ОСМИВАМ 820 ОСМИСЛЕН
О На осмото небе съм. Разг. Чувствам се много доволен, щастлив.
ОСМИВАМ, -аш, несв.; осмея, -ееш, мин. св. осмях, прич. мин. св. деят. осмял, -а, -о, мн. осмели, прич. мин. страд. осмян, -а, -о, мн. осмени и осмят, -а, -о, мн. осмети, св., прех. Правя някого или нещо обект на насмешка, присмех, подигравка. Той ще отреже косата й до главата, да не може цяла година да излезе пред хората и да бъде осмяна от всички. Елин Пелин, Съч. I, 96. Никакво съмнение нямаше за него, че Гроздан нарочно беше му подтавил тоя капан, за да го унизи и осмее. И. Йовков, Ж 1930,
27. Злото обаче си остава, и Вазов, който го осмива с един хубав и пригоден хумор, въздиша в душата си за бедите, които то носи със себе си. К. Величков, ПССъч. VIII, 147-148. По реда на номерата в класа той посвети на всеки свой съученик по едно или две четиристишия. В тях осмя с безобиден хумор слабостите на палавниците. Г. Руса-фов, ИТБД, 240. — На всички баснописци много здраве! / Да ни описват колко щат, / под път, над път, / да ни осмиват и клеймят! Д. Подвързачов, Б, 39. осмивам се, осмея се страд. Най-хубавото нещо, което Ветко е писал е последно време, е една малка книжка сатири, в които се осмиват идеалите на разни писари. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 247.
ОСМИВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от осмивам и от осмивам се. Ако ще се смеем — най-добре е да се смеем силно и над това, което е наистина достойно за осмиване — пише Гогол. Н. Лилиев, Съч. III, 173.
— Ако един карикатурист започне да изживява удоволствие от осмиването на хората, той става вече преднамерен. Ал. Гет-ман и др., СБ, 167.
ОСМИВАЧ м. Диал. Човек, който осмива някого или нещо; присмехулник.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОСМИВАЧКА ж. Диал. Жена осмивач; присмехулница.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОСМИНА1, -та, числ. бройно. Остар. и диал. За мъже или за мъже и жени заедно
— осем души. — Нали преди бяхме шестдесет? Кои са новите трима?.. — Нови има осмина, а петима от старите ги няма. А. Дончев, ВР, 216. Той беше най-младият мъж от Глаушевците, между дядо му, баща му., и осмината му братовчеди. Д. Талев, ЖС, 11. Бяха осмина братя и сестра.. Неда.
О. Василев, ЖБ, 322. По сичките краища на града осмина осъдени на смърт българе ви-сеха на бесилниците. НБ, 1876, бр. 19, 74.
ОСМИНА2 ж. 1. Обикн. с числ. бройно. Една част от нещо, разделено на осем равни части; осма. В 1852 г. Д. Миладинов пише в едно свое гръцко писмо до Алекс. Екзарха:.. Току-речи шест осмини от Македония, които са населени от едноезични българе, всички се учат на елинска книга и от елините се наричат елини. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 49. Всякое от тия положения на луната [новолуние, първа четвърт, пълнолуние и втора четвърт] се дели на две, които се наричат осмини (октати); луната в това време се вижда като сърп. Ив. Бого-ров, ВГД (превод), 399. Намерете половината, четвъртината, осмината на 92 880. К. Кърджиев, А, 56.
2. Муз. Тон с осем пъти по-малка дължина от цяла нота. Определете дали следващият откъс е от песен или от инструментална мелодия.. Пейте го с ритмичен съпровод от четвъртина и две осмини ноти. Пеене VII кл, 1982, 16. Върху фона на непрекъснато ритмично движение — с осмини, после с триоли — се развива, с неумолима логична последователност, темата на фугата. БНТ, 1941, бр. 215-216, 3. // Нота за означаване на тон с такава дължина.
ОСМИНКА ж. Разг. Умал. от осмина2. Гърбушката отряза една осминка хляб и за себе си. М. Марчевски, МП, 107. Имах приятели в музикалното издателство, не беше толкова трудно да я настаня. Та кое съвременно момиче е готово да си вади очите с осминки и диези? Да се преписват ноти е много трудна работа, иска се изключително внимание и търпение. П. Вежинов, Б, 32. Осминка нота.
ОСМИСЛЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от осмисля като прил. 1. Който е съзнателен, разумен. Отделните петна в зрителното поле се свързват едно с друго на основание на това, че те съществуват в отделните части на един и същ предмет. А това е възможно само за това, защото нашето възприятие има осмислен характер. Псих. X кл, 1951, 49. Без разпознаване е невъзможно осмислено възприятие. Псих. X кл, 1951,45.
2. В който има смисъл, съдържателност. Той е дългогодишен планински водач на групи ученици., служители из Пирин.. Своята обща култура и добри познания по история и география., представя в подходяща, забавна форма на групите и пътят става по-кратък, общуването по-осмисле-но. Е, 1981, бр. 1058, 1 .Ив „Изгубена Станка“ има сцени на ужаси, на напрегнати изпитания и сантиментални излияния — но те са някак по-осмислени, по-вероятни. Г. Константинов, ПР, 64. Козяците, кичените халища, мъжките пояси, чорапите и забрадките имат също така своята пребога-та, жизнено осмислена цветна символика.
Н. Хайтов, ШГ, 109. Минават десет дълги години наред, докато пак се яви при ония, които чакат неговото осмислено слово, словото на великия художник. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 66. Осмислен живот.
