от осушавам и от осушавам се; изсъхване, пресъхване, осушавание, осушение.
2.Спец. Отводняване, пресушаване. В скатовете със слаби почви, наноси, палеогенни отложения., трябва да се вземат мерки за осушаване чрез дрениране. В. Фильов и др., ХК, 32. В някои крайбрежни равнини приливните вълни заливат обширни ивици. Вг^в Франция по Бретонския бряг тази ивица е широка 10-12 км. В нея се е развил своеобразен животински свят, който се е приспособил към периодичното заливане и осушаване. Геогр. VIII кл, 67.
ОСУШАВАНИЕ ср. Остар. и диал. Осушаване; осушение. 7я [дълбоката пещера] е направена не само за осушаванието на съединяющите са с нея рудници.., но много пъти служи и за подземно корабоплаване. Знан., 1875, бр. 22-23, 354. Съвършенството на туй устройство ще ся покаже напълно, ако го сравните с изкуственото осушавание.. След това погледнете какви широки пространства земя ся осушават и какви грамадни маси вода ся завличат от естествените тръби. Д. Витанов, ФГ (превод), 8.
ОСУШЕНИЕ ср. Остар. и диал. Осушаване; осушавание. Когато каналете бъдат готови, то да ги напълниме с туплести ка-мъне и с вършина и да ги засипеме отгоре с пръст.. Тоя способ за осушението на блатата се нарича дренажен. Знан., 1875, бр. 15, 234.
ОСЦИЛАТОР м. 1. Физ. Система от тела, която може да произвежда трептения (механични, електромагнитни и др.). Убеден в правилните теоретични изводи на Максвел за разпространението на електромагнитните трептения под форма на вълни, Херц., си постави задача да ги открие опи-тно. За тази цел Херц използува по-специален осцилатор, представляващ отворен трептящ кръг. Физ. XI кл, 47.
2. Спец. Уред, който излъчва електромагнитни колебания и служи за ориентиране на плавателни съдове.
3. Спец. Уред, употребяван при електически заварки, който превръща тока с обикновена честота и напрежение в ток с голяма честота и високо напрежение.
— От лат. oscillo 'трептя' през нем. Oszilator.
ОСЦИЛАТОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Физ. Който се отнася до осцилатор. При приемане.. В осцилаторната част е из-ползувана средновълнова осцилаторна бобина от радиоприемник с индуктивна връзка. Д. Мишев и др., ТТ, 302-303.
ОСЦИЛАЦИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Физ. Който се отнася до осцила-ция. Осцилационната теория за цветността на А. Е. Порай-Кошиц прави опит да обясни способността на поглъщане на светлинните лъчи с процесите на промяната на местоположението на връзките между атомите в молекулите на оцветените съединения. Според тази теория постоянно произхождат процеси на преместване или осцилация на връзките. С. Серафимов, Б, 17.
ОСЦИЛАЦИЯ ж. Физ. Колебливо движение, трептение. През 1964 г. Ган откри висококачествени осцилации на тока в полупроводници със сложна структура на проводимата зона. Вселена 69, 167.
— От лат. oscillatio през нем. Oscillation.
ОСЦИЛИРАМ, -аш, несв. и св., непрех. Физ. Извършвам колебливи движения, трептя.
— От лат. oscillo 'люлея' през нем. oscillicrcn.
ОСЦИЛЙРАНЕ ср. Физ. Отгл. същ. от осцилирам; трептене.
ОСЦИЛОГРАМА ж. Физ. Записани с помощта на осцилограф трептения. В резултат върху екрана се получава светещо изображение — осцилограма на бързо променящата се величина. К. Карчев и др., КЛ, 231.
— От нем. Oszillogramm.
ОСЦИЛОГРАФ м. Електр. Електронен измервателен уред с визуален изход (като лъчева тръба), предназначен за наблюдаване формите на бързо протичащи електрически колебания, предимно периодични. Изменението на силата и посоката на тока, т. е. на неговия характер може да се наблюдава посредством специален уред, наречен осцилограф. Физ. XI кл, 4. При записване на разпространяващата се биоелектрична вълна на електронния осцилограф се полу-
