ОСТРОКЛЮН 865 ОСТРОУМЕН
ОСТРОКЛЮН, -а, -о, мн. -и, прил. За птица — която има остър клюн. На раменете на първите двама [турци] .. се държаха остроклюни догани. Г. Манов, КД, 47.
ОСТРОЛЙСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с изострени накрая листа; остролистен. Той заразмахва лоената си пушка към подпоручика. После залази през тревата и по поклащането на жълтите, остролисти класове на кощравата Васил разчете, че взводът ги обкръжава откъм страничните оголени чукари. Д. Вълев, 3, 264-265. На склона, където по-рано изхвърляха градската смет и буйно растяха бъз, остролиста коприва и лопянът вишеше разкошните си свещници, се дигаха трите жилищни блока. Н. Тихолов, ЛФ, 1956, бр. 8, 1.
ОСТРОЛЙСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остролист. Пътят навлезе в сочни, некосени ливади, над нас висяха клоните на странни остролистни дървета и някак отведнъж върху билото на хоризонта се откри корпусът на знаменитата вятърна мелница с четирите си дантелени крила. С. Северняк, П, 198.
ОСТРОНОС, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е със заострен, издължен нос. На седмото място [в автобуса] по чехли и с тиролска рокля седеше пълногръда и остроноса жена. П. Незнакомое, ХР, 66-67. Лицето й бе слабичко, остроносо, чертите й фини, светлите й коси се спускаха на гъсти кичури. Н. Тодоров, ЗБ (превод), 83. Въглищар-ката роди пет слепи, почти голи лисичета, прилични на остроноси мишлета, които трябваше да топли денонощно с тялото си. Ем. Станев, ПЕГ, 93. Да завърже на входа кожа от носорог, опъната на бамбукови пръти. Така през нощта няма да влиза малката остроноса лисица. Гр. Угаров, ПСЗ, 299.
2. Прен. Който има заострен връх, край. Очите му жадно срещат плаващите към брега рибарски лодки, въображението ги превръща в чудни остроноси кораби, изпънали огромни платна. Б. Трайков, ВО, 17. В стъклата на витрините се отразиха нашите смешни, тъпоноси, олющени обуща точно пред елегантните модерни остроноси обувки. Бл. Димитрова, ПКС, 255. Рибари, закотвили черните си остроноси лодки сред дълбоките дунавски води, спускат грижливо дълги кърмаци. П. Здравков, НД,
12. Той [Харалан] поотслабна от безсънието, но стана no-жив, някак си no-у гледен.. Смени овнешкия си калпак с каскет, обу меки ботуши, а остроносите си калеври захвърли под кревата. А. Гуляшки, СВ, 324.
ОСТРОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Острота. Тя [Нинон] намира брата ви простодушен като гълъбица; прилича на майка си, само госпожа де Гринан има сичката фами-лиярна острост и не е толкова глупава, щото да спада и тя в тази кротост. Б. Горанов, ЖГС (превод), 128.
ОСТРОТА ж. 1. Само ед. Качество на остър. Остротата на бръснача се изпробва, като острието му се приближи леко към наплюнчен пръст или като се среже един косъм. Г. Георгиев и др., ФПБ, 152. При повреда на първичните зрителни полета болният започва просто „да вижда лошо“, отслабва остротата на зрението му. Псих. X, 46. Спасова ме погледна, приближи се, седна на чина до мене. Гласът й загуби остротата си, стана отведнъж мек и добър: — Защо не ми каза? Защо не дойде при мен? В. Бончева, АП, 119. Погледът й изпод тъмните, доста дебели вежди изглеждаше светъл, ясен и дори остър, но тая острота се смекчаваше от естествената червенина по бузите й. Д. Талев, ПК, 185. Един човек, когато остане без поколение, узрява. Не ме прекъсвай. У него и усетът, и чувството, и мислите добиват по-голяма острота. По-голяма яркост. В. Ченков, ПС, 74. Нощната умора, напрежението и плачът на птиците отново разстроиха момчетата. Но болката бе позагубила своята острота. С. Чернишев, ВМ, 10.
2. Обикн. мн. Саркастични, язвителни думи, изрази. Младите хора пиеха буйно и приказваха буйно. Те си разменяха остроти и говореха с полудуми, така както си говорят познати от години интелигенти. П. Вежинов, ДВ, 57. Между нас, българските първенци, и агите седи каймакаминът Ха-шим ефенди и току се върти: ту към нас, за да отбие някоя острота или да приеме подсладата на някой готов комплимент.., ту ще се наведе до ухото на някой от агите да му пришепне някоя дълбокомислена приумица. П. Росен, ВПШ, 51. Той не й хареса, защото шегите му бяха много смели.. Оскърбена малко и потисната от собственото си държане — не трябваше да се смее на остротите му толкова високо — тя реши да си отиде вкъщи. Д. Димов, Т, 3-4. Церовитите французки писатели., нападале с ядовити остроти против духовенството и аристокрацията. С, 1872, бр. 46, 368.
ОСТРОУМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. 1. Който проявява остроумие, духовитост, находчивост; духовит, находчив. Българин от Карлово, женен за левантинка, той беше една смесица от гръцка хитрост и присторена българска наивност, които го отделяха от съседите му и го правеха по-остроумен и по-съобразителен от тях. Ст. Чилингиров, ПЖ, 33. Кметът на селото, бай Георги, остроумен веселяк, като характеризира по-видните си съселяни, за нашия стопанин се произнесе тъй: „Ако искаш салтанати, иди у г. Ш.“ Ал. Константинов, Съч. I, 258. Имаше [Любомир] светско, непринудено държане, беше остроумен — тя си спомни как й се сопна още първата вечер, — умееше да бъде и кавалер. П. Спа
