ОСЛАБЯВАНЕ1 813 OCЛÀHA
А. Начев, Лет., 1872, 139-140. Не ся гордей за силата или хубостта на тялото си, защото малка болест или належащата старост ще го ослаби и угрози. ИЗ 1877, 1881, 249. Мълви са още, че една от Абдул-Ази-совите жени дала Мураду някаква си отрова, която постепенно ослабявала разума му. НБ, 1876, бр. 20, 80. Вътрешните несъгласия ослабяваха държавата и я правеха по-лесна за нападение на външните неприятели. С. Бобчев, СОИ (превод), 133. осла-бявам се, ослабя се страд.
ОСЛАБЯВАНЕ1 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от ослабявам; отслабване1, ослабване1, ослабнуване, ослабняване. Болестта изнураване (ослабяване).. са познава според слабостта на червеите [гъсеници в бубарството] и по-лекото им растене. 3. Княжески, ПРШ (превод), 91.
ОСЛАБЯВАНЕ2 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от ослабявам2; отслабване2, ослабване2, ослабяне, ослабнуване2, ослабняване2.
ОСЛАБЯМ1, -аш, несв/, ослабя, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Остар. и диал. Отслабвам1; ослабвамх, ослабявам 1.
ОСЛАБЯМ2, -яш, несв. ; ослйбя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. Отслабвам2; ослабвам2, ослабявам2. Тщеславието, ако и да са вижда нещо незначително, но то е придружено от самолюбие и суетност, които ослабят нравственото зрение на човека. П. Р. Славейков, ПВЖ (превод), 43-44. По-късно Австрия и Русия отново воюват с Турция и я ослабят още повече. Б. Пенев, НБВ, 37. С този начин спартан-ците искали още повече да разединят и да ослабят гърците, за да оздравят над тях своята хегемония. Н. Михайловски, РВИ (превод), 147. ослабям се, ослабя се страд. Подсъдимий или неговът защитник обясняват всичките обстоятелства и доводи, с които ся оборва или ослабя извеленото против подсъдимий обвинение. ВП, 120.
ОСЛАБЯНЕ1 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от ослабям1; отслабване1, ослабване1, ослабяване1, ослабнуване1, ослабняване1.
ОСЛАБЯНЕ2, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от ослабям2; отслабване2, ослабване2, ослабяване2, ослабнуване2, ослабняване2.
ОСЛАВЯНВАМ, -аш, несв/, ославяня, -irai, мин. св. -йх, св., прех. Остар. Славянизирам; ославянявам. ославянвам се, ославяня се страд.
ОСЛАВЯНВАМ СЕ несв/, ославяня се св., непрех. Славянизирам се; ославянявам се. В руската литература съществуват цели стотини критики и рецензии, в които щастливите професори искат да докажат., че българете са биле фино-чудско, монголско, татарско, даже и урало-кинезско племе., че mue са доите на Балканския полуостров и покориле са миролюбивите мизи и траки и че след време са са ославяниле и приняле са нравите и обичаите на своите поданици. Знан., 1875, бр. 8,127.
ОСЛАВЯНВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от ославянвам; славянизиране, ославя-няване. Славенете такожде изгубиха немалко трако-илирци или чрез избиване., или пък чрез поробяване и ославянване. М. Дринов, ППБН, 87.
ОСЛАВЯНЁН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от ославяня като прил. Остар. Сла-вянзиран. Дори трябва да се усъмним дали великорусите.. не са ославянени фини. Кр. Белев, 3, 6.
ОСЛАВЯНЯ. Вж. ославянявам и ославянвам.
ОСЛАВЯНЯВАМ, -аш, несв/, ославяня, -йш, мин. св. -их, св., прех. Остар. Славянизирам; ославянвам. Българославянският елемент., е бил твърде слаб числено и твърде изолиран (усамотен) от другите родствени народи (особено от оново време, от когато е приел мюсюлманството), за да ославяни туземните угорски и тюркски народи. Хр. Ботев, СПБД (превод), 106-107. Тези племена.., които се населиха в старогръцките области и ги ославяниха, те останаха откъснати от Българското царство и бяха принудени самички да се борят с пагубната за народността им византийска власт. М. Дринов, ППБН, 52-53.
ОСЛАВЯНЯВАМ СЕ несв/, ославяня се
св., непрех. Славянизирам се; ославянвам се. Сичкото това е дало повод на новите историци да заключат, че южните славяне са биле покорени от някакво си татаро-финско племе, което след време са е ославяни-ло. КМБП, 16. Може смело да са докаже, че множество славяне са са огърчиле, а не може нито да са предположи, че гръците в тая или в оная местност са се ославяниле. Знан., 1875, бр. 7, 110. След българското появление на Балканския полуостров ние видиме твърде бързо умножавание от славянски географически названия в Мизия., в Епир и даже в сама Гръция.. Тая черта напълно съответствува на наводнението mue провинции със славяне в VII и в VIII век, което е и накарало Константина да каже: „ославянила са е цялата страна“. Хр. Ботев, СПДБ (превод), 100-101.
ОСЛАВЯНЯВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от ославянявам и от ославянявам се; славянизиране, ославянване.
ОСЛАНА ж. Поет. Индив. Опора, защита, закрила. Каменоградците, дома и по гурбет, /сами на себе си надежда и ослана, / залягат с мирен труд за своята прехрана. П. П. Славейков, КП ч. Ш, 85. Таинствений им храм / е бил под старите свещени буки, там / възети царствено сред равната поляна, /прегърнати, един на другиго ослана. П. П. Славейков, КП ч. Ш, 83.
