ОСТРИЦА1 862 ОСТРО
2. Острие. Гърдите на Михалаки щяха да бъдат проводени, ако не бе изскочил из вратата и ги затворил след себе си: остри-ната на ятаганът потънала във вратата. Ст. Ботьов, К (превод), 147.
ОСТРЙЦА1 ж. 1. Трева с остри, бодливи листа; острика. Сагех. Върху напуканата крайбрежна тиня се люлееха при всеки полъх на вятъра бухналите кичури от жилави острици и див джоджен. П. Бобев, ЗП,
42. В горските мочури са разпространени специални мочурни асоциации с преобладаване на блатни треви — острици. М. Тошков и др., НР, 22.
2. Само мн. Бот. Семейство многогодишни (рядко едногодишни) тревисти едносемедел-ни растения. Сурегасеае.
ОСТРЙЦА2 ж. Вид паразитен червей в червата на човека (най-често в детска възраст). Е^егоЬню уеггтаЛапБ. Кръгъл червей, който паразитира в човека и особено в децата, е острицата. Тя има устройство, по-добно на детската глистя, обаче е значително по-малка — стига до 10-12 мм. Зоол. VI кл, 27. Ентеробиозата е най-разпространеното опаразитяване при децата. Причинителите.., наричани още острици, представляват малки бели кръгли червейчета с дължина от 3 до 15 мм със заострени краища. К. Рашков и др., ДБ, 198. Остриците паразитират в горната част на дебелото черво и в цекума. Л. Митов и др., ВБ, 312.
ОСТРЙЦА3 ж. Сладководна риба с бодливи люспи и перки; костур, оодлоперка. Регка АгшабИв.
ОСТРИЧКО. Нареч. от остричък. Имаше и прави думи, дето ги каза, по ги каза остричко. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 215. Ви-ловски го поизгледал малко остричко през своите сини очила и полуочуден попитал турчина за какъв баща го пита. М. Георгиев, Избр. разк., 192. „Сичкото това е право, само че е остричко и безсолничко изказано“. С, 1872, бр. 33, 263.
ОСТРИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от остър. Денят бе съвсем ясен, но небето приличаше на замръзнала река, толкова белезникаво и кораво. Духаше остричък вятър, прането тракаше върху заледеното въже. П. Вежинов, НБК, 191-192. Поразговориха се двамата, казаха си по някоя по-остричка дума. Ст. Марков, ДБ, 45. Кръстю си бе критичен и остричък, но това бе отделна работа. Важното бе, че той идваше като при брат и че нито в думите, нито в израза на лицето му имаше някакъв намек за присмех. Г. Караславов, ОХ IV, 308. Имат [мишките] очички чър-нички: краченца мънечки, зъбици острич-ки, сиви кожички. Д. Манчев, БЕ II, 29.
ОСТРО нареч. 1. Като рязко и неочаквано сменя посоката си. Шосето зави остро, като се запровира между високи, настръхнали една срещу друга човекоподобни скали. Др. Асенов, СВ, 109. Двата осамоте-ли танкове не издържаха, възвиха се остро около осите си и побягнаха от полесражението на широки зигзаги. П. Вежинов, ВР, 144-145. При полет птицата [горската бъбрица] се издига остро. Вл. Помаков, ПДП (превод), 77.
2. Като въздейства рязко, внезапно и натрапчиво върху някое от сетивата. Локомотивът иде тържествено и доверчиво.. Издига се"бя#а пара и остро пропищява свирката. И. Йовков, Разк. Ш, 138-139. Людмила се позавъртя още малко около тях, после припна към канцеларията. Тя почука и .. нахълта в стаята, където остро миришеше на застоял прах, стари книжа и неизме-тени угарки от цигари. А. Гуляшки, СВ, 271. Вятърът режеше се по-остро. Ив. Вазов, Съч. VI, 131. На тая страна брегът се снишаваше към реката.. Тук върбите бяха по-редки и зад сянката, която хвърляха, водата остро блестеше под слънцето. К. Константинов, СЧЗ, 86.
3. Изпитателно, зорко, вторачено, бдително. Той изслуша, с живо на глед участие, одисеята на Магдалина из Букурещ и впиваше остро погледа си в милото й развълнувано лице. Ив. Вазов, Съч. XII, 31. Като измери внимателно и остро момъка, Димитър се усмихна и хъкна леко. Г. Караславов, Избр. съч. X, 45. Рашко се опита да се примъкне до Пенка, ала Стоян, който вече бе се настанил до нея, така остро го изгледа, че той отмина. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 21. Бузите й бяха пламнали в гъста червенина и очите й остро се взираха в него. Д. Неми-ров, БЛ, 56.
4. Неучтиво, неделикатно, нетактично, язвително. — Че кажете какво да правя! — усмихна се Зина. — Нали сте дошли да работите? Хайде, работете. И се чудеше на себе си. За пръв път говореше така остро на жена. А. Гуляшки, МТС, 167-168. Двете гостенки седяха на миндера, а Ташко рече: — Знаех аз, че ще дойдете. — Откъде ще знаеш.. отвърна остро Султана Глаушева. — Ние не сме и мислили до преди два дена. Д. Талев, ПК, 173. Най-сетне вие имате безоч-ливостта да твърдите, че н'ам какви си мои лични несгоди били ме озлобили.., та затова съм захванал да пиша тъй остро. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 305. — Лапа от общината, лапа, обръгна му нещо, сега и от олтара куснал малко, кучето му невярно! — приказваха си стари хора и псуваха тежко, обидно, остро. Г. Караславов, СИ, 146.
5. В много висока степен, много силно, извънредно много. От три дена те бяха свършили кибрита, но досега не бяха усетили остро нужда от него, защото нямаха нито цигари, нито храна. П. Вежинов, НС, 231. Тя се боеше за сина си, да не му се случи несрета, а снахата, колкото и да беше свой
