неговата, разбра, че тя мека, но не се решава да го погали и изведнъж в душата му се надига остра жалост. Е. Станев, ИК I и П, 286. Тоя мирис на асфалт [в Париж], бензин и горещо кафе, тоя зеленикав, мъртвешки блясък на тогавашните фенери със свети-лен газ, всичко това, което в първите седмици потиска чувствата, става по-късно в спомена извор на остър копнеж за през целия ти живот. К. Константинов, ППГ, 207-
208.
12. Прен. Много силно, рязко проявен, изразен. И в тоя малък градец се чувствуваше остра жилищна криза и квартира не можа да намери. Б. Несторов, АР, 80. Най-много ме плашеше самия Хрелъо. Днешния ден той не приличаше на себе си. В него вече живееше друг човек, който го съвсем отдалечаваше от нас. И аз не можех да си обясня, на какво се дължеше тая толкова остра промяна. Ст. Чилингоров, ХНН, 56. Робовладелците се отнасяли към робите като към вещи и жестоко експлоатирали труда им.. Това пораждало остри стълкновения между обособените класи. Б. Спасов и др., МП, 10. Покрай пристанищния булевард се издигаха грамадни модерни хотели, хората бяха станали по-многобройни, а контрастът между богатството и мизерията по-остър. Д. Димов, Т, 545. Макар и да правеше кисело лица от тия подмятания и подигравки, той [кръчмарят] все пак трябваше да ги изтрайва, защото между многото кръчми в Подгорово съществуваше остра конкуренция за клиенти. Д. Ангелов, ЖС, 213.
13. Мед. За болест — който не е хроничен, който се проявява внезапно, който протича бързо, рязко. При острите инфекциозни заболявания, като шарките, коклюша, грипа.., инфекцията настъпва при влизане на малък брой микроби в тялото. Н. Пръвчев и др., Зт, 12. Морбили е остра заразна болест. ВН, 1960, бр. 2659, 4. Той страдаше от остър ставен ревматизъм — болките му бяха едва поносими, а не се изразяваха по лицето му. П. Славински, ПЩ, 28. Работата беше там, че професор Соколов заболя от остър синузит съвършено неочаквано. С. Северняк, ВСД, 162.
14. Като същ. острото, само членувано, ср. Разг. Острие. Тогава двама ще пъхнат глави в хомота, за да ми покажат, как да впрегна воловете. Веднага ще ги зажегла, ще грабна копралята, па с острото по бути-щата, по задниците, че да видиш как дяволи орат. К. Петканов, СВ, 109. Пенчо улавя брадвата и наместо уж да удари с тила, в тъмнината той без да сапикаса, замахва с острото, ударя Еленка през шията. Ил. Блъсков, ПБ, 36. Аз ще остана тук, за да чакам онзи издатник. Като дойде, аз ще го науча с острото на ножа. Д. Войников, РК,
24.
О Остър завой. Завой, при който изведнъж, язко се променя посоката. Пътят пресича вата потока.., а след това с остър завой променя посоката си на север — североизток. М. Гловня и др., Р, 175. През нощта пътуването за София мина доста бързо. На един остър завой се събудих. Тонич, ББК, 183-184. Там, където коларският път прави остър завой на изток, започва тясна планинска пътека. О. Бояджиев, П,
8. Остър ъгъл. Мат. Ъгъл, по-малък от 90°. Ако са дадени две страни и ъгъл срещу по-малката от тях, възможни са два триъгълника, ако даденият ъгъл а е остър. Тригоном. VI кл, 68. Питагоровата теорема ни дава възможност да пресметнем една от страните на правоъгълния триъгълник, ако са дадени другите две. Но ако искаме да пресметнем един от острите ъгли на същия триъгълник, планиметрията не ни предлага изобщо друг начин освен графичния. Тригоном. VI кл, 3.
> Имам остър език; имам остро езиче; остър ми е езика; остро мр е езичето. Разг. Рязък съм, не съм деликатен, когато говоря или критикувам. — Пандов е нервен, сприхав и... как да ви кажа... има остър език. М. Марчевски, П, 170. Лазаров винаги разглежда нещата критично.. Василев казва за него: — Остро е езичето на Герасим, но това е полезно. ВН, 1959, бр. 2509, 2. Остър камък. Разг. Рязък, несговорчив човек, с когото мъчно може да се живее или върши обща работа. Мене много пъти са ми говорили агите, че и самси войводата ми каза онзи ден: „Ти догде не влезеш помежду им, те няма да се сдобрят и двамата са остри камъни“. Ц. Гинчев, ГК, 156. Остър като брадва. Диал. Много устат и рязък. Показвам / покажа острия край някому. Диал. Въз-противявам се със сила; опирам се някому.
ОСТЪРВЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от остървя като прил. Остар. и диал. Настървен; ожесточен, озлобен, яростен. Блесна надежда в очите на хана и ос-тървен се хвърли той с гол ятаган в ръка срещу войводата. П. Спасов, ГЛЗЗ, 31. Ето белите им [на вълците] остри зъби, още малко и ще се забият в месата му, ще почнат да ръфат и очите им, тия светещи ос-тървени очи — ще го разкъсат. Д. Спро-странов, С, 261. Като остървена тигрица, Лила скочи и се хвърли към него. Г. Стаматов, Разк. II, 165.
ОСТЪРВЕНИЕ, мн. няма, ср. Остар. и диал. Настървение; ожесточение, озлобле-ние. Една вълна от хора., се хвърли с горо-ломна сила въз свещеника.. Стадното остървение ги подлуди. Ив. Вазов, Съч. XXV, 138. Борис издърпа сабята с остървение и без да гледа убития, гледайки все още нако-леничили& Радой, подхвърли във въздуха сабята. И. Вълчев, СКН, 508. Пъстрата вълна от побеснели от ненавист и остър-
