ОСТРОВЧЕ 864 ОСТРОКЛЮВ
110. А ето, че откъм плета и от клонака на повалените дървета забръмчаха десетина островърхи стрели. О. Василев, 33, 72. Между тези три ръкави се простира един странен земноводен свят от блата и върбови гори, през които рибарите водят ос-тровърхите си лодки. ПрН, 1935, кн. 8-9,
130. Вечерникът, който повяваше тихо откъм яза, клатеше дългите островърхи пепеливи листа на върбите. Ц. Гинчев, ГК,
90. Дълбоко в ниското шумят бистри потоци, а на самия фон на небето се открой-ват като чудни декори островърхи скали и величествени гори. ВН, 1955, бр. 190, 4.
ОСТРОВЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от остров; малък остров. Бреговете [на Дунава] са обкитени тук-таме с върбови горички, а виждат се по средата и малки песъчливи островчета. Д. Немиров, КБМ, 120. Само ридът над реката запази на плещите си липовата гора, а навсякъде другаде по мерата останаха островчета от липи. Ст. Даскалов, СЛ, 5. И се наслаждавахме като гледахме морето и хубавите му островчета и амфитеатралния азиятски бряг с високия Олимп, който се виждаше отдалеч. Св. Ми-ларов, СЦТ, 56.
ОСТРОВЪРШИЕ ср. Рядко. Остър връх (в 1 и 3 знач.). Само месецът беше още буден. Проправил си път между облаците., той забърза към високото минаре на Тум-бул джамия. Искаше, сякаш, да се спре до своя полуобраз, забит на островършието, да се полюбува на неговия металически блясък и., да поеме пак към зандана на Кьошковете. Ст. Чилингиров, ПЖ, 115-116.
ОСТРОВЯНИН, мн. островяни, м. Рядко. Островитянин. После с все по-голяма страст заиграват на Робинзон Крузо и верния му приятел Петкан. Но тъкмо когато върху двамата островяни се нахвърлят с копия човекоядците от съседния двор, от прозореца на първия етаж се подава главата на домоуправителката. П. Незнакомов, АБМ, 18.
ОСТРОВЯНКА ж. Рядко. Островитян-
ка.
ОСТРОГ м. Диал. Побит кол сред купа сено или слама.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОСТРОГЛАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е със заострена, издължена глава. В далечината копачите изглеждаха остроглави и трудно се различаваха мъжете от жените. Йл. Волен, МДС, 8. Той [Лазар] искаше да задържи мисълта си около художника, със страх да не би да дойдат другите му мисли, за самия него. А те се надигаха вече като бързи, остроглави змии с огнени езици из дълбините на съзнанието му. Д. Талев, ЖС, 259.
ОСТРОГОТИ мн., ед. острогот и (рядко) остроготин, м. Остар. Остготи. Швеция населявали някога фините, а някога готите. Последните, кога излезли от нея, нарекли се остроготи и визиготи. Ив. Богоров, ВГД (превод), 123-124. Някои си казуват, че един остроготин от Амалското царско ос-троготско племе., бил го [краля] ударил с копие. Г. Кръстевич, ИБ, 382.
ОСТРОГОТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Остготски. Остроготските крале произхождали от челядта на амалите. Г. Кръстевич, ИБ, 89. Теодорик, син на Теодо-мира цар остроготский, който бил на служба при Зенона., обръжил са и тръгнал срещу тези варвари [българите]. Т. Шишков, ИБН, 99.
ОСТРОЕЗЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Язвителен, саркастичен, с остър език. Той [Димчо Дебелянов] обичаше веселбите, приятелските гуляи и тогава биваше неизчерпаемо духовит и остроезичен. К. Константинов, ППГ, 153. С една дума, Ганчо Краев винаги е бил изоставен на произвола на читателите. А те, сиромашките, го четат и си мислят: какъв е разговорлив.., какъв е остроезичен! Ст, 1969, бр. 1199, 2.
ОСТРОЕЗЙЧИЕ ср. Качество на остроезичен; язвителност, сарказъм. Надрънка ги едни.. Ама и аз не му останах длъжен. — Какво му каза? — засмя се Гергин, като знаеше Стояновото остроезичие. Ем. Ма-нов, ДСР, 215.
ОСТРОЗЪБ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е с остри зъби; острозъбест. Страшните острозъби, малки и големи хищници, дебнеха ден и нощ преследваните животни. О. Василев, ДГ, 9. Не можеш да си измиеш ръцете в реката: ято острозъби риби те чакат, за да ти изгризат в миг пръстите. М. Вълев, ПСС, 44.
2. Който е с остри зъбери; острозъбест. Отминаха още един завой на пътеката — и пред тях се разстла широка лъка, равна и зелена, странно хубава, като мираж сред тоя хаос от острозъби сиви скали. X. Русев, ПЗ, 188.
3. Който е с остри зъбци. Отстрани на кобилицата са закрепени шарнирно двата избутващи палеца, които влизат в зацепление със зъбите на острозъбото колело. Ем. Чичов, В, 59.
ОСТРОЗЪБЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Острозъб (в 1 и 2 знач.). — Виж баирите, върховете. Няма страшни стръмнини, ос-трозъбести върхове.., няма зинали пропасти. А. Каменова, ХГ, 24. Погледнахме напред. Разкопано шосе. Прясна настилка от острозъбест чакъл. Бл. Димитрова, ПКС, 273.
ОСТРОКЛЮВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Остроклюн. И дивия кос., е обичния другар на неговите блянове. Този остроклюв кос е съзнанието му. П. П. Славейсов, Събр. съч. V, 231-232.
