ОСМИСЛЕНО 821 ОСМОГЛАСИЕ
ОСМИСЛЕНО. Нарен. от осмислен. Други четци пък „заучават“, т.е. осмислено свързват прочетеното с досегашния си опит. ВН, 1959, бр. 2571,4.
ОСМЙСЛЕНОСТ, -ттй, мн. няма, ж. Отвл. същ. от осмслен. Достатъчно е да поставим животното в нови, непознати условия и веднага проличава липсата на осмисленост в инстинктивното поведение. НТМ, 1961, кн. 11, б.с. Онова, което искаме да изтъкнем, е дълбоката идейно-емоцио-пална осмисленост на тия големи симфонични творби. НК, 1958, бр. 4, 1. Де е идеалът, който дава осмисленост на съществуването ни, цел в живота ни. П. П. Славейков, събр. съч. VI (2), 178.
ОСМИСЛЯ. Вж. осмислям.
ОСМИСЛЯМ, -яш, несв.\ осмисля, -иш, мин. св. -их, ce., прех. 1. Възприемам нещо с мисълта си; осъзнавам. Когато мисълта се затруднява и стига до преграда, у човека тогава на помощ идват други сетива, преминават преградата., рсмислят безмисли-цата или оогадката. И. Радичков, СР, 38. На следващата лекция при Вранев.. тя записа много малко в тетрадката си.. Тя се навеждаше над тетрадката си, записвайки откъслечни фрази, без да може да ги осмисли. Ем. Манов, ДСР, 375. При нарушения във вторичните зрителни зони се наблюдава друга картина. Тук не пострадва зрението, но болният загубва способност да осмисля възприятието, да разпознава предметите. Псих. X кл, 1951, 46. // Разбирам, изяснявам си смисъла на нещо; осъзнавам. Боян Дарев забелязваше, че у него нещата стигат до своя завършек някак си по-къс-но, отколкото у другите хора, едва след като ги е написал или поне осмислил и изяснил от гледна точка на едно възможно произведение. Л. Ди лов, ПБД, 162-163. Много по-късно той често си спомняше това созополско лято, опитвайки се да го осмисли. Ем. Манов, БГ, 167.
2. Придавам смисъл, съдържание на нещо. Мисля, че тия дрипави продавачи не чакат клиенти. Чисто и просто с тая купчина никому ненужни вехтории пред себе си те вече не се считат безработни, те някак осмислят принудителното си безделие. Г. Готев, ПШ, 123. Ако не знае защо се е родил, човек би трябвало да знае защо живее, как е осмислил живота си. Ем. Манов, ПС,
33. Жената на поета трябва да нарече свое културното дело на мъжа си. Тя трябва да вложи в това дело своята амбиция и да осмисли чрез него живота си. П. К. Яворов, Съч. III, 1965, 285. Чувстваше се тоя вечен и неизменен ход на нещата, който в^аству-ва над човека., осмисля труда му. И. Йовков, Ж 1920, 22-23. А тия блянове — те именно подслаждат живота и осмислят грубата действителност. Т. Влайков, Съч. III, 52. И на самия Вазов тоя превод ще се е видял доста безсмислен, та се е постарал да го поправи и осмисли. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 62. — Краят беше лош! — отвърна тихо той. — Да беше лош!.. — А краят осмисля делото! — въздъхна той. П. Вежинов, НС, 48. Но като юноши ние растяхме под изключителното влияние на принципите, които осмисляха XIX век: свобода, справедливост, равенство, обич към всички онеправдани. К. Константинов, ППГ, 243. В разбиранията на Войников за задачите на периодичния печат, на театъра, литературата и народното образование лежи здрава, реалистична и патриоти-чно насочена мисъл. Тая мисъл., осмисля неговото разностранно дело и го прави исторически значимо. Г. Константинов, ПР, 11-12. осмислям се, осмисля се страд. Животът му се осмисли от едно неочаквано и радостно събитие. СбСт, 1957, 334. Тенденцията у него [Иван Пейчев] е да се стигне до големите обобщения, изхождайки от дребния случай, да се осмислят обикновените делнични обстоятелства с една голяма мисъл. ЛФ, 1958, бр. 48, 2.
ОСМИСЛЯНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от осмислям и от осмислям се. Ориги-налното в техните [на Платон и Шекспир] творения не е новото, а осмисляне и вдълбочаване на известното вече, на., вехтия материал. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 31. Като Багряна и Дора Габе идва до проблемите на големия ден чрез поетческото вглъбяване и осмисляне на преживяното в собствения жизнен и творчески път. Пл, 1969, кн. 6, 48. Рисуването за него [Владимир Димитров — Майстора] е както въпрос на лично осмисляне, така и на обществена мисия. Е. Каранфилов, Б III, 75-76. Всяко възприятие предполага едно или друго разбиране, осмисляне на тоя образ, без което не може да има разпознаване на предмета или явлението. Псих. X кл, 1952, 45.
ОСМИЦА ж. 1. Цифрата 8 (VIII); ос-морка. Трябва да се добави една осмица, за да излезе сметката. • Нещо с форма на цифрата 8. Още предния ден една старица., изпече кравайчета, навити на осмица. Д. Вълев, 3, 97. Тунелът „Зли дол“ представлява една незаключена осмица. РД, 1950, бр. 244, 2.
2. Разг. Карта за игра с осем знака; осморка, осмак. От картите имам само тройка и осмица това раздаване.
3. Разг. Превозно средство (трамвай, автобус) с номер осем; осморка. Осмицата не минава през центъра.
ОСМОГЛАСЕН, -сна, сно, мн. -сни, прил. Църк. Муз. Който се отнася до осмо-гласие. Осмогласно пеене.
ОСМОГЛАСИЕ ср. Църк. Муз. Система от осем гласа (лада), характерни за ста-ринната православна църковна музика.
