ОСТРОУМИЦИ 867 ОСТРЯ
Бр. Йосифова, БЧМ, 11. — Какво, не не са му големи [ботушите] на момчето! — възрази друг. — Не са, не са. Ако ги изтегне добре ще му стигнат до пъпа. Това остроумие се хареса на учениците и те избухнаха в смях. Ил. Волен, БХ, 155.
ОСТРОУМИЦИ мн., ед. (рядко) остро-умица ж. Остроумни думи, мисли, изрази; остроумия. — Ти няма да им се навираш в очите, а тъкмо напротив — ще поканиш злоезичните на софра. Ще поговориш с тях, ще се посмееш на техните остроуми-ци, ще ги милуваш и галиш с очи, а в това време друг един, твой човек измежду тях, ще свърши каквото трябва. Н. Хайтов, Л, 76. Нещ си признаем: не ни е до остроуми-ци! В. Йосифов, PC I, 218.
ОСТРОУМНИК, мн. -ци, м. Разг. Остроумен, духовит човек; остроумец. Творци на народната поезия от всички видове са народните певци и приказвачи.. Тези народни поети-певци, приказвачи и остроумници са повече или по-малко „прославени“. Б. Ангелов, ЛC, 28. Понякога., ще ви се мерне., легендарният русофил г. X, с кротка, доб-ряшка физиономия, прелестният и неизчерпаем разказвач — остроумник на ония пеперливи турски анекдоти .., пълни със смях и поука. Ив. Вазов, ИСМ, 44-45. Покорни има и друго рядко качество: той е незаменим остроумник и шегаджия. Г. Ка-раславов, Избр. съч. VIII, 69.
ОСТРОУМНИЦА ж. Рядко. Остроум-на, духовита жена.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1Я99.
ОСТРОУМНИЧА, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Проявявам остроумие, духовитост. Докато остроумничеше пред жените, кир Матеос честичко поглеждаше към решетъчното прозорче и някак лукаво се усмихваше. А. Христофоров, А, 84. Но тая мома сигурно бе свикнала с мъжко общество. Разговаряше спокойно, без превземки, опитваше се да остроумничи. В. Геновска, СГ, 39. Откъм плажа шумно пристигат смесени дружини в бански трика.. Те завладяват терасите на заведенията, гълтат цветен сладолед и коктейли и остроумни-чат на всички езици. К. Константинов, ПЗ,
152. Ясенов ми стана близък и симпатичен не зарад поезията му, която тогава аз още не познавах добре, но зарад прекрасния му, високо благороден характер и заразяващо остроумие. Той остроумничеше по всеки повод с удивителна лекота. Кр. Кюлявков, ОФ, 1950, бр. 1765,4.
ОСТРОУМНИЧЕНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от остроумнича. И тук подир него върви Ботйов, особно със своите „Писма от небето“, в които за пръв път с българската реч се правят сполучливи опити за поетическо остроумничене. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 207.
ОСТРОУМНО. Нареч. от остроумен; духовито, находчиво. Наско така остроум-но отговарял, че спечелил симпатиите на членовете на съда. К. Видински, НСП, 44. От подмятанията и закачките някои ост-роумно отбива, други със смях и радост посреща. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 28. На топката оставяха само един отвор, през който трябваше да се насипе динамитът и прикрепи фитилът. Просто, но остроумно беше измислено. Д. Спространов, С, 256. Народът в Европа се е делил., на класове или да речем родове, колена.. На благородний клас в ръцете са богатствата, земята.., на селяните — благородният занаят на обработването на земята без пари, на сиро-машта, както остроумно е казал един ^анцузин, сълзите. Н. Бончев, Р (превод),
ОСТРОЗТИНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от остроумен. Едва ли не са станали като белег на остроумност подигравките и нелепите подмятания относително еманципираните жени. Р, 1926, бр. 229, 3. Когато прочете читателят .. това писмо, тогава ся надяваме, ще припознае, че таквози нещо може да бъде плод само на женската остроумност. Кр. Пишурка, К,
131. Веждите на българина са твърде големи.. В лицето му са съгледва често необикновена интелигенция (остроумност). Ч, 1875, кн. 8, 375-376.
ОСТРОЪГЪЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Мат. За триъгълник — който е с остри ъгли. Ъглите на триъгълника АБС са остри. Такъв триъгълник се нарича остро-ъгълен. Планим. V кл, 34.
ОСТРУГАЛКА ж. Диал. Остружка, ост-ругачка, огрибка.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОСТРУГАЧКА ж. Диал. Остружка, ос-тругалка, огрибка.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОСТРУЖКА ж. Диал. Малка лопатка, с която се огрибат, остъргват нощвите от полепнало тесто; огрибка, остругалка, остру-гачка.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОСТРЯ, -иш, мин. св. бстрйх, несв., прех.
1. Правя върха, края на нещо остър, тънък. Бай Винчо бе разпрегнал катърчето под сянката на едно дърво. Сега клечеше до задното дъно на каручката и остреше с брадва къси ръбести колчета, които щеше да забива по трасето на новото шосе. Г. Мишев, НЖ, 14. — Няма го [ножчето] и това е то — отпусна ръце той. — Да не би да си го забравил вкъщи? — подметна му Тинчо. — Не. Преди малко Семо си остри молива с него. П. Проданов, С, 106. — Ти знаеш ли как си острят ноктите котките
— драпат на вълнен парцал. В. Ченков, ЗХ, 87. Той [арабският кон] цвилеше поетоянно
