ОСТУДЯ 868 ОСТЪР
из път, а тука само хриптеше и, като си гризеше юздата, пенеше се като глиган, кога си остри зъбите за борба. Ц. Гинчев, ГК,
147.
2. Правя острието на нещо (нож, сечиво и под.) да стане остро, тънко. На следния ден Илия стана късно.. Когато влезе в кухнята, баща му остреше с пила старата брадва. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 123. За всеки ден от неделята имаше по някакъв обичай и се пееха някакви песни.. Ала наред с това., деляха мъжете, които да пазят пътеките, чистеха пищовите си и остреха ножовете си. А. Дончев, ВР, 194. От огъня наскачаха хусари и оградиха дошлите, други само повдигнаха главите си.., а двамина остреха с каменен брус мечовете си и ги клепеха. Ст. Загорчинов, ДП, 316. Два бра-кя на друм седеа / седеа, сабли остреа, / та па си двама думая: / „Кога си по друм пой-деме, / що си най-напред сретнеме, / него да си погубиме — / саблите да обидеме“. Нар. пес., СбНУ Х1ЛV, 234.
3. Прен. Остар. Правя по-чувствителен, по-възприемчив, повишавам активността на нещо (обикн. сетиво, ум, мисъл и под.); изострям. То [механическото учение] може за време и, разбира се, не за много време да ся види уж, че остри ума, но като няма на око нечто твърдо и по-високо., то и не може да принесе никаква трайна облага. Й. Груев, СП (превод), 263. Домашната грижа остри мисълта ти, а страхът я поврежда и ослабва. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 51. Той глядал да си приучи възпитаниците да ся облегат и надяват на себе си.., а за себе си оставял само да ги води за ръка..к да им дава сърце и да ги остри на работа. Й. Груев, СП (превод), 249.
4. Прен. Остар. В съчет. с е з и к. Изразявам се по-рязко, язвително, остро. И тъй — напред, братя и сътрудници, напред в широкото и неразработено още поле на народната наша книжнина, без да са стъписваме назад, от онези, които си острят езика срещу нас, водени от страст и от злоба. Т. Шиш-ков, В, У-У1. Я си събирайте ума, спомнете що сме направили за вас/тогаз язика си острете да бращолеви срещу нас, / или защото си отворихме очите, / та бързате по-скоро да ни заслепите. СбДЧ, 173. остря се страд. Освен топовете в арсенала се поправяше всякакво оръжие. Сглобяваха се раздрънкани или ръждясали пушки и пищови, остреха се саби. Л. Стоянов, Б, 103. На детето тогава [при растежа] без друго трябува пресен въздух: тогава на отворено, под сине небо, му ся остри заедно и окото, та ся възпира късогледството. Й. Груев, ММ (превод), 114. И най-прост и малоу-чен чловек трябува да ся остри, за да му усеща сърце что е длъжен. Й. Груев, СП (превод), 254.
ОСТУДЯВАМ, -аш, несв.\ остудя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Диал. Изстудявам, охлаждам, разхлаждам. остудявам се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОСТУДЯВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от остудявам и от остудявам се.
ОСТЪКЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е със стъкло, със стъкла. През остъклената врата се виждаше как първо премина ниският,., после високият с каскета. Й. Радичков, СР, 232. Неизразимо блаженство имаше за него [хаджи Иванчо] в тоя миг, когато погледът му обгърнеше двукатна-та каменна сграда с остъклена веранда и дялани колони. Ст. Дичев, ЗС П, 526. Ресторантът, в който влязох, ми хареса от пръв поглед. Просторни остъклени стени, драпирани с прозрачни завеси, през които ясно се виждаха белите покривки на масите. Тарас, ТМТС, 71.
ОСТЪКЛЯ. Вж. остъклявам.
ОСТЪКЛЯВАМ, -аш, несв.\ остъкля, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Поставям стъкло, стъкла, обикн. на прозорец, балкон и др. Почнаха да остъкляват покрива на меха-но-монтажния цех. РД, 1950, бр. 170, 4. остъклявам се страд. Прозорците и вратите плътно се затварят, запушват се с кълчища и се остъкляват. Н. Иванов и др., ГО, 194. Стените на сградата ще се остъклят максимално, а това ще й придава изящен и оригинален вид. ВН, 1959, бр. 2542, 2.
ОСТЪКЛЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от остъклявам и от остъклявам се. Завършено е в общи линии остъкляването на котелното помещение и на машинната зала. ВН, 1964, бр. 3858, 1.
ОСТЪР, -тра, -тро, мн. -три, прил.
1. Който има тънък бодлив връх, край. Стоян усети между пръстите си дебелия врат на една от хрътките.., пред самото му лице зееше устата й, широка., с остри бели зъби и той стискаше, стискаше. Д. Талев, ЖС, 9. По помръзналата кора на снега се редяха следи от меки, прилични малко на котешки, стъпки, но с разперени пръсти и с тънки дълбоки дупки от остри нокти. Елин Пелин, Съч. IV, 243. Кацаря имаше чифт волове, едри, бели, с вити и остри рога. Г. Караславов, ОХ I, 368. Стефанов се събу и предпазливо нагази в ледената вода. Тя беше плитка.., но отдолу камъните бяха остри и жестоко бодяха. X. Русев, ПЗ, 145. Слезе по слабата наклонност на брега .. като се опираше на тояга, въоръжена с остър бод на долния край. Ив. Вазов, Съч. VI, 62. По големината си гарвана държи среда между враната и чавката.. Клъвката му е ягка и остра, за да рови земята. Т. Икономов, ЧПГ, 69. // Който е с изтънена връхна (крайна) част. Лястовиците разрязваха въздуха над зеленото подновено земно покривало със своите остри
ОСТУДЯ. Вж. остудявам.
