Page:RBE Tom11.djvu/822

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


ОСМОГЛАСНИК 822 ОСМООБРАЗЕН

ОСМОГЛАСНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Църк. Богослужебна книга в право-славната църква с песнопения на осем напева; октоих. Осмогласник (октоих) е книга в едно съставлена от две гръцки — октои-хът Дамаскинов и параклитикът Йосифов. 3. Петров и др., ЧБ (превод), 34. Това дело [създаването на старославянската книжнина] за четири години довършено е в Моравия, гдето са били преведени най-глав-ните тогавашни богослужебни и литурги-йски книги, сиреч освен Евангелието и Апостолът.. Тревникът и Осмогласникът Дамаскинов. X. Иоанович, Ц (превод), 4. Той [Иван Дамаскин] се заловил., да съчинява различни съчинения в полза на черновата..: систематическото му учение за православната вяра.. Възкръсните Служби, разделени на осем гласа (осмогласникът). Д. Душанов, ИПХЧ, 103.

ОСМОЗА м. Спец. Взаимно проникване на молекулите на разтвор и на чист разтворител или на два разтвора с различна гъстота през проницаема преграда, която ги разделя. Известно е, че осмозата се проявява там, където има два разтвора с различни концентрации, разделени с тънка мембрана. К. Кузов, ПВС, 90. Дифузията и осмозата могат да се обяснят само с допускането, че молекулите на веществото се движат непрекъснато по всевъзможни посоки. Физ. X кл, 1951, 63.

— От гр. (octroi; 'натиск* през фр. osmose.

ОСМОЗЕН -зна, -зно, мн. -зни, прил. Спец. Който се отнася до осмоза; осмоти-чен. Когато се уяснят добре капилярните, осмозните и абсорбционните сили на клетката, ще се уясни и нейния окончателен физикохимизъм. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 49.

ОСМОКЛАСНИК, мн. -ци, м. Ученик от осми клас. — Аз забравих да спомена, че той е ученик, осмокласник от Първа мъжка гимназия. А. Гуляшки, Л, 147. Осмокласниците от гимназията., всяка година подготвят и дават по една пиеса, културно събитие за нашия малък град. К, 192о, бр. 78, 2. Той [Кр. Генов] умее да разказва по-популярно, достъпно, постепенно разширява кръга от понятия, с които си служат осмокласниците. НК, 1958, бр. 34, 2.

ОСМОКЛАСНИЧКА ж. Ученичка от осми клас. А пък някой Петьо или Боби / с осмокласничка по късни доби / тихо и в тиха уличка вървят. Ст, 1963, бр. 922,1.

ОСМОКРАК, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Название на осмоноги, на мекотели с по осем крака. • Съзвучен епитет на животното рак. Очите му изхвръкнали навън като на рак-осмокрак. ВН, 1961, бр. 2978, 2.

— Фала тебе, рако, /рако осмокрако, /рако кавгаджийо, / рако бедаджийоI Нар. пес., СбНУ XLIII, 564.

ОСМОКРАЧЕ, мн. -та, ср. Разг. Умал. от осмокрак. • Съзвучен епитет към раче. Премени се рако /../ Та па му се жаба, /жаба присмеяла: / — Ой, раче, раче, / раче осмо-краче. Нар. пес., СбНУ XXIX, 39. Кинисало раче осмокраче, / кинисало дълго муста-кинче, / да ми тражит хубава невеста / за своего сина осмокрака. Нар. пес., Христом. ВВ II, 248.

ОСМОЛОГИЯ ж. Хим. Наука за миризмите.

— От гр. о^ц. 'миризма'. — От М. Филипова-Байрова, Речник на чуждите думи..., 1982.

ОСМОЛЯ. Вж. осмолявам.

ОСМОЛЯВАМ, -аш, несв.; осмоля, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Покривам, намазвам, напоявам нещо със смола; насмолявам. осмолявам се, осмоля се страд.

ОСМОЛЯВАМ СЕ несв.; осмоля се св., не-прех. За органична течност — ставам, превръщам се в смола при контакт с въздуха. При нараняване от стъблото и клоните [на черешата] изтича лепкаво вещество, което след време се осмолява. Бтн VI кл, 1965, 115. От неговата [на кашалота] храносмилателна система се отделя слуз, която на въздуха се осмолява и втвърдява. Д. Славчев и др., БМ, 55.

ОСМОЛЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от осмолявам и от осмолявам се; на-смоляване. С тях [синтетичните смоли] почти не се извършват странични реакции и осмолявания, следователно пречистването на синтезираните продукту. се опростява. Л. Дряновска-Нонинска, ИСЧ, 76-77. Равномерно осмоляване.

ОСМОМЕТЪР, мн. -три, след числ. -търа, м. Физ. Уред за измерване на осмоти-чното налягане на разтворите.

ОСМОНОГ, -а, -о, мн. -и, прил. Зоол.

1. Рядко. За мекотело което има осем пипала, които служат и за придвижване като крака; осмокрак.

2. Като същ. осмоноги мн., ед. (рядко) осмо-ндго ср. Морски животни от класа на главо-ногите мекотели с торбесто тяло и с осем пипала със смукалца, които служат за нападение, защита и за придвижване; октоподи. Калмарите спадат към класа на главоноги-те мекотели и са родни братя на осмоно-гите. Но за разлика от октоподите, те имат не осем, а десет пипала-ръце и тялото им не е кръгло, торбесто, а дълго като стрела. К, 1963, кн. 1, 36.

ОСМООБРАЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Спец. Който има вид, форма на осмица. Най-типични превръзки са кръговите., кръстообразните, осмообразните.. При бинтоване на тила или тазо-бедрената става се използуват кръстообразни (осмо-образни) превръзки. Н. Иванов и др., ГО, 94. Веригата [на комбайна] е съставена от

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл