който безмилостно щипе и пари. Т. Влай-ков, Съч. III, 13. Едва сега усещам острия хлад на вятъра и чувам тънкия му писък. Л. Стоянов, X, 55. — Боже мой, Боже мой!
— мислеше си той, като теглеше хубаво предниците на ямурлука въз гърдите си, за да не пропуща острото нощно духане. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 149. // За време, климат
— много студен, рязък, суров. Остра зима. Остър климат.
6. Прен. За ум, слух, зрение и под. — силно развит, проницателен, възприемащ в тънкости и детайли. В светкането на очите, в гласа и думите на този младеж имаше магия. Той му спомняше младостта — годините, в които татко Пиер притежаваше същата обтегната като стоманен лък воля, същия остър ум. Д. Димов, Т, 62. Тя се приближаваше и аз отдалеч чувах шума на роклята й: човек трябва да има необикновено остър слух, за да долови този почти несъществуващ шум. А. Наковски, БС, 155. Други с по-остро зрение, различавали московците по големите им рунтави калпаци. Ив. Вазов, Съч. ХХП1, 209. Вървиме с подофицера и наближаваме къшлата. Гъсти буки, нищо не се вижда, но аз имам остър нос — улавям, че мирише на пърлено. Н. Хайтов, ДР, 191. По-вдясно едва-едва се провиждаха червените покриви на ханчетата .. и само там, от някакъв невидим комин, струеше тънък син дим, който само острите очи на Чорни можеха да различат. П. Вежинов, НС, 230. Острият поглед на туземеца откри змията, която само за миг бе надзърнала от дупката си. П. Бобев, ОН, 197.
7. За човек — проницателен, със силно развита чувствителност и усет за детайлите. Хосуе Кесада е млад.. Остър наблюдател и с вродено чувство към красотата, той скоро намира своето истинско призвание в областта на изящната проза. Б. Шивачев, Съч. I, 178. Един от най-острите карикатуристи у нас е сред най-добрите хора, които сме създали. Това е мек, нежен човек, приятел на животните, на онеправданите. Е. Каранфилов, Б III, 110.
8. Прен. За глас, поглед и под. — който изразява суровост, строгост. И, както крачеше насам-натам, изведнъж се спря и с острия си глас изненада старата жена: — Казвай, бабо, от страх или от студ трепериш. К. Петканов, ДЧ, 433. Скоро след това той [Юмер Али] чу, че по същата улица минаваше и пехота — ясно се чуваше глухият тропот на подкованите обуща на аскера, чуваха се подрънквания на оръжие, час по час и сърдити, остри гласове. Д. Талев, И, 118. Поглед не игрив, не весел, не миловиден или простодушен, а тежък, прав и остър, такъв дето, като погледне чиляка, приковава го на място. Т. Влайков, Съч. II, 44. Тънките му устни се усмихват, но очите му си остават остри, тъмни, с по едно пламъче вътре в зениците, в което гори сякаш лоша мисъл. И. Йовков, СЛ, 21.
9. Прен. За човек — който е несговорчив, рязък, строг, своенравен, конфликтен. Дамян кротко забеляза: — Моят старец е остър човек, не вземай надълбоко думите му. К. Петканов, ДЧ, 13. Слав не се свърташе в къщи, пък и много сприхав и остър беше станал той. Г. Караславов, ОХ III, 15. Петър се топеше от гняв и какъвто беше остър и невъздържан, караше се с ръководителите, наричаше ги чиновници и печелеше тяхната ненавист. И. Петров, НЛ, 154. В Русе, по сведенията на Зах. Стоянов, смятало се за еснафско нарушение .., ако някой остър калфа е показал непокорство пред майстор. Ив. Хаджийски, БДНН, 40. • За характер. „Остър характер има. Не може да работи с хората... а хората искат, искат... той всичко сам решава.“ М. Радев, СР, 106.
10. Прен. За словесен израз, думи, език и под. — който е саркастичен, язвителен, рязък. Леките закачки преминаха в обиди. Достатъчно беше да започне един, за да се изрекат много остри думи, и то в повечето случаи отправени към най-слабия, най-беззащитния. П. Проданов, С, 39. Някога поп Богомил бил затворен от същите тези отци в манастирската кула на хляб и вода, на пост и молитва, за да измоли опрощение. Трябвало да се превие буйният нрав на попа, да се смекчи с наказание острият му език. М. Смилова, ДСВ, 10. Той я изгледа с ненавист. Беше готов да й каже много остри обиди. М. Грубешлиева, ПИУ, 189. И аз чух не една остра шега за измамата с квартирите.., но в тия шеги имаше повече добродушие, отколкото незадоволство и яд. Й. Йовков, Разк. II, 107. Критиката на Ка-равелов бе много остра и именно за това тя подействува силно върху събранието.
С. Радев, ССБ I, 77. В повестта „Митро-фан и Дормидолски“ също се срещат много хумористични моменти, които на места минават в остра сатира. РД, 1950, бр. 186, 2.
11. Прен. За усещане, чувство и под. — който е силен, рязък, внезапен. Ванко беше обядвал постна леща, пък и хлябът никога не му стигаше, та усети остър глад. М. Грубешлиева, ПИУ, 223. Усети [Момчил] остра жажда. Устните му бяха засъхнали и се попукаха. А. Каралийчев, ЛС, 17. Юлия започна да тича. Гърлото й засъхна.., краката й почнаха да се подкосяват.. И внезапно се случи нещо по-лошо — остра болка в стомаха, вляво към далака, почти я накара да спре и да се превие. П. Вежинов, СО, 136-137. След първите няколко дни от раздялата им тъгата й не беше вече тъй остра, тъй болезнена. Ами Велко беше жив и здрав, тя пак ще го вижда! Д. Талев, И, 365. Слугинята плачеше край него. Той усети как ръката й несмело се доближава до
