ОСТРО- 863 ОСТРОВРЪХ
човек, своя челяд, изеднаж може да се превърне в опасен враг.. Сега тя почувствува остро и ясно и страха, и недоверието си. Д. Талев, ПК, 86-87. Никога досега тя [Зара] не бе виждала по-добре силата на богатството и никога не бе съзнавала по-остро колко тъжно е да бъдеш млада и хубава, да се движиш в добро общество и да нямаш пари. Д. Димов, Т, 63. Той [Казакът] прегърна коленете си, отпусна глава на тях и се замисли. Сън не му идеше. Мисълта му работеше живо, непрекъснато, остро. Голямо ли беше престъплението му? Г. Кара-славов, СИ, 1о9. Колкото по-самотна се чувствувах, толкова по-остро си спомних огорченията, които бях нанесла на майка си. Бл. Димитрова, ПКС, 331.
ОСТРО- Книж. Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. Остър, заострен, напр.: островръх, острозъб, остро-нос, остроъгълен и др.
2. Силно, рязко проявен, изявен, напр.: ос-трозаразен, островъзпалителен и др.
ОСТРОВ м. 1. Част от суша, заградена отвсякъде с вода. Морето беше тихо и гладко, като застинало стъкло.. Само в подножието на Тасос то беше тъмно.., защото там дълбоко с§ оглеждаха високите планини на острова. И. Йовков, Разк. II, 54. По средата на реката се виждаше малък остров, обрасъл с буйна трева и стари върби. К. Калчев, ДНГ, 97. Насред Дунава един остров, покрит с нисък върбак, туряше своето зелено петно в тихото огледало на реката, като я делеше на два ръкава. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 47. Бреговата линия [на Черно море] не е много разчленена — има малко заливи и незначителен брой острови, които са .. разположени близо до брега. В. Кънева-Абаджиева, ЧМ, 5.
2. Прен. Място, участък, който се отличава от околната среда. Минаваме край тъмнозелени борови гори, в чиито сенчести дълбочини се белеят острови от снега. Н. Фурнаджиев, МП, 54. Наклонените ливади изглеждаха отдалеч светлозелени, но когато приближихме, виждаше се, че целите са жълти от жълт равнец, с виолетови острови всред тях. А. Дончев, ВР, 136. // Прен. Нещо, отделно, обособено, различно от заобикалящите го неща. Той знае.., че тоя остров от мюсюлмански свят е обиколен от български населения. Ив. Вазов, Съч. XII, 114.
ОСТРОВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Който се отнася до остров. Представете си с какви чувства средновековният посетител е пристигал в лагуната! Свикнал на мрачни феодални замъци., той изведнъж попада в един прелестен островен град без крепости, целият в ар кади, в мозайки и каменни дантели. К, 1963, кн. 1, 24. Наред с процъфтяването на островната търговия е процъфтяла с не по-малък темп и бюрок-
ацията на острова. П. Незнакомов, СП,
11. Великобритания е първата страна, в която се е развило капиталистическо стопанство. За това допринесло островното й положение, което улеснило корабоплаването, наличието на въглища и желязна руда. Геогр.У1, 66.
ОСТРОВИТЯНИН, мн. островитяни, м.
1. Жител на остров. Строен, красив, изтънчен в обноските, той притежаваше всички видими качества на островитянина, какъвто и всъщност беше, тъй като бе роден на Кипър от родители помохамеданче-ни гърци. Ст. Дичев, ЗС I, 19. То [хлебното дърво] има таквози огромно значение в живота на островитянина, каквото и житото в нашия. Ч, 1872, кн. 13, 630-631.
2. Човек, обикн. от островно население, изостанало в интелектуално и културно отношение поради откъснатост, отдалеченост от цивилизованите райони. Аз имам право да кажа, че видях почти всичките племена на света и техните изделия, но право ви казвам, че най-дивите островитяни плетат много по-деликатни рогозки от нашите. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. V, 57. А още по-характерни са танците на сегашните примитивни народи: южноафрикански негри, австралийски и южноамерикански туземци и островитяни из океанските острови. Ас. Златаров, Избр. съч. П1, 263.
ОСТРОВИТЯНКА ж. 1. Жителка на остров. Дори и с всичките тия служби не се изчерпва полезността на палмата за туземците. Белите неразпукнати листа, любими украшения на островитянката, служат за много магии при церемониите. ПрН, 1935, кн. 5-6,77.
2. Жена, обикн. от островно население, изостанало в интелектуално и културно отношение поради откъснатост от цивилизованите райони. Една уловена, гостена и дарена островитянка жена като изпратиха назад, тя представи на едноселците си тъй хубаво за добрите испанци, щото не ги беше вече страх да дохождат и те, за да получават техните чудни подарки. П. Ки-симов, ОАI (превод), 51-52.
ОСТРОВИТЯНСКИ, -ска, -ско, мн. -ски, прил. Който се отнася до островитянин и до островитянка. През 1767-1769 г. било извършено първото френско околосветско пътуване, оглавявано от мореплавателя Бугенвил.. Бугенвил тръгнал по пътя на Магелан. След излизане от Магелановия проток той се отправил към остров Таи-ти, където експедицията установила дружески отношения с местното острови-тянско население. А. Бешков и др., ИГ, 105.
ОСТРОВРЪХ, -върха, -върхо, мн. -вър-хи, прил. Който е с остър, заострен връх. Много красива е и дървената църква, която с островърхото си кубе наподобява западните католишки църкви. Г. Белев, КР,
