ОСМАНСТВО 819 ОСМИ
разгромят османската тирания? Ст. Дичев, ЗС I, 251. Нашата страна даде на света Паисий и Софроний, Раковски и Караве-лов, Ботев и Левски — величави примери на героичната борба против петвековния османски поробител. Б. Спасов и др., Мор. пр VIII кл, 1980, 37. Тя се обърнала към сина си., защо не се е допитал до майка си по-напред, за да му кажела, че турското царство е благословено от Бога и че българите са осъдени да бъдат довека рая на османското царство. 3. Стоянов, ЗБВ 1,141.
— Тур. овтапИ.
ОСМАНСТВО, мн. няма, ср. 1. Всички османци като общност. На османството, което преди две лета още владееше, като броеше тридесет и две съсловия, остана само една джамия. Н, 1881, кн. I, 79.
2. Османско владичество. Какъв смисъл има от избавление от османството, ако не дойде по-добро? Д. Добревски, БИ, 94.
ОСМАР, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. и ди-ал. Кожар; табак. Тогази [магарето] се продало на осмар. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 84.
ОСМАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Който се отнася до осмар; кожарски, табашки.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОСМАРСТВО ср. Остар. и диал. Кожарство, щавене на кожи. От художества в България са познати следни., дърводелие.. живописание, осмарство, чехларство или обущарство. Г. С. Раковски, ПI, 142.
О СМАЧКА ж. Диал. Определена ширина на платното според бърдото. Бърдо се дели на глави, по десет зъби за глава, тоест, разчет или размер за широчина плата, кога искат да тъкат. И казва се: шестач-ка, осмачка и прочие. Г. С. Раковски, П I, 85.
ОСМЕЙВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); осмея, -ееш, мин. св. осмях, прич. мин. св. деят. осмял, -а, -о, мн. осмели, прич. мин. страд. осмян, -а, -о, мн. осмени и осмят, -а, -о, мн. осмети, св., прех. Осмивам. Алеко Константинов.. имаше високополез-ното за обществото направление — да наблюдава пороците и отрицателните страни и да ги осмейва с неподражаем юмор. Г. Цанев, СИБЛ, 32. На народа се харесвали в това време [XVI век] от всичко най-много песните, приказките или романите, които по-смело и по-остро от другите осмейвали и позорили йерархията. Д. Писарев, ПУЖ (превод), 58. осмейвам се, осмея се страд.
ОСМЕЙВАНЕ ср. Остар. и диал. Осмиване.
ОСМЕЛЯВАМ СЕ, -аш се, несв.; осмеля се, -йш се, мин. св. -йх се, св., непрех. Добивам смелост, кураж да извърша нещо; по-смявам, решавам се. Встрани се виеха пламъците от запалената къща. Те заплашваха да обхванат и околните къщи, но никой не се осмеляваше да иде да ги гаси. X. Русев, ПС, 150. Само един по-сърдечен селянин се осмелил да погледне из прозорещ и на светлината видял вълчицата. И. Йовков, АМГ, 85. В различни места са се появили групи разбойници, които се осмеляват да обират пътища, да похищават богатства, да убиват и поругават честта на хората.
В. Мутафчиева, КВ, 79-80. Как се осмели да престъпиш моята заповед? Ив. Вазов, Съч. XX, 48. Обвита в сребристо сватбено було.. Сение изслуша думите на имамина, промълви, както беше редно, „Да бъде“ и чак след това се осмели да дигне очи към оня, на когото я бяха дали и който занапред ставаше неин господар. Ст. Дичев, ЗС II, 24. Фингар е един от ония редки хора, които се осмеляват да говорят каквото мислят и чувстват. П. П. Славейков, Събр. съч. IV,
ОСМЕЛЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от осмелявам се.
ОСМЕЛЯ СЕ. Вж. осмелявам се.
ОСМЕЯ. Вж. осмивам.
ОСМИ, -а, -о, мн. -и. 1. Числ. поредно от осем. Демек ти седем дена си грешил — бъди на осмия праведник! П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 115. Отдавна [Ванко] бе преминал физиките, химиите и математиките за седми и осми клас и сега упорито пишеше съчинения по български. М. Гру-бешлиева, ПИУ, 32. Коя е осмата заповед? Да не лъжесвидетелствуваш противо брата своего. П. Радов, КТБР, 64. Осмият месец на моето тъмнуване вече настанал, а мене нето да ме повикат ни на съд, ни на съдилище. Св. Миларов, СЦТ, 35. Ако бъдещият събор, който ще да бъде наречен Осми вселенски събор.., прокълне българския народ, то и българският народ ще да прокълне патриарха. С, 1872, ор. 45, 359. Тъй тоя звяр, на кой седяхме ний, / остави ни най-сетне на скалите, / що в дъното стърчат на осмий кръг. К. Величков, Ад (превод), 151. Осмо народно събрание. • Само нечленувано. Самост. или в съчет. с името на съответния месец. За означаване на дата — осмият ден от месеца или на месец август. Делото ще се гледа на осми януари. А Заседанието беше на 20-ти, осми т.г. • Само м. Към име на владетел или на висше духовно лице — за отличаване от предходния със същото име. Крал Хенри осми.
2. Само ср. Като въвежд. дума — осмо. Книж. При изброяване, изреждане в писмено или устно изложение — на следващото по ред място след седмото.
3. Като същ. осма ж. Една част от нещо, разделено на осем равни части; осмина. Комическата опера дава на списателя осмата част от чистата печалба, която остава от сяко едно представление на неговото съчинение. Знан., 1875, бр. 20-21, 330.
