ОСТАЯМ, -яш, несв. (остар. и диал.); остана, -еш, мин. се. -ах, се., непрех. Оставам; остайвам, останвам. Само петима-шес-тима души, между тях Кандов, още остая-ха и продължаваха огъня. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 158. Че преди години, сякам, три-четири станове ти работеха и сё не остаяше без работа, а пък сега? Т. Влайков, Съч. II,
176. "При Георги ще ида — мислеше бай Трифон, — ще си подумаме с него да видим що може да стане. Може и там да се пиша, щом търсят хора овчаре.. Да може да ми намери Георги някоя къщица и на мене, там остаям. Н. Тихолов, ДКД, 96. Девет ще майки да имаш, / хубаво мляко да сучеш. / Агънце жално проблея: / — Пусти остали деветтях, / като я няма майка ми. Ем. Попдимитров, ПМ, 35.
ОСТАЯНЕ, мн. няма, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от остаям; оставане, остайване, останване. Радоил се видя в стеснено положение. Остаянето му в България беше опасно. Ив. Вазов, Съч. XIV, 100.
ОСТГОТИ мн. Истор. Източният клон на германското племе готи, обитавал през III и IV в. степите при Черно море, който след Великото преселение на народите основал кралство в Южна Европа. Едни след други остготи (източни готи), вестготи (западни готи), франки и вандали нахлували в империята. Ист. VI кл, 4. В изворите се споменават имената на Бузан, на Сан-дил, на Заверган и на други прабългарски племенни вождове, участвували във войни и сблъсквания с византийци, с остготи, с авари. Отеч., 1980, кн. 5, 11. Сполето е град с повече от 40000 ж... През VI в. се проявил в борбата на остготите с Византия. Л. Мелнишки, ПОС, 145.
— От нсм. Ostgotc.
ОСТГОТСКИ, -а, -о, мн. -и. Истор. Прил. от остготи. Накрай на петий век., у Европа имало следуящите дръжави и народи:.. бургундска и франкска у Галия, ост-готска у Италия. ВИ, 68.
ОСТЕН м. 1. Дълга, тънка тояга със заострен връх, обикн. с железен накрайник за подкарване на едър рогат добитък (волове, крави, биволи). Маринко блъскаше припряно с остена едрите, бели, охранени волове, бързаше да влезе веднъж в двора си. Г. Ка-раславов, ОХ II, 625. Кираджии викат, псуват добичетата си, бутат ги с остена да вървят по-бърже. Ил. Блъсков, СК, 59. На колата стоеше едно момченце на 14-15 години, което държеше един лесков остен и караше воловете. Ц. Гинчев, ГК, 44. Младен водеше биволите, а Петър с дълъг остен вървеше встрани. К. Петканов, БД, 64-
65.
2. Диал. Мярка за пътя на слънцето и луната по небосклона. Времето не само в различните селища, но и в един и същ град се е определяло по най-различни и своеобразни „часовници“ — по видимото движение на слънцето и на звездите, на око, на остени. Пр, 1953, кн. 1, 62. Слънцето се бе издигнало вече два остена над планината, където се провиждаше зелената гора. Кр. Григоров, И, 12. Месечината беше се издигнала вече няколко остена, когато Рашко долови далечния лай на чифлишките кучета. К. Петканов, ЗлЗ, 94.
О Мушкам (ръчкам) с остен някого. Разг. Насила принуждавам някого да върши някаква работа. — А ти защо не се досети сама, мари? .. Или чакаш само с остен да те ръчкат! Г. Караславов, ОХ Ш, 515.
ОСТЕО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: костен, напр.: остео-генен, остеография, остеология и др.
— От гр. OQTEOV ‘кост’.
ости мн., ед. (рядко) оста, ж. Диал. Желязна вила със седем-осем бодли, малко извити накрая за ловене на риба нощем.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОСТИНАТО ср. Муз. Многократно и настойчиво повторение на дадена музикална тема. Втората част се повтаря и започва кратката и тържествена кода от тихи продължителни тризвучия, построена върху шестократно повтореното остинато на корните. К, 1926, бр. 85, 3.
— От ит. ostinato 'упорит'.
ОСТЙСКАМ. вж. остисквам.
ОСТОЛИЧА СЕ. Вж. остоличавам
се.
ОСТОЛИЧАВАМ СЕ, -аш се, несв.; ос-толича се, -и1ш се, мин. св. -йх се, св. Рядко. Ставам столичанин. Говорът на основната част от населението на София .. бе коре-няшки, софийски, шопски. Той се поддържаше от постоянния контакт с околните села, много жители на които се остолича-ваха, търсейки препитание. П. Мирчев, СЗ,
29.
ОСТОРОЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Книж. Рядко. Внимателен, предпазлив. Колкото и да беше осторожен, козарят ни веднъж не забеляза да го поглежда [жената] по познащия остър начин, като че се врязва в него. И. Радичков, CP, 40. Оттогава ходеше с крайно осторожен поглед и ни съзерцаваше така, като че ли беше забелязал по лицата ни признаци на дребна шарка. К. Грозев, СС, 37. Колкото прочее, опасността е по-близо, толкова по-осто-рожни трябва да бъдем .. толкова по-дея-телни и по-постоянни трябва да сме в делото за отблъснуване тая опасност. Ступ., 1875, бр. 7-8, 57. Българите са или много умни, или много глупави; или много работни, или големи хайлази; или много ос-торожни, или много луди. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 60-61.
— От рус. осторожный.
