— извика весело стопанката, която беше оставила Бойна. Ив. Вазов, Съч. XXII, 177. Задявам я... А тя се само смее., пее / и дума ми: "Потрай... / .. '7А няма що — ще трябва да потрая. / Оставям я, отивам в свойта стая. // Разделям се с някого, който е в някакво особено, необикновено състояние, положение. Снощи той беше оставил болния си в значително подобрено състояние. Ив. Вазов, Съч. IX, 76. В това време баба Бела му натякваше, че е оставил момчето самичко с овцете. И. Йовков, В АХ, 160.
— Още ли е тука оная магарица? — завика той. —Да си остави децата да плачат и да скита по улиците като луда. Елин Пелин, Съч. П, 152. Към полунощ Негово царско величество князът, със свитата си., напусна вечеринката, като остави присъствую-щите в най-весело настроение. Бълг., 1902, бр. 447, 4.
7. Разг. Отдалечавам се от някакво място или се отклонявам от някаква посока; изоставям. След малко каруцата го [Гороломов] разтърси и той подигна очи: Иван беше остави^ пътя и караше направо през нивите. Й. Йовков, ПГ, 20. Той остави букака, мина речката и решително завъзлазя към колибата на мандрата. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 172. Минаха покрай хана, без да спрат, после оставиха зад себе си бедните къщички и запрашиха из оголялата и изгоряла от слънцето равнина. К. Петканов, ДЧ, 138. Щом наближиш край селото., ще оставиш надесно хаджи Исмаиловата воденица с ливадето, .. и ще опреш на Солакова-та чешма с трите шопура. М. Георгиев, Избр. разк., 41.
8. Правя така, че нещо или някой да продължи да съществува, да се запази, да не изчезне. Детето я загледа .. -Каква е тази верижка на шийката му? —.. Подхвърлено е с нея, госпожа. Тя е заключена — поясни сестрата, — молеха да не му се снема никога; оставихме му я. Г. Райчев, ЗК, 233. Като слязохме от конете, тръгнахме между каменните кръстове. Незнайни люде християни поискали да оставят памет за себе си, ала времето ги беше надвило и оронило словата и имената. А. Дончев, ВР, 23. Тоз звяр, ..,/ Без жалост е, той не оставя жив / кой мерне му се тука в тез простори. К. Величков, Ад (превод), 6.
9. Ставам причина нещо да се появи и да продължи да съществува известно време, като резултат от някакво мое действие или от пребиваването ми някъде. Из пустите алеи, по дебело постлания равен сняг няколко стъпки оставили плитки дири. Ив. Вазов, Съч. IX, 164. Камшиикът на Къса-баджака се уви около врата на бай Коце и остави кървавочервен отпечатък. Г. Кара-славов, Съч. II, 264. Експертът не отговори, но в паметта му изпъкна покера у То-росян, през време на който нокътят на Малони оставяше знаци върху картите. Д.
Димов, Т, 547. Той [цепелинът] минава съвсем ниско над парахода, избръмчава за миг с мощните си мотори и оставя зад себе си само ослепителната диря на своя гигантски корпус. Св. Минков, ДА, 40. // Свидетелствам за своето посещение, пребиваване или дейност някъде чрез нещо, което не съм взел със себе си при тръгването или съзнателно съм поставил, отбелязал. Е, какво пък, ще му оставя една бележка, ще издебна и ще се кача в някой товарен влак и — готово. Сп. Кралевски, ВО, 50. — Ходих [Левски] в Свищов, Ловеч, .. и Пловдив, защото Сърбия, Влашко, .. и Гърция се готвеха да заробят България; затова обикалях, оставях книжа.Ив. Унджиев, ВЛ, 336.
— Перушина оставя ли [животното]? — попита дядо Мирю. Оставя, ама малко. А тъй, даяе влякло, че да видиш — ами. Кря-кнат кокошките и дорде излезеш, отнесе я. Ем. Станев, ЯГ, 40. Повечето стенописи [на църквите в Арбанаси] са работени от българските майстори, които са оставили и имената си. Ст. Михайлов, БС, 117.
10. Ставам причина някой да стане някакъв или да изпадне в някакво положение, състояние. Плаках за баща му, че ме оставя вдовица, ала още повече плаках и жалих за момчето си. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 36. Като ни доведоха [турците] близо до една стръмна урва., разтовариха конете ни, обраха всичко, което имахме и ни оставиха почти голи. П. Р. Славейков, БП II, УШ.
— Ти татарите искаш да викаш на помощ.. — Какво добро от такъв цар, дето народа на татарска робия оставя. Ст. За-горчинов, ДП, 99-100. // Обикн. с отриц. или следв. изреч. със съюз да. Грижа се, съдействам, не позволявам някой да изпадне в някакво (обикн. лошо) положение, състояние. Ние сега со сиромашията се бориме .. А калфите си аз не оствям гладни, доколкото мога, и на занаят ги уча, не крия занаята си. Д. Талев, И, 296. Като виждаха, че има кой да ги ожали, те издигаха, клетите, глас и молеха да ги не оставят да умрат по пътя. К. Величков, ПССъч. I, 49. Сега пък да не ни оставят да пукнем от глад. Л. Стоянов, X, 122. Макар и бедни, те не оставяха да падне и прашинка върху му, угаждаха му и най-сетне отгледаха и възпитаха едно истинско аристократче. Др. Асенов, СВ, 74.
11. С предл. без и обикн. с отрицание. Лишавам някого от това, което има, от нещо необходимо или желано. — Взехте му здравето, сега искате да оставите и децата му без хляб! К. Петканов, МЗК, 107. Същата вечер Саьиа каза на Денча: — Да не ни оставиш утре без вода, че да изгубим съревнованието? Умната, ха. И тук Денчо беше во-доносчик. Ст. Марков, ДБ, 346. Дебеличкият господин пък твърди с положителност, че съществувал задгробен живот и че той сам бил видял с очите си духа на по
