ОСТРОУМЕЦ 866 ОСТРОУМИЕ
сов, ХлХ, 400. — Но нашият селянин е много критичен — аз уважавам това негово качество. Той е и така духовит, така остроумен! Ст. Поптонев, ОБЛ, 236. // Остар. Който има остър, пъргав, бистър ум. Рада ще си остане засякога тъй хубавичка, каквато си е., ще стане много остроумна и сичко щото чуе, ще може да запомня. Ил. Блъсков, РК, 5. Испания., има остроумен народ, задържан много време в незнание и мързеливост от своите калугери. Ив. Бо-горов, КП, 1874, кн. 1, 24. — Ти си момък твърде остроумен, искаш ли да ся научиш? Дъщерите ми могат да тя научат и да изучиш толкоз, колкото знаят и те. П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 15. А нашите селяне са остроумни и усетливи, па и на драго сърце слушат, кога им приказва някой надъхан от бога златоуст проповедник. КН, 1873, кн. 1873, 58.
2. Който се отличава с остроумие, който изразява остроумие, духовитост, находчивост; духовит, находчив. Особено обича той да се майтапи и шегува с мамините снахи.. Дойдат ли у нас на гости, винаги ще се пригоди към тях, ще им уйдише на приказките и те ще го ударят на подбив и на остроумни закачки. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 75. Идеята на „Балканска трибуна“ да се запитат читателите кои от живите славянски и български писатели им най-много харесват бе остроумна, навременна и полезна. М. Кремен, РЯ, 240. Да пътувам с Елин Пелин по градовете и селата, е истинска радост.. Винаги освежава пътуването с остроумни шеги и дългият път минава неусетно. А Каралийчев, С, 217. Контът беше около двадесет и две годишен момък, висок, бело-лик, с остроумни черни очи. Ив. Вазов, Съч. XXV, 166.
3. Който е изкусно измислен или направен. С опаковането на голямата пратка се натовари сеньор Дитрих.., който отдавна практикуваше един остроумен начин на измама: той поставяше морфина в стъкла за химикали, които носеха невинни надписи. Д. Димов, ОД, 24. Множество остроумни приспособления, изработени от нашите инженери, осигуряват високата производителност на машината. К, 1963, кн. 9, 3. Преди около 20 години Уилям Уайтлок получи редица остроумни формули за намиране на двойки примитивни питагорови триъгълници с еднакви лица. Мат., 1965, кн. 1,
10. Глория:.. (Вади малко фотографичес-ко апаратче, колкото кутия за пръстен).. Загоров: (Взема апаратчето, разтваря го..). Остроумна машинка, нали? О. Василев, Л, 45.
ОСТРОУМЕЦ, мн. -мци, м. Разг. Остроумен, духовит човек; остроумник. Все пак между шегобийците, писачите на анекдоти и остроумците се намират и такива, на които веселите работи доставят голяма радост, по-голяма даже отколкото на техните слушатели. Р, 1926, бр. 225, 3. Кой беше казал, че единственият начин да се освобождаваме от пороците е като им се отдаваме? Все едно, от остроумци човек не може вече да се размине на тая планета! Л. Дилов, Т, 111. Този извънреден влак, който обслужваше само миньорите от околните села, минаваше два пъти в денонощието по тая линия.. Веднъж някой остроу-мец и веселяк го бе нарекъл на шега „Мин-ьорката“ и оттогава тъй си и остана това прозвище. Ив. Мартинов, М, 55-56.
ОСТРОУМИЕ, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Изобретателност, находчивост, обикн. в измисляне на сполучливи, духовити изрази, фрази. Дръндевците пък били най-големите шегаджии и присмехулници. Да отидеш у тях, хем ще те нагостят, хем ще научиш и нова шега. Все гледали да измислят по нещо завъртяно, да се чудиш на остроумието им и да се смееш до скъсване. Кр. Григоров, И, 7. Хайне е влиял върху Славейкова и със своя хумор. Неизтощимата духовитост и остроумие., не са чужди и за нашия поет. БР, 1930-1931, кн. 7, 232. —До гуша ми беше дошло от благодетели като вас!.. Омъжих се, за да не си позволявам дори мигновените трепвания на сърцето, както през първата вечер на нашето запознаване, когато блестяхте с остроумието си и ме обсипвахте с комплименти. Д. Димов, ЖСМ, 12. Но да минира една цяла влакова композиция под носа на немските часовои — тук са необходими остроумие, спокойна съобразителност, желязно владеене на нервите, пресметливост. А. Гуляшки, Л, 516. // Остар. Само ед. Пъргав, остър, бистър ум. Френкинята има остроумие, англичанката разум, а немцойката чувство. Г, 1863, бр. 10, 80. На жените е вродена чудната онази сила да различават добродетелта от лошевината, дарованията от недостатъците, и остроумието от тъпоумието. П. Р. Славейков, ПВЖ (превод), 1. Явно е, че ако ся надеем на человеческото учение и остроумие, никога не ще можем да дойдем до познанието истината. КТЕМ, 204. Наскоро Сергей, учител знаменит сего заведения, съзря отличното му остроумие, което даваше големи надежди за напредването му, обикна го и образова отрано духът. БКн, 1859, кн. 2, 225.
2. Обикн. мн. Остроумни, духовити изрази, фрази; духовитости. Още отначало Яворов ме грабна не само с широкия си ум.., но с остроумията и веселите си спомени. М. Кремен, РЯ, 23. Поради това, че минуваше като най-добър адвокат, мълком му се даваше право да бъде закачлив, малко повече смел в остроумията си и още no-смел в подбора на множеството свои анекдоти. Д. Немиров, Д № 9, 115. Той имаше готови афоризми, малки остроумия или игра на думи, които бяха спечелили на сър Харолд репутацията на човек с остра, весела мисъл.
