койната си съпруга, която му се явила една вечер и го замолила да не я оставя без жито на задушница. Св. Минков, РТК, 147.
— Утре е Нова година... Не може да оставим Серьожка без елха. 3. Сребров, Избр. разк., 120. Той не остави ни веднаж трапезата ми без рилска пъстърва. Ив. Вазов, Съч. XV, 51.11 Правя така, че нещо да бъде без присъствието на някого или без негова съществена част, без която не може да се използва. Поиска ми се да отида при тях [братчетата ми], но не се реших, не защото се боях да оставя дюкяна без човек, а защото думите на татя и неговата тревога бяха залегнали в сърцето ми. Ст. Чилингиров, ХНН, 38. Невероятно, но архитектът беше оставил училището без стълбище, та се наложи да пристрояват. А Зидарят е оставил къщичката без комин.
12. Предоставям, предавам нещо във владение, в наследство на някого; завещавам. Тоя имот го иимам от майка си, на нея ще го оставя. Й. Йовков, В АХ, 17. Тия ниви и ливади.. се са наши. За вас съм ги печелил и на вас съм мислил да ги оставя. Елин Пелин, Съч. III, 52. — Гъчо, обичаш ли децата си?
— Е, па! — Такаа! — удари се Бухларски по коляното. — Ами искаш ли да им оставиш къща, хамбар, сламник, сайвант като хората! Йл. Волен, МДС, 118. Аз ще му родя син., и той ми се закле тържествено нему да остави престола. Ив. Вазов, Съч. XX,
122. • Обр. Вам, идещи след нас, оставям тоз завет:/ като дъба далеч вий гледайте напред! Н. Хрелков, ДД, 227. // Създавам нещо с особено голяма стойност, което да бъде от полза и за поколенията. Старите гърци основали театъра. Те са ни оставили прекрасни трагедии и комедии. Ист. V кл, 1980, 174. Плеяда вдъхновени мислители са оставили на человечеството плодовете на своя гений. Ив. Вазов, Съч. XII, 148. И умря старецът. А не остави книга, ни каза някому думите на своя опит. Н. Рай-нов, БЛ, 178. Двамата бяха живели в обич и доверие, помагаха си и искаха да оставят на децата си добро име. Елин Пелин, Съч. III, 13. Знай, че нищо не оставя / бедният човек, / освен име, честно име. Л. Караве-лов, Съч. I, 133.
13. Отделям и запазвам, не използвам, не изразходвам част, известно количество от нещо цяло, от общото количество на нещо.
— Яж, Федя, много си слаб. — Ама ти, няма ли да отслабнеш? — Аз всичко ям и съм здрав, а ти оставяш половината си ядене. Поне това яж, нали го обичаш? Д. Габе, МГ, 65. Като се върнеше с бялото котле, издоила кравите, той все питаше: — За телците остави ли! — Оставих! — отвръщаше тя. Ст. Даскалов, БМ, 267. — Тю, язък! Смятах за семе да я [краставицата] оставя, ама изкривила се пущината! Г. Ка-раславов, Избр. съч. II, 383. Природата, която му [на Колчо] бе отнела всичко, оставяше му тая способност в утешение. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 64. — Дечоо! Дечоо! Помогни ми, баба!... Отърви ме. Цапни го с някой кърпел това проклето куче, дано го чумата тръшне, гдето не остави яйце в полозите! Чудомио, Избр. пр, 27.
14. С предл. за. Отлагам свършването на нещо обикн. за следващия ден, път. — Показанията му са у вас, нали така? .. Искам непременно да ги прочета... — Слушай, Пе-трунов, не е ли по-добре да оставим тая работа за сутринта? — запита меко подполковник Коняров. П. Вежинов, НС, 120.
— Презвитера бе! — викна поп Иван. — Ти чу ли да бие камбаната? — За Делигеновче-то ли? Не съм. Сиигурно утре ще го погребват. — Не дойдоха днес, сигурно за утре са го оставили — поуспокои се попът. Г. Караславов, Съч. II, 10. Днес прах, а гладенето оставих за събота. А Не оставяй днешната работа за утре. Послов.
15. Осигурявам отвор, проход към нещо като възможност за достъп до него. От двете ми страни големи бърда., реката шуми из тясното лъкатушно легло, което й оставят. Ив. Вазов, Съч. XV, 7. В горната част на външния зид от вътрешна страна е оставена пътека, по която са се движели войниците. Ст. Михайлов, БС, 142. Сред насъбраната публика е оставено празно място. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 92. Иглика го схруска със смях. Горският изсипа на тревата цяла купчина захар и почна да нарежда бучките около нея една по една и да я загражда.. — Остави врата, че не мога да изляза, ей! — каза весело Иглика. Елин Пелин, Съч. II, 51. Из разтвора, що оставяха предниците й, се виждаше зелено атлазено елече. Ив. Вазов, СбНУ П, 60.
16. Обикн. с предл. на. Предоставям, поверявам някого или нещо на грижите на някого. Българинът се е прибрал полека-лека.. към Балкана.. А плодородните равнища е оставял на своите политически господари. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 7. Колкото за лечението на болните си, той ги оставяше на двата си преданни помощника. Ив. Вазов, Съч. XXII, 32. — Ти си кажи кое момиче си си харесал, па на мен остави работата. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 125. Дръжте се пред хората спокойно и не се показвайте малодушни. Останалото ще оставите на мене, аз всичко ще наредя! К. Петканов, В, 195. — Искам да умра, дядо Матей, .. — Слушай, Елке, не говори така. Я си помисли за детето. Кому ще го оставиш. Елин Пелин, Съч. III, 81. — Впрочем, госпожа Панке, вие знаете моя вкус... Оставям сама да ми изберете модел! А. Михайлов, ДШ, 21.
17. Със следв. изреч. със съюз д а. Позволявам, давам възможност на някого да извърши нещо. Дойчин не е мъж, който да остави да го мачкат! К. Петканов, ЗлЗ, 126.
— Аз, господин фелдфебел, позволете... Но
