той ме не остави да довърша. Ив. Вазов, Съч. ХП1, 6. В селото е имало една дружина от 16 ловнански полк с картечници. Те оставят турците да додат съвсем цаблизо
— и внезапно откриват огън. Й. Йовков, Разк. II, 154. — Аз през три стъпала се мятах, щях да се блъсна в огледалото, ама не оставих да превари никой. Ал. Константинов, Съч. I, 61. Влязохме в един бижутериен магазин да ми поправят часовника .. Персоналът оставя свободно клиента да си избира каквото му хареса. Г. Белев, КВА, 290. Остави ме с огнени целувки / да обсипя твоето лице! К. Христов, Т, 28. // Обикн. с отрицание или във въпрос. Позволявам, допускам с някого да се случи нещо лошо. Върна се той от Бруса пак в Ерекьой. Не искаше да напусне бедните анадолци, без да им се обади. Не бяха го оставили те да умре от глад. Д. Талев, ПК, 81. Калугерите [в Света гора] ме прибраха като брат и аз скоро свикнах с тях и с живота им. В началото им помагах в тежката работа, а когато разбраха, че знам да пея в черква, тъй се зарадваха, че не ме оставиха повече да се мъча и да страдам. К. Петканов, П, 33. Не-ма аз ще оставя такъв великодушен човек и, както го казваш, добър патриот да пропадне за мене? Ив. Вазов, Съч. XXII, 47.
— Как така си оставила това сладко ангелче да се разболее? К. Петканов, БД, 114.
18. Не полагам необходимите грижи за някого в труден момент, преставам да се грижа за някого; изоставям. — Не поддавай се на мисли и на грижи, татко, всичко ще се поправи. Мама, Бог да я прости, отиде по реда си, па ние, вика се, сме живи — няма да те оставим. Елин Пелин, Съч. III, 29. Малко по-нататък едно дете пеленаче, приси-няло от плач за майка си, която го оставила навярно, за да й олекне в бягането. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 166. — Кажи, ако нещо те боли, ако не си добре, да те заведа в града на доктор... Ще продам малко жито, може и назаем да взема... Няма да те оставя така... Г. Караславов, Тат., 244. Къде са тия герои болничари, дето оставиха своите болни посред нощ и се изнизаха тихомълком. Л. Стоянов, X, 75. // Пренебрегвам някого. Хаджи Стоянови нали са едни в селото. Нема бае Гочко ще остави тях, та ще си даде момичето нейде си у Деловци? Т. Влайков, Съч. II, 10.
19. Прен. За сили, воля, надежда и под. — напускам. Той чувствуваше, че силите го оставят. Ив. Вазов, Съч. XXII, 202. В душата на благочестивия младеж нещо се сгромоляса .. Но твърдостта на вярата му не го остави. Елин Пелин, Съч. IV, 24.
20. Прен. Разг. За вещ (дреха, оборудване и под.) — от прекалена употреба, износеност преставам да служа на някого. Тоя стар приятел — той погледна палтото си — тая зима няма да ме остави съвсем. Ив. Вазов, Съч. XI, 54. — И аз съм от село, разбра ли? — И като погледна такъмите на коня, просто допълни: — Щрангата скоро ще те остави. М. Яворски, ХСП, 100. Ботушите ми вече ме оставят, трябва да си купувам нови.
21. Преставам да живея заедно с някого или да бъда в близки отношения с него; изоставям, напускам, зарязвам. После той не се обади и не отговори нито на едно нейно писмо. Това мъчеше страшно Маринка, но тя не искаше да вярва, че той я е оставил. Елин Пелин, Съч. П, 107-108. — Тертере, ти искаш невъзможното, защото аз горещо любя жена си, защото аз не мога да я оставя. Ив. Вазов, Съч. XXI, 42. — Да кажем, че тая Ката не е парясница и с право още ти е жена. Ама я да те попитам тебе, защо тя те е оставила, що не е стояла в селото си, а е избягала? Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 322. — Прости ми Барбара! Моя е вината за всичко — за раздялата.. — Не ти, а аз те оставих. Б. Йосифова, БЧМ, 242. — Ще дойдеш с мене на Стамбул, / ще дойдеш, друго не бива. / Жив да си, аго, недей мя! /Как ще оставя баща си, /майка си, как ще замина? П. Р. Славейков, Ч, 1873, бр. 10, 939. Момчето си имаше приятелка, но отиде да следва в София и я остави. //Преставам да живея, да работя, да бъда някъде изобщо или за определено време; напускам. — Не съм нито аз за тях, нито те за мене. И той остави чорбаджийската къща, дето бе ратай. Елин Пелин, Съч. I, 21-22. Тия закрити прозорци посред пладне и това мълчане я направиха да помисли, че хората ги няма тука, оставили са тая къща, а може би и София. Ив. Вазов, Съч. VII, 106. Отечество, не си ли достойно за любов? / Кой странник без въздишка можа да те остави? Ив. Вазов, Съч. II, 5. Дъщеря й [на Гашковица] живееше в Бургас, много рядко идеше на гости и все се оправдаваше, че не може да си остави къщата и трите деца. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 106. // Остар. Ооикн. за език, вяра и др. — отказвам се от нещо, прекратявам връзките си с нещо, с което съм бил трайно свързан; изоставям. Твърде лесно и скоро ги погър-чат .. Язика си и рода си оставвят! П. Р. Славейков, Сл, 69. — Всички ние ти се молим... Ние и всичките българи от единия до другия край на Балкана, да оставиш гръцкия език от училището и да учиш децата само на български. Д. Немиров, Б, 49. Почувствува се [Велика] безпомощна .. Още утре ще пише писмо на мъжа си да остави полка и да си дойде. К. Петканов, МЗК, 20. „Причината — пише Ботьо Петков, — по която лани бях оставил училището, беше, че общината поиска да смали годишната ми заплата.“ Н. Ферманджиев, РХ, 188. // Разг. Отказвам се от нещо, което ми е станало лош навик и ми вреди; зарязвам. "Нищо не му е — заключи на ума си баба Иваница. — Да мога да го накарам да ос
