ОСКРЕЖА 805 ОСКУБВАМ
особен случай и при изключително настроение, Ило се напиваше до оскотяване. Г. Караславов, Т, 62.
ОСКРЕЖА. Вж. оскрежавам.
ОСКРЕЖАВАМ, -аш, несв.\ оскрежа, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Покривам нещо със скреж; заскрежавам. Есенната мъгла е оскрежила оголените клонки на младите крайпътни дръвчета. А. Каралийчев, ТР,
40. Тънък, режещ студ навлиза в гората, смразява размекналите се от предния ден снежни преспи,.., оскрежава окапалата шума, сухите бурени, мъха. 3. Сребров, Избр. разк., 88. оскрежавам се, оскрежа се страд.
ОСКРЕЖАВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от оскрежавам и от оскрежавам се.
ОСКРЕЖЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от оскрежа като прил. Който е покрит със скреж; заскрежен. По оскрежени-те клони на дърветата като оловни топки се гушеха премръзнали гладни врабчета и жално чирикаха. С. Кралевски, ВО, 48. Азманов пъргаво скочи от файтона и из-припка като момче по постланата с калда-ръм пътечка между надвисналите голи и оскрежени клони на ябълките и сливите. Ив. Мартинов, СНУ, 60. Като необикновени островърхи купи от кристал са редките, оскрежени крушаци, а отвъд тях — пак равнина, блеснала под зимното слънце. Ст. Марков, ДБ, 21. Седи бащата до оскреже-ния прозорец, седи тоя, що живота посипа косите му с белия си прах и спомня си за миналото си и за далече пратена рожба. К, 1927, бр. 102, 3. Отвън влиза огромна, нака-чулена с дрехи фигура. Коларят. Кожухче, чорапени ръкавици, калпак с башлък, оскрежени мустаци. К. Константинов, ПЗ,
8. Глъхнат сградите, зловещо гледа всяка / с жълти стъклени очи, / оскрежената топола — призрак сякаш — / в сивата мъгла стърчи. Хр. Смирненски, Съч. I, 55. • Обр. Председателят беше вече с оскрежена коса, сух, с набръчкани бузи. Г. Караславов, ОХ II, 132.
ОСКРИШЕМ нареч. Диал. Скришом. Беше му пратил оскришем още толко. СбНУ XII, 193.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник на Н. Геров, 1908.
ОСКРУША ж. Диал. 1. Дърво калина (Н. Геров, РБЯ Ш).
2. Мушмула (Н. Геров, РБЯ 1П).
3. Дива круша. А глиганът извиси още повече глас: — Храненик съм бил, а? Как не те е срам бе! Ами че кой оре цялата гора, та да има къде да растат семената ви? Кажи де
— къде никнат твоите жълъди и лешниците, и оскрушите? П. Бобев, ГЕ, 28. Плодовете са с вкус на зарзала, но се ядат когато угният, както е случаят с мушмулата и оскрушата. ПН, 1935, кн. 8-9, 135.
ОСКУБАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от оскубя като прил. 1. Който е с рядка коса, малко косми, обикн. от старост; проскубан. — За какво си ми се домъкнал?
— екваше понякога женски глас в среднощната тишина от някой тъмен прозорец. — Тичай там при оная боядисаната, оскубаната! Т. Данаилов, РВ, 11. Той [Борис] прояви отново доброто си настроение, като почна да говори за Аликс. — Предполагам, че това оскубано коте ще ви гледа добре на старини — рече той. Д. Димов, Т, 522. Бан-чо имаше голямо, но съвсем старо куче. То беше безвредно, цямрше ни един зъб, немощно и оскубано. И. Йовков, Разк. I, 17. // За дреха, предмет с косми — който е с редки косми поради продължителна употреба. По дрехите му и по оскубаната му капа,.., висят дълги сламки. Елин Пелин, Съч. П, 9. Може просто портретът да не е станал, да е бил захвърлен заедно със старите палитри и оскубаните четки. Н. Инджов, ПП, 56.
2. За местност — който е с малко, с бедна растителност. По-нататък се белеят келяви стърнища, оскубани ниви. Л. Стоянов, X,
88. Сборното място беше малката оскубана градинка пред двата пристанищни бара. П. Незнакомов, МА, 95. // За растителност — която е нарядко, тук-там по дадено място, по някаква местност. А храсти — дребни, оскубани и очукани — ги имаше по синора. Г. Караславов, СИ, 239.
ОСКУБВАМ, -аш, несв.\ оскубя, -еш, мин. св. -ах, св., прех. 1. Скубя, изскубвам (трева, косми, перушина и под.) изцяло, докрай. Пачовата дружина току-що бе оскубала наболия на тънки нежни пера лук в градината на поп Антония. Т. Харманджи-ев, КЕД, 135. Грях не грях, в неделя цялото семейство се залови да чисти двора. Измиха стълбата и циментираната пътека пред нея, коритото на чешмата, оскубаха сухите вече цветя из градината и разкопаха предните лехи. Чудомир, Избр. пр, 69. Влезеш вътре, извадят ти пъдпъдък, отрежат му главата и пред теб го оскубват и пекат. Ем. Станев, ЯГ, 32. Той оскуба дивата гъска и почна да я пече на огъня. Й. Радичков, НД, 144.
2. Изскубвам пера, косми, козина. Тя беше готова да откъсне с малките си крачка главата на червеношийката, да оскубе червените пера на шията й и да ги пусне в калта. Елин Пелин, Съч. П, 135. — Женската си намира удобно жилище в хралупата на някое сухо дърво, оскубва меките си пера, направя си гнездо, снася пет-шест яйца и ляга да ги мъти. М. Марчевски, ОТ, 131. Котаракът бе му оскубал с лапа опашката, а вие навярно не знаете, че орашката
— това е кормилото на врабеца. Й. Радичков, НВ, 78. Илийко се поозърна, като че ли да види, отгде може да избяга, и веднага
