ските зидове със своите пурпурни лучи.. Техните грамадни останки., добиваха още по-едри размери и по-мрачна замисленост в сияйния фонд на кръгозора. Ив. Вазов, Съч. XXV, 72. Южно от форума са разкрити основи на голяма култова сграда. Това са останките от храма на Фортуна, богиня на щастието и благополучието. Ст. Михайлов, БС, 127. В 315 г. пр.н.е. Касандър, син на регента на Македония при смъртта на Александър Велики, построил град върху останките на Терме. Е, 1979, бр. 20, 4.
• Обр. До стария хъш, останка забравена от разбитите уломки на някоя от четите на Хаджи Димитра., седеше младият учител. Ив. Вазов, Съч. VII, 165. На днешния ден в Албания и в Епир живеят около 1 300 000 арнауте, .. То са останките от многочислените в херодотово време тра-ко-илирийци. М. Дринов, ППБН, 29.
2. Предмети или части от нещо, което е съществувало в миналото като знак, свидетелство за определен начин на живот или за дадена циивилизация. Останки от живота на първобитните хора има и в много пещери в Стара планина. Ист. V кл, 1980, 28. Твърде интересни са останките [на Трапезица] от Фигурални композиции. Ст. Михайлов, БС, 90. Организмовият свят през Девона бил много по-беден, отколкото през Селура. За това се съди от останките., които днес намираме. Геол. IX кл, 147. През време на землените работи около полския град Сан-домир са намерени човешки останки, които надминават обикновения ръст на сегашния човек. Б, 1927, бр. 1896, 2. По-интересни материали от онова време са останките от старокаменната ера, намерени в пещерата „Миризливка“. НК, 1958, бр. 51, 4.
• Твоят орлов поглед виждаше навред / от българска слава останки безчет. Ив. Вазов, Съч. I, 195.
3. Части от нещо изчезнало, които съществуват, които са налице; остатъци, следи. Земята беше замръзнала и тук-таме останки от сланата, нестопенииоще от слънцето, блещяха като сребро. И. Йовков, Ж 1920,
22. По-нататък стърчеха като забити колчета в земята останките на отрязана-та есенес царевица. Кр. Григоров, Н, 25. В някои от тях [съдовете] е имало останки от течности. Ст. Михайлов, БС, 58. До кея се издигаше Бялата кула, а до вълнолома стърчеха печално останките на потопен от бомби кораб. Д. Димов, Т, 540. • Тя [стражата на Зли дол] беше засилена от средногорците на Волова — останки от разбити чети. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 122. // Неи-зядена част от храна; остатък. Вдигнаха и изправиха кушетката до стената., а парчетата хляб и останките храна завиха във вестници и ги тикаха по джобовете си. М. Грубешлиева, ПП, 307. Щом лагерният огън започваше да догаря и бригадирите си легнеха, катерицата слизаше от дървото и тръгваше да търси останки от вечерята. Ем. Станев, ПЕГ, 118.
4. Прен. Идеи, морални качества и под., които съществуват от миналото, макар да са остарели, отживели времето си; остатък. Тези големи семейства и досега са доста разпространени из България и, като стопански останки, са едни от крепителите на стария задружен морал. Ив. Хаджийски, БДНН I, 20. — Ех, то това не може да се каже, че е против този или онзи — разпери ръце кметът.. — То е изобщо така... против известни изостанали вярвания... останки един вид от по-далечно време... Г. Караславов, СИ, 59.
5. Прен. Все още съществуващи слаби прояви на предишно силно чувство. Как можа да се влюби в такъв егоист и деспот! .. В сърцето й все пак остана малко любов.. До тези останки от някогашното топло чувство поникна слаба надежда. А. Гуляшки, МТС, 302-303. Владетелят лежеше в своята кола, превърната на удобно меко легло, слушаше и чувствуваше как от сърцето му се свличаха и се стапяха останките от някаква тежка мъчителна преситеност, от някаква непоносима досада, от някаква ръждива, отровна мнителност. Г. Караславов, Избр. съч. V, 265.
6. Остар. Тленни (смъртни) останки. При наближаването тържественото шествие царят излязъл из столицата си с болярите и с народа, та посрещнал с голяма чест останките на светеца. Ив. Вазов, Съч. XV,
34. Останките на Бетховен се пазят в цен-тралниите виенски гробища, гдето лежат и останките на много австрийски знаменити личности. Р, 1927, бр. 252, 4. Процесията се спря пред гроба! Снеха тялото, останката на Кънчева! Бълг., 1902, бр. 453, 1.
О Тленни (смъртни) останки (и съкр. останки). Книж. Тяло на покойник. Погреба го, до времето., когато щеше да пренесе тленните му останки в Цариград., и щеше да ги постави там, в двора на „Света София“. Ст. Дичев, ЗСI, 299. Когато се завръщаха познайниците му и съгражданите му от гробищата, дето бяха изпратили смъртните му останки, всекиму от тях се въртяха в ума фразите от надгробното слово. Ив. Вазов, Съч. IX, 74. Ни жена, ни деца е имало вече живи, които да съпроводят смъртните останки на поета до гро
ба. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 129.
ОСТАРЕЯ. Вж. остарявам1.
ОСТАРЯ. Вж. остарявам2.
ОСТАРЯВАМ1, -аш, несв.; остарея, -ёеш, мин. св. остарях, прич. мин. св. деят. остарял, -а, -о, мн. остарели, св., непрех.
1. За живо същество или растение — ставам стар или по-стар. На края на гарата, закрит до пояса от драките, стоеше малко старче. Познах Киро. Два пъти повече бе
