ОСЛАБВАМ2 812 ОСЛАБЯВАМ2
ослабва и се изгубва в гората надясно. Ив. Вазов, Съч. XX, 147. Ако има да се прави някоя забележка на учителя [от когото и да е], треба да става частно и вън от класа, е противен случай властта и влиянието му над ума на учениците му ослабват. П. Торбанов, ННУ, 10.
ОСЛАБВАМ2, -аш, несв.; ослабя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. Отслабвам2; ослабявам2, ослабям. Хвана ме силна треска.. и тъй ме разстрои и ослаби, щото помислих, че ще има гибелни и непоправими последици за здравето ми. К. Величков, ПССъч. I, 25. Едно въстание., ще донесе само страдания, разрушения и смърт. Ще дадем излишни жертви.. Въстанието ще ослаби нас, а ще засили противниците ни. Д. Спространов, С, 79-80. Ако таквизи закони се приемат от княза, те ще имат нетраен характер и ще ослабвят и подкопават авторитета на закона въобще. С. Радев, ССБ I, 88. Или годините вече са ослабили ума му, та на тая възраст, при възмъ-жели синове и при жива съпруга, да взима за жена едно момиче, еврейка, три пъти по-младо от себе си? Ив. Вазов, Съч. XX, 123. ослабвам се, ослабя се страд. Ще може да се развие руското и българското параходство по Дунава и да се ослаби германизацията на бреговете на тази река. С. Радев, ССБ I, 380.
ОСЛАБВАНЕ1 ср. Остар. Отгл. същ. от ослабвам1; отслабване1, ослабняване. Той бе преживял славната епоха на Ивана Асеня II, видял годините на ослабването на България при наследниците му. Ив. Вазов, Съч. XIV, 48. А особено треба да я предпазваме от ослабване, та за то е потребно за знаеме причините, от които отслабва и са губи паметта. У, 1871, бр. 1, 312-313.
ОСЛАБВАНЕ2 ср. Остар. Отгл. същ. от ослабвам2 и от ослабвам се; отслабване2, ослабяване2, ослабяне. Тежината на железата, които имах на краката си, като ме възпираха да спя, помагаше на ослабването на здравето ми. С. Пелико, ТМ (превод), 160. За изкоренението или поне ослабването религиозните предразсъдки и фанатизма.. може още много да се работи. Ив. Вазов, Съч. XVI, 49.
ОСЛАБЁЯ. Вж. ослабявам.
ОСЛАБНА. Вж. ослабвам1, ослабну вам1 и ослабям1.
ОСЛАБНЁЯ. Вж. ослабнявам1.
ОСЛАБНУ В АМ1, -аш, несв.; ослабна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Остар. и диал. Отслабвам1; ослабвам1, ослабнявам2, ослабявам1. Силата на онези жили, които сяко-га бият, колкото порасва тялото, повече ослабнува. Ч, 1875, кн. 10, 478. Всичките нечта, що нопредуват или що ослабнуват, нека всякий промишлява, защо дождът по капка капе, а повече от морето топи, напоява. А. Гранитски, ПР (превод), 128.
ОСЛАБНУ В АМ2, -аш.; ослабя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. Отслабвам2; ослабвам, ослабявам2, ослабям.
ОСЛАБНУВАНЕ1 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от ослабнувам1; остлабване1, ослабване 1, ослабняване, ослабяване1.
ОСЛАБНУВАНЕ2, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от ослабнувам2; отслабване2, ослабване2, ослабяне2.
ОСЛАБНЯВАМ1, -аш, несв.; ослабнёя, -èeui, мин. св. ослабнях, прич. мин. св. деят. ослабнял, -а, -о, мн. ослабнёли, св., непрех. Остар. Отслабвам1; ослабвам1, ослабявам1. Когато остарея, ще отпадна духом и тя-лом и ръцете ми ще да ослабнеят. Ст. Бо-тьов, К (превод), 65. В също время, когато Прусия ставала силно господарство, съсед-цата ней държава — Полша ослабнявала. Г. Иошев, КВ И (превод), 311. Жестокий студ не ослабнявал. Кои живеяли в околности, поискали да се възползоват от него и намислили да обърнат свое горе в удоволствие. Черпала ся реката от безчетно множество люди, кои ся стекли да ся пързалят на конки по леда. С. Радулов, ГМП (превод), 144.
ОСЛАБНЯВАМ2, -аш, несв.; ослйбя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. Отслабвам2; ослабвам2, ослабявам2, ослабям2.
ОСЛАБНЯВАНЕ1 ср. Остар. Отгл. същ. от ослабнявам1; отслабване1, ослабване1, ослабнуване1, ослабяване1.
ОСЛАБНЯВАНЕ2 ср. Остар. Отгл. същ. от ослабнявам2; отслабване2, ослабване2, ослабяване2.
ОСЛАБЯ. Вж. ослабвам2, ослабявам2, ослабям, ослабнувам2 и ослабнявам2.
ОСЛАБЯВАМ1, -аш, несв.; ослабёя, -èeui, мин. св. ослабях, прич. мин. св. деят. ослабял, -а, -о, мн. ослабёли, св., непрех. Остар. и диал. Отслабвам1; ослабвам1, ослабнувам, ослабнявам. Един орач, като пролежал много время тежко болен и зел да усяща, че силно ослабял, та може да ум-ре скоро и нечаено, нажалило му ся за децата му. А. Хаджоглу, ББ, 91. След зрялата възраст человякът остарява, ослабява и умира. Ч, 1870, кн. 1, 21. Причасти ли са? Понеже видим, защо си млого ослабел и не-маш сила да говориш. П. Радов, КТБР, 88. Те [македоняните] били изпръво малко познати, а прославили ся, откогато Персия и Гърция начнали да ослабяват. Г. Иошев, КВИ (превод), 80.
ОСЛАБЯВАМ2, -аш, несв. ; ослйбя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. Отслабвам2; ослабвам2, ослабям. Твръде горящи дрехи., са вредителни, ослабяват кожата и правят децата клекави и зимоморни.
