то следва да бъдат върнати или платени след изплащането на основната сума. Високата мургава жена с дебели сключени вежди леко се понамръщи.. и каза с дрезгав алт: —.. благодаря ти, мили!.. Ще дам тия [пари] и все ще успея някак да отложа за остатъка. М. Грубешлиева, ЛФ, 1957, бр. 30, 2. Ето ви сега три хиляди песи. За остатъка до седем хиляди ще получите чек до банка „Бостон“. Св. Минков, ДА, 97. — Господин Касапски, заплатете остатъка! Ив. Вазов, Съч. XXVII, 81.
6. Обикн. ед. С предл. от и същ. за място, пространство. Част от разстояние, което предстои, остава да се измине до достигането, края на нещо. Изминаха остатъка от пътя до селото мълчаливо.
7. Обикн. ед. С предл. от и същ. за време. Част от време, която предстои, или следва да се измине до края на нещо. Остатъкът от деня се употреби в назначаване началници при важните укрепени върхове. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 120. Тя се е събудила и решила героично да изтърпи остатъка от нощта. Д. Димов, ОД, 52. По пътя до щаба на ротата тя намери пред всяка землянка групичка почиващи войници, които в забавления се стараеха да прекарат остатъка от времето до вечерта. Ив. Мартинов, ДТ, 267.
8. Прен. Обикн. мн. Нещо, предмет, идеи, поведение и под., което е останало от миналото, което е отживяло времето си; останка. Овчарите, незлобиви деца на полето, това са хората, които по-често от всички други се спират върху всеки остатък, върху всяка следа от минсуюто, мечтаят, замислят се върху тях. И. Йовков, Разк. III, 70. Отношенията на мъжете към жените представляват някакъв си печален остатък от рицарските отношения към нежната, беззащитна жена. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 51. Тя напрегна паметта си и се помъчи да възкреси остатъците от миналото, които бяха дълбоко заровени в душата й. Ив. Мартинов, ДТ, 202. Някои диви племена са вярвали, че ако изядат сърцето и дробовете на своите врагове и ако изпият кръвта им, ще станат по-силни.. Следи от тия варварски обичаи са останали и до днес, само че в по-друга форма: днешните причестявания в черквата са остатък от тия накогашни вярвания на диваците. М. Марчевски, ОТ, 59.
9. Аритм. Величина, число, което остава след изваждане на едно число от друго. Второто действие, тоест изятието ся употреблява, когда си заемна толко и платя толко; искам да знам колко остават да давам йоще. Ония, що имам да давам, зове ся число умаляемо; които съм платил, зове ся отемателно и останалите — остаток. А. Никопит, УД (превод), 48. // Величина, която остава като разлика при изваждането от делимото произведението, получено при умножението на делимото с частното. Остатъкът тряба ли да бъде по-голям, равен или по-малък от делителя? К. Кърд-жиев, А, 56.
О Без остатък. Разг. Напълно, изцяло. Решена да унищожи противника си без остатък, Чековица кълнеше ужасно, грабеше буци пръст от купчината и хвърляше бяс-но през оградата. Чудомир, Избр. пр, 4. „Какво, че пътят ти е кратък /и че ти изгорял би без остатък?“ К. Христов, ЧБ, 245.
— Друга (остар.) форма: остаток.
ОСТАТЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. 1. Който е останал неизползван, нереализиран. В белите дробове и след мак-сималното издишване остават винаги около 1-1,5 л. (1000-1500 куб. см) въздух, който означаваме като остатъчен въздух. М. Василев и др., ВБ, 33. Такива минерали [силикати] винаги съдържат достатъчно метални йони, за да балансират остатъчните пълнежи на кислородните йони. П. Боянов, П, 169.
2. Който е останал като следа, резултат от нещо преминало. В други случаи настъпва непълно оздравяване; в увредените органи и тъкани остават трайни промени — остатъчни изменения до степен на явни дефекти. М. Василев и др., ВБ, 9. Микроорганизмите, които не се унищожат при пастьоризирането на млякото, представляват остатъчната микрофлора на пастьоризираното мляко. Ив. Златев и др., МЗ,
31. // Който е останал от минало състояние, който е етап на развитие и вече е загубил своето значение. Ако разгледаме човешкия зародиш, ще видим, че сляпото черво в него е сравнително много по-силно развито, тъй както е при по-нисшите бозайници.. Чак по-късно сляпото черво на човека добива характерната форма на остатъчен орган. ПН, 1935, кн. 8-9, 113-114.
3. Спец. Който се запазва, не изчезва и след отстраняване на причините, които са го създали, предизвикали. Когато деформацията се задържа трайно и след премахване на деформиращото напрежение, тя се нарича остатъчна или пластична деформация. Такава деформация показват пластичните материали: олово, меко желязо, глина, смоли и др. Н. Николов, М, 49. Ако пък напреженията превишават границата на еластичността и следователно протече пластична деформация, то в метала се образуват остатъчни напрежения и след изчезването на температурния градиент. К. Дой-чев, МП, 592.
4. За продукт при производство — който остава след производството на готовия основен продукт. Този [колоидно-солев] разтвор се получава от матерната луга, която е остатъчен продукт при производството на сол от Поморийското езеро. ВН, 1958, бр. 2023, 4
