крилца. Ц. Гинчев, ГК, 370. // За част от човешкото или животинското тяло — който по форма е продълговат, който е издължен или изпъкнал повече, отколкото обикновено. Треперливият блясък на свещта галеше румените й страни, нейното бяло и гладко чело, острата й брадичка. Д. Талев, СК, 85. Двамата ергени бяха наближили и високо поздравиха. Единият от тях., беше висок, напет, с въздълго румено лице.., остър нос.
A. Страшимиров, ЕД, 22. Черна, късо подстригана брада покриваше продълговатото му остро лице. Д. Спространов, ОП, 19. Този човек, приличен на някакво старо, изоставено плашило., скочи и развя мазното си остъргано палто.. Над мръсната, висока., яка., щръкна дългата остра адамова ябълка. Г. Караславов, ОХ I, 223-224. Данчев опипва коленете й. И те са малко подпухнали. Бяха съвсем остри. В. Пламенов, СА,
8. Полкът отива към границата. Тия високи коне с тънки шии, остри уши и стройни нозе, ще газят през стърнищата на Добруджа. А. Каралийчев, ПГ, 152. Осем глигани подкопаваха с острите си корави муцуни двата бряга на вира. О. Василев, ДГ, 87. // Прен. За черти на лицето на човек — който е силно, рязко очертан и изразява суровост, неприветливост; заострен, изострен. — Казвам се Самарски, работя в Държавца сигурност — представи му се мъжът с кестенявите очи и с остри черти на лицето.
B. Нешков, Н, 391. Дрямката започна да се разсейва. Той гледаше острите, скулптирани черти на стария учител. Н. Стефанова,
C. 128. Чак сега жената се възви, по острите черти на лицето й се разля нещо светло. Л. Александрова, ИЕЩ, 52.
2. За нож, брадва и под. — който има тънко острие, който е добре наточен. Кръстю подбираше най-хубавите листа от тютюна.., редеше ги и ги режеше тънко със стар, остър стоманен нож. Г. Караславов, ОХ I, 397. На едно място той спря каруцата, слезе, огледа се.., след туй взе брадвата и вре да я опитва с пръст дали е остра. Й. Йовков, ЖС, 22. Едната й ръка [на Пенка] още държеше острия сърп, другата грижливо стискаше ръкойка класове. Елин Пелин, Съч. I, 163. И когато тръгнеш на бой, както си тръгнал, като войн с остър меч и кървава секира.. знай че ще сполучиш, защото правдата е твоя. НБ, 1876, бр. 41,
160. Та влезе [Янкула] в турска ордиа, / та извади остра сабя, / та си фати да си сече. Нар. пес., СбБрМ, 143.
3. Обикн. за косъм, влакно, част от растение и под. — който при допир е твърд, бодлив. Баща й си стои на миндерчето, милва я с очи, пуши си и глади острата си посивяла коса. И. Петров, НЛ, 127. Една постоян-на грижа има за брадата си. Най-напред той я остави цялд. дълга, корава и остра като четина. Й. Йовков, Разк. I, 10. Днес Бойков трябваше да отдели тънкорунни-те овце с по-дебела и по-остра вълна. О. Василев, Т, 134. От прегорелите класове се рони като дъжд изцибрено житно зърно и пада като съчми по острото стърнище, съчми, които удрят в сърцето младата жътварка. Елин Пелин, Съч. I, 154. На една по-голяма поляна, обрасла с остра, прегоряла трева, той се спря и си пое дълбоко дъх. Г. Караславов, Йзбр. Съч. I, 412. Там [на село] постелката ти ще бъде острия козяк, а покривката ти от остра вълна изтъкана черга. Ил. Блъсков, ДБ, 90.
4. Прен. Който въздейства силно върху сетивата, който дразни слуха, обонянието, вкуса, зрението. Преди няколко деня аз бях посред нощ разбуден и изплашен от един остър женски писък. Д. Калфов, ПЮН, 128. Голям Борован хукна през гората с всички сили. Тревожен шум се дигна след него, понесоха се остри и силни викове, зачу се безредна стрелба, остри свистения се стрелнаха край ушите ни. Д. Ангелов, ЖС, 160. Той не можеше преди всичко да забрави хубавия живот на пристанището. Денем .. непрекъснат писък"на "сирени, остра миризма на смола и дим. Й. Йовков, Разк. II, 21. От всички най-много пушеше Кръстю. Днес, по случай имения си ден, беше купил няколко пакетчета остър тютюн. Г. Караславов, ОХ I, 77. Иеменският селянин се храни гла-вно с питки,.. Неизменна съставна част от храната му е хелбата — остър сос от червен пипер, горчица и ароматични треви. П. Цолов, Й, 16. Обичаше я [мастиката] остра, люта, да го припари. Д. Спространов, С, 159. В тоя уморен есенен пейзаж., само неправилните четвероъгълници на лозята излагаха една буйна, чувствена и остра зеленина. К. Константинов, СЧЗ, 146. // За кашлица — силна, рязка, раздираща. Отлепиха се най-после побелелите устни на братче-то му, надигна глава то, но остра кашлица раздра гърлото му и го повали пак на леглото. Ст. Даскалов, ПЯ, 38. Той [Юртала-на] ставаше много рано, още преди зори и кръстосваше като вампир из двора и до хармана. Острата му кашлица режеше ран-ната тишина. Г. Караславов, С, 193. Хубаво беше, ала още тогава ме тревожеше острата, суха кашлица на мама, която от време на време се задъхваше, навеждаше глава и присвитите й рамене дълго се под-русваха. С. Кралевски, ВО, 26.
5. Прен. За вятър, студ и под. — рязък, пронизващ, много силен. Нас ни привлича тихата вода на пристанището. Следобед, когато острият морски вятър гони една след друга вълните в залива, само тук може да се поплава спокойно. П. Незнакомов, МА, 70-71. В една студена февруарска вечер, тя вървеше бързо по замръзналия паваж и стискаше в ръцете си малък вързоп. Пръстите й вкоченясваха от острия студ. М. Грубешлиева, ПП, 105. Взе да пада здрач. Засилва се още повече острия мраз,
