вение люде пристъпваше. Д. Спространов, ОП, 345. В участъка арестуваните бидоха бити, бити страшно, с остървение. С. Радев, ССБ II, 271.
ОСТЪРВЕНО нареч. Остар. и диал. Настървено; ожесточено, озлобено, ярост-но. Натоварил [на каруцата] и баща ми, целунал конете по ноздрите и право по муцуните, па рипнал на капрата и шибнал с камшика остървено. И. Вълчев, РЗ, 12.
ОСТЪРВЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. и диал. Отвл. същ. от остървен; настървеност, ожесточеност, озлобеност. Кой не знае тежките грижи, уморителната работа и черен труд за насъщия, борбите, злобите, остървеността на човеците един против други. Р, 1927, бр. 273, 2.
ОСТЪРВЯ. Вж. остървявам.
ОСТЪРВЯВАМ, -аш, несв. остървя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Остар. и диал. Настървявам; ожесточавам, озлобявам. „Жестокостта .. е понякога нужна — мислеше Кекавмен — за пример и назидание, за сплашване на тълпата.. Не му ли идва на ум, че остървява българите, че печели смъртни врагове на империята“. А. Дончев, СВС, /15. остървявам се, остървя се страд.
ОСТЪРВЯВАМ СЕ несв.; остървя се св., непрех. Остар. и диал. Настървявам се; ожесточавам се, озлобявам се. Те се бяха остър вили като ловци. Д. Спространов, ОП, 230.
ОСТЪРГВАМ, -аш, несв.; остържа, -еш, мин. св. остъргах, св., прех. 1. Със стъргане оглаждам нещо. — Вземи дъската и остържи с джам това парче, — и тати подхвърли отпреде ми., една вехта подметка. Ст. Чилингиров, ХНН, 21. Майсторът взема широко длето и с няколко движения на ръката леко остъргва повърхността на съдината. Т. Кюранов, АП, 81. Одисей заповядал на другарите си да остържат този кривак, а той самси му изострил края. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 95.
2. Със стъргане очиствам, премахвам нещо. Навярно беше обещала и на двамата мъже, че ще ги разведе из коридорите и стаите, защото те стояха до вратата и започнаха да остъргват калта от обувките си. Кл. Цачев, СШ, 120. — Върви да остържеш питата! Галунка си влезна в къщи.., коленичи .. и с ръжена застърга жерната пита. А. Страшимиров, А, 9. — Първо основно ще остържем старата боя. Дръж тази стъргалка! После така ще боядисаме и лакираме и „Бриз“, че да не остане по него нито една грапавина. П. Льочев, ПБП, 38. А Мара с дъщеря си отдавна доите от черква.. Досега трябва слугинята да е остъргала, очистила рибата и вече я готви, мислили са те. Ил. Блъсков, К, 1886, кн. 3 и 4, 8. остъргвам се, остържа се страд. Тиквичките се остъргват и отрязват малко от двата края. Ако са големи, те се разполвяват напречно. М. Гаврилова и др., ТХП, 190.
ОСТЪРГВАНЕ ср. Отгл. същ. от остъргвам и от остъргвам се. При измиване на отровните вещества с разтворители (..) или при остъргване и отстраняване на горния заразен слой на почвата или снега (..) БОВ преминават в разтворителя или остават в почвата. Н. Иванов и др., ГО,
142.
ОСУЕТЯ. Вж. осуетявам.
ОСУЕТЯВАМ, -аш, несв.; осуетя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Попречвам да се осъществи, да се прояви нещо. Въпреки старанията на един министър да осуети съгла-шанието между двата лагера.., това съглашение.. биде осъществено. П. К. Яворов, Съч. II, 194. — Как, свърши ли се делото? .. — Свърши се. Аз нямам ниви вече. Нивите са на Вълчана.. Нечаканият край на делото оису$тяваше всичките му добри намерения. Й. Йовков, Ж 1945, 154-155. На връщане от Виена Цанков мина през Русчук. Тук либералите се готвеха да му направят един триумфален прием. Но полицията., се опита да осуети манифестацията. С. Радев, ССБ I, 354-355. Цар Самуил осуетил опита на византийския император Василий II да превземе София. На връщане византийската армия била внезапно нападната при Троянови врати (..) и разбита напълно. Ист. VII кл, 29. осуетявам се, осуетя се страд.
ОСУЕТЯВАМ СЕ несв.; осуетя се св., непрех. Обикн. за планове, срещи, сделки — провалям се, пропадам. Той беше чувал за Сибир и знаеше, че който отиде там, мъч-но се връща. Целият му живот щеше да се разбие, всичките му планове щяха да се осуетят. Д. Габе, МГ, 81. Тя [Черна гора] се приготвя за война., и гледа да се осуетят преговорите за мир и примирие. НБ, 1876,
ОСУЕТЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от осуетявам и от осуетявам се. Илков научи, че Министерството на вътрешните работи е разпратило строго поверително окръж-но за забрана и осуетяване на акцията с всички възможни сили и средства. Г. Кара-славов, ОХ III, 97. Русия нямаше никакъв шанс да противостои успешно срещу неминуемата коалиция, която веднага щеше да се образува срещу нея в случай на нов конфликт.. Поради всичко това за един близък реванш върху Европа или просто за осуетяване на нейната воля никой не мислеше в Петербург. С. Радев, ССБ I, 31.
ОСУША. Вж. осушавам.
ОСУШАВАМ, -аш, несв.; осуша, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Остар. и диал. Правя нещо да изсъхне; изсушавам, пресушавам.
