ОСЛАНЯ 814 ОСЛЕПИТЕЛЕН
ОСЛАНЯ. Вж. осланявам и осланям1.
ОСЛАНЯВАМ, -аш, несв.', осланя, -йш, мин. св. -йх, се., прех. За слана — падам и покривам земята във вид на тънък снежен пласт, като попарвам растенията. Лятото свърши. Есента ослани дърветата и тревите. застудя. П. Бобев, К, 116. Да кажем няколко думи и за пролетните студове, които доволно често осланяват или замър-зяват растителността и произвождат страшни опустошения. Знан., 1875, бр. 5,
73. Отдавна гората слана ослани, / ей къс-на веч есен придоде. П. П. Славейков, ЕП 1907, 18. Стъмня отново в небесата, / повърнаха се зимни дни / и тъжно клюмна пак гората — / слана я нова ослани. К. Христов, Т, 82. • Обр. И горчива скръб ослани душата й. И закапаха едри жълти цветя по пътя на Каломаин. Н. Райнов, БЛ, 82. И с екът сладкий на възпоминанията / последните ми детски чувства люто ослани. Ив. Вазов, ИГП, 38. Ален мак!—Любимата ти песен. /../— Как рано чужда есен / твойта жизнерадост ослани! Д. Методиев, ШТ, 74. осланявам се, осланя се страд.
ОСЛАНЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от осланявам и от осланявам се. Още преди първите студове тя [стрина Гинка] обгради храстите отвред с колове, метна отгоре стара рогозка и така се получи нещо като цветарник, който запази цветята от осла-няване чак до зимата. Г. Райчев, Избр. съч.
1, 177. Осланяване на посевите. Пр., 1952, кн. 6, 73.
ОСЛАНЯМ1, -аш, (остар. и диал.) несв.', осланя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Осланявам. осланям се, осланя се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899
ОСЛАНЯМ2, -яш, несв.’, ослоня, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Остар. и диал. 1. Облягам, подпирам (глава, ръка и др.) някъде, над нещо. Аз отидох да ослоня главата си до един прозорец. Ч, 1875, кн. 5, 234. Като смяташе, че е ослонил гърба си върху як стълб, като мислеше, че и сам той е забил корен дълбоко в ровката почва на Буково, Дочо се чувствуваше закрепен на своето място здраво и непоклатно. Т. Влайков, Съч. III, 146.
2. Базирам, основавам на нещо (някакъв принцип, начало и др.). Истина е, че има много бащи., които не би ся решили никога да жертвуват на интереса си своите чада, и които., би са постарали да ослонят женитбата на онази тиха хармония, която поддържа непрестанно честта, мира и до-машната радост. М. Балабанов, С (по-бълг.), 43. Днес много хортуват за образованието на една едина отоманска народност, на която да бъдат ослонени съдбите на държавата. Пр, СбПер п II, 142. осланям се, ослоня се страд.
ОСЛАНЯМ СЕ несв.; ослоня се (остар.) св., непрех. 1. Остар. и диал. Облягам се, подпирам се на нещо. Тя [царицата] спря стъпки: слаба, безсилна, бледа... И после треперливо се ослони о стената. Н. Райнов, ВДБ, 165. • Целта на доказателствата състои в това: да ся ослони истината на една мисъл на истината на другд. една, с помощ от посредствующи мисли. И. Груев, КЛ (превод), 95.
2. Базирам се, основавам се на нещо (някакъв принцип, начало и др.). Като правили така различни опити, изненадейно съгледали, че ако., два различни метали са допират направо с някоя каплива кислота или с някоя разтопена сол, то електричната сила става по-силна. На това са ослонили, та направили тъй наречените трайни намети (батерии). Лет., 1876, 78.
3. Само несв. Възлагам надежди за помощ, подкрепа, разбиране от някого или нещо. Либералите не правеха нищо, за да парализират тия интриги, те се осланяха много на народната поддръжка, за да се тревожат от попълзновенията на няколко дворцови любимци. С. Радев, ССБ I, 251. Тя бе едиствената душа, на която се бе осланял и ще се осланя до последния си час. Ако я наскърбеше или укореше, щеше да остане сам на света. И. Петров, МВ, 130. Той обичаше строгия порядък, плановостта, от малък още ненавиждаше хората, които се осланят на „слепия“ случай. А. Гуляшки, МТС, 16. Сарафов всичко е учил наизуст; на суфльора не се е осланял. Ст. Грудев, ББ, 100. Имам навика да не се осланям на никого и сам да проверявам всичко. С, 1954, кн. 3, 104.
ОСЛАНЯНЕ1 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от осланям1 и от осланям се; осланяване.
ОСЛАНЯНЕ2 ср. 1,Остар. и диал. Отгл. същ. от осланям2 и от осланям се (в 1 знач.). Войска и пари или пари и войска — това бяха двата стълба, на които ся опираше Гърцкого царство. Всичко друго като историческо право, осланяне на външ-ний промисъл, привърженост народна — всичко това бе нищо. Б. Димитров, ЯI (превод), 28.
2. Отгл. същ. от осланям се (във 2 и 3 знач.).
ОСЛЕПЕНИК мн. -ци, м. Остар. и диал. Слепец.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОСЛЕПЕНИЦА ж. Остар. и диал. Жена слепец.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОСЛЕПЕЯ. Вж. ослепявам1.
ОСЛЕПИТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който силно блести и заслепява очите; заслепителен. Тежката мараня трептеше над срещните баири, стърнища
