ОСЛЕПИТЕЛНО 815 ОСЛЕПЯВАМ2
та блестяха на ослепителното слънце. Г. Караславов, Т, 37. Той [фотографът] кур-дисва нашите герои на някакво продънено канапе., запалва отстрани две ослепителни волфрамови лампи и започва да гледа с примрежени очи клиентите си. Св. Минков, РТК, 137-138. Ние наблюдаваме пушеците от взривовете, гроздовете ослепителни ракети нощем, треперим от трясъка на бомбите, които падат на 3-4 клм. от нас и спим облечени. К. Константинов, ПНП, 11. Ослепителни светкавици една след друга западаха със страшна сила над гората. Елин Пелин, ЯБ, 112. Там имаше сняг до пояс, равен, чцст, ослепителен на януарското слънце. И. Радичков, БФ, 74. Сиянието на запад още не беше угаснало, само че от огненочервено беше стднадо бледожъл-то, ослепително и ярко. И. Йовков, Разк. П, 27. • Обр. Вардарски виждаше лицето на младата жена с ослепителна яснота и някак много близо до себе си. Д. Талев, ПК, 154-155.
2. Прен. Който прави много силно впечатление и предизвиква силно възхищение обикн. с изключителната си красота; заел епителен. Той не съзнаваше, че след тая ослепителна и силна жена всички други му се струваха нищожни, блудкави и безвкусни като слама. П. Вежинов, НБК, 102. Тя., го представи на кириа Ефросина и жадно загледа израза на едрото му, малко надменно лице: щеше ли то да трепне под ослепителната красота на младата гъркиня? Ст. Дичев, ЗС I, 295. На креслото до Боби седеше момиче с ослепителен външен вид. П. Незнакомое, БЧ, 40. Скритото осветление, лъскавите геометрични повърхности от акажу, коприна и кадифе с хармонично съчетани цветове придаваха на цялата обстановка нещо приказно.. Този невиждан, ослепителен лукс му беше донесла Мария! Д. Димов, Т, 186.
ОСЛЕПИТЕЛНО. Нареч. от ослепителен; заслепително. След час или два слънцето пак блести. По-ярко и по-ослепително. Б. Шивачев, ПЮА, 34. Върховете ослепително блестяха в снежната си белота. X. Русев, ПЗ, 184-185. Светлините по витрините искрят ослепително. Д. Талев, СК,
151. Равнината на север се топеше в мараня. Ослепително бели облаци висеха като планини над неясния хоризонт, дето се губеха дунавските села и градове. Ем. Станев, ИК I и И, 9. Идеята блесна ослепително в съзнанието й. Отначало тя бе обща, неясна, задушена от възбудата на дива радост, после мисълта я определи във всички подробности, после се превърна в твърдо решение. Д. Димов, ОД, 159.
ОСЛЕПИТЕЛНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на ослепителен. Той стана и така се извъртя, че утринното слънце го освети с ярките си до ослепитлност лъчи. Г.
Караславов, ОХ III, 63. Ето едно дело, в което геният е блеснал с всичката си ослепи-телност. Ал. Константинов, Съч. I, 171.
ОСЛЕПЛЕНИЕ, мн. няма, ср. Остар. Заслепение. Патриотическото му ослепле-ние приема и защищава с фанатическа ревност най-големите крайности. К. Величков, ПССъч. VIII, 12. Всички мъки., които тя [родината] преживяваше, свиваха сърцето и от него капеха кървави сълзи, които понякога го докарваха до ослепление. К. Величков, ПССъч. VIII, 96. Те [народниците] продължават да се хвалят, че намалили данъците, макар че станаха причина за заеми при тежки условия за Княжеството. На това безредие ще се помогне по косвен път и от всички ония недозрели политици, които при ослеплението да преследват непостижимото, правят най-големи пакости на същественото. Пряп., 1903, бр. 70, 1.
— От рус. ослсплснис.
ОСЛЕПЯ. Вж. ослепявам2.
ОСЛЕПЯВАМ1, -аш, несв.\ ослепея, -ееш, мин. св. ослепях, прич. мин. св. деят. ослепял, -а, -о, мн. ослепели, св., непрех.
1. Изгубвам зрение, ставам сляп. — Беше за-можничък и разбран челяк — допълни Денко — но., ослепя, кой знай от какво... Сега гледа, ама не види. Ив. Вазов, Съч. X, 98. Избухва барутът на въстаниците, войводата се обгаря и ослепява. К. Константинов, ПЗ, 34. Той получава удар и постепенно ослепява. Вследствие засилващата се слепота той не може да работи. Ив. Ун-джиев, ВЛ, 37.
2. Прен. Губя способността си правилно и обективно да преценявам явленията, обикн. поради страст, възбуда, прекалено доверие и др.; заслепявам се. Хората ослепяха, откакто се внесе чужда стока у нас. Ние почнахме да не виждаме вече нашето и нашите. Ст. Чилингиров, ХНН, 195. Белият блясък на мъничката монета омагьоса неговия поглед, той ослепя за всичко друго. Д. Талев, СК, 99. Ослепял бях аз, виждах само тебе на света... И се страхувах, че някой цар ще мине оттук и ще те отнеме... Р. Стоянов, М, 65. В любовта човек може да ослепее, ала с брака е винаги късоглед. БД, 1909, бр. 31, 3.
ОСЛЕПЯВАМ2, -аш, несв.; ослепя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Лишавам някого от зрение, правя някого сляп. — Преди векове славяните ослепявали своите певци — да ги накарат да гледат само хубостта на словото. А. Дончев, СВС, 102. И пред очите на Звеница царят ослепи неговите бранници, като остави само еднооки водачи — да ги отведат при царя им. Н. Райнов, ВДБ,
190. — Аз ще го пусна свободен — да тръгне по света и да разказва, че царят на българите не вади очи. — Защо? — попита Крум. — Защото само Оня, който дава очи, има право да ги ослепява. А. Каралий-
