ше остарял, два пъти повече беше отпаднал, невесел. И. Йовков, В АХ, 103. — Аз съм вече на петдесет години — продължаваше вуйчо му — работих досега, сполучвах навсякъде, вървеше ми, ала ето че остарявам вече, а работата не се свършва. Кр. Велков, СБ, 5. Вие [младите] никога няма да разберете, че да зачиташ по-старите ще рече да зачиташ себе си като стар .. А кой не иска да го зачитат, когато остарее. Ст. Чилингиров, ХНН, 44. За два месеца тъй остаря и побеля, като че е преживял дванайсе годинки. Т. Влайков, Съч. I, 1925,
7. Тати думаше, .., че трябва да купува млади волове, защото сегашните са много остарели и не могат да теглят кола снопи
— три реда, нито да изкарат дълбока бре-зна. А. Каралийчев, С, 293. С годините крушата остаря, подгърби се и напуканата й кора се покри с мъхове и лишеи. Кр. Григоров, Н, 125.
2. За предмет — ставам стар от дълга употреба; извехтявам, овехтявам. Паянтовата постройка е недълготрайна, бързо остарява и докато я изплатят, тя почва да се руши. Г. Белев, КВА, 150. Тя плъзва премрежен поглед по стаята. Че то нищо не се е променило! .. Ами шкафа? Ами скъпите чашки.. Ами че те остаряват ли? Г. Рай-чев, ЗК, 149.
3. За дреха, мода — не съм съвсем нов или не съм съвременен, модерен; демодирам се.
— В доброто общество роклите остаряват след един месец — каза той с усмивка.
— А в София има и жени, които не обличат никога една и съща рокля. Д. Димов, Т, 104. Той беше шейсетгодишен човек, .., носеше огромна рунтава шапка, .., черни потури с късо дъно, с вечно разкопчани крачоли, остаряла мода. Ив. Вазов, Съч. VIII, 11.
4. За известие, съобщениие, новина — вече съм известен на много хора и не представлявам интерес. Но всяка новина, и най-любо-питната, в три дни остарява. Ив. Вазов, Съч. XXII, 62. — Рекох си — забрави ме моят добър приятел и не се интересува какви новини нося от голямото село. — Твоите новини са вече остарели. Ем. Станев, ИК I и II, 220.
О Да ти остареят кокошките. Диал. Употребява се като отговор на някого, който е нарекъл сравнително млад човек „старец“.
ОСТАРЯВАМ2, -аш, несв.; остаря, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Остар. и диал. Правя някого стар или по-стар; състарявам. Сегашната война ще ме остари още повече. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 333. Болестта и грижите го остариха. Н. Геров, РБЯ III, 392. остарявам се, остаря се страд.
ОСТАРЯВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от остарявам1. Отговаряше на въпросите на младия диагностик вяло, механично и в същото време си мислеше за това, колко ко-варно нещо е животът и как всичко завършва с едно непреодолимо остаряване и болести. С. Северняк, ВСД, 162. С остаряването на дърветата растежът им замира и плодовитостта им силно намалява. Бтн V и VI кл (превод), 113. Не са напреднали нашите познания повече и по отношение на причините, които довеждат например и до остаряването на организма. Р. Райчев, НКД, 3. Приема се, че след тази възраст [20-25 г.] започва процесът на остаряване. ПЗ, 1981, кн. 10, 9.
ОСТАРЯВАНЕ2 ср. Отгл. същ. от остарявам2 и от остарявам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОСТАРЯЛ, -а, -о, мн. остарели. Прич. мин. св. деят. от остарея като прил. 1. За живо същество или растение — който е вече стар. И тя прегърнала остарялата си майка и заплакала. Л. Каравелов, Съч. П,
66. Голямо дърво., черни дебели клони., а над тях, на купчини на купчини, изрядко, както е у остарелите дърреща — млади зелени листа и бял цвят. Й. Йовков, АМГ,
62. И върбите как тъжни и осърнали спущаха остарелите си и изпосъхнали клонове над вонящото легло на изчезналата вода! Ив. Вазов, Съч. XI, 30.
2. За предмет — който е вече стар от дълга употреба; овехтял. — Милке, помни си обещанието: утре ще ми посвириш пак „Ре-прош д'амур“ на пиааното. — На остарялото пиано. Ив. Вазов, Съч. XXI, 138. Над нея се навеждаше остарялата икона на Божата майка. Елин Пелин, Съч. III, 119.
3. За теория, метод, доктрина, възгледи — който е вече стар и преодолян или опроверган от нови факти, изследвания, теории и др. Противоп. съвременен, модерен. — Да, аз ще запомня тия думи. На Самуилов те не се харесаха, нали? — Никак. Той каза, че това било някаква остаряла романтика. М. Марчевски, ТС, 72. — Хората.. — измислиха грамофони, кинематографи.., а в педагогическата наука се още се блъскат с остарели форми. Елин Пелин, Съч. II, 114. Каравелов се обявява в „Независимост“ от 16 юни 1873 г. против схоластичната и аб-страктна мъдрост на историци и моралисти, които защищават остарели догми. М. Арнаудов, БКД, 182. Григорович е собствено първият, който откри българска Македония за славянския учен свят.. То [пътешествието му] принесе няколко крупни резултата, които помогнаха най-много да рухнат известни остарели и несъстоятелни научни теории. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 196-197.
ОСТАРЯЛОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от остарял (в 3 знач.). Никакви високомерни разговори за наивитет, остарялост и преувеличение на техническите несъвършенства не могат да намалят съвременната значимост и красотата
