2. Като вмет. дума. В пов. накл. остави се, оставете се. Не е за разправяне. — Остави се, една беля ми е дошла на главата тез дни! Й. Йовков, ЧКГ, 35. — Остави се, сестро, да му се не види и лятото и проклетията, от пусти гости очите си не можах да отворя. Чудомир, Избр. пр, 204. — Гледам, нашият трен потегли. Бре! Килимчето ми! Та като фукна подир него, па бяг, па тичане — остави се! Ал. Константинов, БГ, 4. — Как е, Мецо? Какво стана? Борихте ли се с човека? — Остави се, Кума Лисо! Вие добре си го знайте. С него шега не бива. Ран Босилек, ВП, 60.
О Оставям се / оставя се от този мерак. Разг.; оставям се / оставя се от тая севда.
Диал. Отказвам се от някакво намерение да извърша нещо, което е явно неподходящо.
— Христина не е за теб, нито ти си за нея. Аз затуй те повиках, да ти кажа да се оставиш от този мерак. Ем. Станев, ИК I и II, 174. — Знам на едно място една яребица. Съгласни ли сте довечера да яхнем конете и да отидем? .. — Остави се от този мерак, Бачо! Женен човек си, не ти приличат такива приказки. К. Петканов, ОБ, 161. — Пусни ме да му светя маслото, бе!...
— Ха остави се от тая севда, кардаш, отвръща Чапата шеговито и здраво го стиска. Т. Влайков, Съч. 1,1925,25.
ОСТАВЯНЕ1. Отгл. същ. от оставям и от оставям се.
ОСТАВЯНЕ2. Отгл. същ. от оставям
се1.
ОСТАВЯНЕ3 ср. Разг. Отгл. същ. от оставям се2 (в 1 знач.).
ОСТ АЙВ АМ, -аш (остар. и диал.) несв.\ остана, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Оставам; останвам, остаям.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОСТАЙВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от остайвам; оставане, останване, остаяне.
ОСТАЛ, -а, -о, мн. -и и -лна, -лно, мн. -лни. Остар. и диал. Прич. мин. св. деят. от остана като прил. Останал. Океанът от мъгла продължава да ме загражда отвсякъде и ми остаяше само островчето, разделено от осталия свят. Ив. Вазов, Съч. XV, 83. Там и днес, както и всегда, е била част земли за възделивание обработена., но тая част е много малка в сравнение с остално-то пространство на полуострова. Г. Кръс-тевич, ИБ, 65. Гърци ся мяркаха само тук-там като войнишки стражар е.. Осталото бе все сам българин: земледелци и пастири. Б. Димитров, ЯI (превод), 43.
ОСТАНА. Вж. оставам, остайвам, останвам и остаям.
ОСТАНАЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от остана като прил. 1. Който е извън някоя определена група, извън нещо, освен някого; друг. Той пръв излезе, а след него един по един излязоха и останалите болни. Л. Стоянов, X, 69. Останалите затворници вързаха с въжета за ръцете. К. Величков, ПССъч. I, 39. През jвецчкото останало време той си дремеше. Й. Йовков, В АХ, 14. Всичкото останало място беше напълнено от пъстър свят. Ив. Вазов, Съч. XXII, 101. В Англия театърът и драмата са изпаднали дотам, че., със завист гледат на останалите културни народи на континента. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 102.
2. Като същ. Обикн. членувано остана-ло<то> ср. Всички неща извън, освен посоченото. Месечината едвам осветляваше най-високото място на тия урви, останалото тънеше в мрака на нощта. Йв. Вазов, СбНУ I, 72. Що се отнася до адвоката, предполагам, че той бе в служебни отношения с фирмата., което в края на краищата е без значение. Останалото може би също е без значение. Б. Райнов, ТП, 98. Важното бе, че Стаматов се съгласи да помисли, .. Останалото щеше да дойде естествено. Р. Михаил лов, ПН, 85.
остАнвам, -аш, несв.(остар. и диал.); остана, -еш, мин. св. -ах, непрех. Оставам; остайвам, остаям. Сол излиза и от морската вода; земат тази вода и толкоз я варят, щото водата като пара улетва, а солта останва. ИЗ 1874-1881, 1882, 147. Злато, сребро, имот, сичко тук останва след смъртта. Ив. Богоров, СИНЕ, 36. Сичкото събрано богатство по много пъти останва на неприятелите и на изедниците. П. Р. Славейков, СК, 12. Тридесет мили му останваха, за да стигне у дома си. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 44. Колкото пъти ми ся доиска-ше да си купя нещо, което ми не беше нуж-но, аз си казувах в себе си: „Да не даваме много за пищялката“ — и парите ми останваха. Ч, 1871, бр. 21, 671.
ОСТАНВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от останвам; оставане, остайване, остаяне. Критянинът дойде пак в дюкяна, седна и се протегна на рогозката, и почна да гледа как Станковият помощник шиеше дрехата му. Останването на тоз човек та-мо беше за нас съвсем неприятно. Св. Ми-ларов, СЦТ, 220.
ОСТАНКИ мн., ед. (рядко) останка ж.
1. Части от древни, стари сгради, крепости, селища и под., които са останали, които са налице след разрушението им (обикн. като свидетелство за живот, цивилизация и др.); развалини, руини. На самия връх стърчеха останките от венецианска или турска крепост, разрушавана и поправяна много пъти през вековете. Д. Димов, Т, 505. Саи, хамбари и яхъри, всичко това разнебитено и полуразрушено, заглъхнало в бъзе, коприва и бучиниш, печална останка^ оти някогашните великолепни конаци. Й. Йовков, ПК, 144. То [слънцето] озаряваше староврем
