на тяхното [на първите композитори] творчество. НК, 1958, бр. 51, 3.
ОСТАТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. и диал. Останал. Най-сгодно място за тая цел [общо средно учебно заведение] е Кюстендил, който, речи, еднакво стои отдалечен от вейте остатни градища на широкото ни отечество. ПСп, 1876, кн. 11-12,192.
ОСТАТКИ мн., ед. (рядко) остатка ж. Остар. и диал. 1. Останка. Главни градове в Мексика: Мексико, .. Към север от тоя град ся нахождат остатки от две пирамиди, посвящени на Слънцето и Луната. Ив. Богоров, ВГД (превод), 300-301. Атиняните изгубили сражението и на сухо, и на море. Остатките от разбитата войска били зети в плен и обърнати в роби. Н. Михай-ловски, РВИ (превод), 144. Курбаните (турска дума, по бълг. „служба“) са остатки от жертвоприношенията на старото време. С. Бобчев, Н, 1883, кн. 1, 32.
2. Аритм. Остатък. Споряд това, като разложим нашето число [6867] на неговите рядове и разделим всякой отделно по на 9, щем имаме следуящите частни и остатки: 6 000 : 9 666 + 6... 800 : 9 88 + 8... 60 : 9 6 + 6... 7 7... Хр. Данов, ТПЧ, 107.
О Смъртни остатки. Остар. и диал. Тленни (смъртни) останки. С много трудове влязоха в някои от пирамидите и намериха големи пурпурни съдове, които са били определени без друго за смъртните остатки на някои силни царе. С. Бобчев, ПОС (превод),
253.
ОСТАТЪК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Част от нещо, която е останала неизползвана, неизразходвана. Той разчупи остатъка от питата и я раздаде на гостите си. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 175. Настъпи мълчание, в което червенокосият изпи остатъка от ракията си. Д. Димов, Т, 161. Той [Ганчо] си отряза половин хляб., изяде го стоиш-ком, изпи остатъка от бъклицата. Ц. Гинчев, ГК, 282. Той потъна в пълно мълчание и за да се намери на работа, потърси да запали изгасналия остатък от пурата. Н. Попфилипов, РЛ, 129. А ти, чичо Марине, използувай всичките тия дъсчени остатъци, запали печката и седни да се грееш. А.
Бляшки, МТС, 311. • И все пак вие сте инственият, на когото мога да разчитам ... У вас все пак има нещо, .., което ме кара да разчитам на вас... някакъв остатък от човещина. Б. Райнов, ГН, 147.
2. Дребни или некачествени части от храна (хляб, месо, кости и др.), които остават след ядене и обикн. се изхвърлят или се дават на домашните животни. Това е друга стая — широка и мръсна, върху масата има чаши с недопито вино, валят се намокрени угарки сред остатъци от хляб и салам. А. Гуляш-ки, СВ, 175. Лекарят тръсна върху бюрото един вестник, .. и оттам се показаха кости на пиле .. — Какво е това? — изкряска той и посочи остатъците. Кл. Цачев, СШ, 148. Съпругът плъзна бърз поглед върху пълна-та със смет и остатъци от храна кофа. Г. Райчев, ЗК, 9. Седят занаятчиите, прозяват се; току-виж от някоя завряна уличка изпъкне някое гладно пазарско псе; върви то, бедното, и души за някои изхвърлени остатъци. Ал. Константинов, Съч. I, 115.
3. Обикн. мн. Част от древни, стари сгради, крепости, селища и под. след разрушение, които съществуват, които са налице обикн. като свидетелство за живот, цивилизация някъде; останки. За тоя град напомнят само многото остатъци от стари градежи, пръснати из обширното землище на днешна Перущица. Г. Караивановв, П, 5. Наоколо се виждат остатъците от други малки пирамиди — това са гробници на Хеопсови-те деца и на други знатни лица. Стр. Крин-чев, СбЗР, 363.
4. Обикн. мн. Това, което съществува, което е налице след разрушение, бедствие, катастрофа и др. Той [немският офицер] прекрачи равноодушно обезобразените остатъци от човешки тела. Д. Димов, Т, 619. Два трупа на български бойци, почти разкъсани, без ръце и крака, лежаха до остатъците от разбитата картечница. Ив. Мартинов, ДТ, 90. Цялото поле около Добрич е било покрито с гора, остатък от коятоие гората Кьороолу на запад от града. И. Йовков, Разк. III, 186. // Живите и дееспособни хора след разгром или бедствие. Групата на Данкин водеше сражение с разпръснати остатъци от гръцки отряд. Д. Димов, Т, 618. Димчо Дебелянов си спомни как само преди един час неговата рота се размина с остатъците на трета рота, чийто убит командир войниците носеха на ръце. С. Се-верняк, ОНК, 196. На сцената, както разказва Пожаров, е трябвало да се води лют бой между турския аскер и остатъците от разбитата чета на Хаджи Димитър. Ст. Грудев, ББ, 78-79.
5. Само ед. Сума, останала в повече при плащането на нещо, която се връща на купувача; ресто. Бай Ганьо иска ресто с шаване на пръстите си.. Касиерката му подава усмихнато остатъка. Ал. Константинов, БГ, 12. — Ще я купуваш ли? — Да — казах аз и подадох една петдесетлевова банкнота.. Жената стана неохотно.., отиде до чекмеджето с парите. Тя дълго се рови там., и най-после ми върна остатъка. П. Незнакомов, СНП, 48. Като изпи кафето си, тя хвърли на келнера една банкнота и с презрителен жест, сякаш келнерът бе куче, го пропъди да не я занимава с остатъка. Д. Димов, ОД, 48. После се заредиха мъже, жени, момичета — Бенко и Манило едва смогваха да им подават по една ябълка и да прибират парите. А тия, които даваха по-едри монети, не чакаха дори да си получат остатъка. Ал. Бабек, МЕ, 240. // Част от пари, кои
